Как софиянци оценяват живота в столицата?

Представително социологическо проучване, проведено в Стъпка 3 от работата по Визия за София, разглежда обстойно как гражданите на София определят и оценяват качеството си на живот в града и какви са нуждите, желанията и дефицитите им по отношение на средата и различните нейни компоненти. Изследвани са удовлетвореността на гражданите от услугите, предоставяни от общинските институции, придвижването, градската природа, избора на работа, училище, жилище, щастието и начина на живот в града като цяло. Общото социологическо изследване обхваща и нагласите на гражданите, свързани с бъдещото развитие на града. Анализът на цялата обработена информация служи за основа за по-нататъшната работа на широкия мултидисциплинарен експертен екип на Визия за София във формулирането на стратегически цели, мерки, задачи и индикатори за дългосрочно развитие на София и крайградските територии, които ще бъдат представени за широко обществено обсъждане в следващите стъпки на инициативата.

Снимка: Десислава Кулелиева за Столична община – направление „Архитектура и градоустройство“

Методологията на изследването включва качествено и количествено проучване, проведени от октомври до декември 2018 г. За подготовката на инструментариума, социологическият екип обрабва всички данни и анализи, събрани в предните стъпки от работата по Визия за София и интегрира информацията от мултидисциплинарната работа във всички направления на инициативата  – Градска среда, Околна среда, Транспорт, Икономика, Управление, Идентичност и култура. Проучени са международни изследвания за качество на живот и са очертани основните тематични и проблемни полета и сравнителни индикатори от международни изследвания. След това са проведени фокус групови дискусии и дълбочинни интервюта и е изработен прецизен инструмент за количествените изследвания. Анкетното допитване обхваща 13 предварително определени зони на града и е представително за всяка (15+ години), а сумарно обемът на цялата извадка е над 2500 човека. Изследването е реализирано от експертен екип хора към Визия за София от „Алфа Рисърч“ ООД.

Обобщените резултати от проучването показват, че 91% от софиянците изразяват висока удовлетвореност от това, че живеят в столицата, и въпреки проблемите и критичните точки, 57% смятат, че като цяло градът се развива към по-добро място за живеене. Гражданите са удовлетворени в най-голяма степен от търговската мрежа, възможностите за култура, образователните възможности и публичният транспорт.

Приемливи за широко мнозинство от респондентите са публичните пространства и зелените зони, трудовите и бизнес възможностите, както и нивата на доходи, достъпността на жилищата и социалните услуги, природата и качеството на питейната вода. Столичани са най-критични към качеството на въздуха и нивото на шум, чистотата на града и състоянието на улиците и сградите в него, цените на живота и сигурността. Най-високите дялове на силна неудовлетвореност предизвикват материалният стандарт на живота и чистотата на града и качеството на въздуха. Най-голям ръст в одобрението в сравнение със сравнително изследване, проведено от Евробарометър през 2015 г., бележи градският транспорт.


Социално-демографският анализ на София
показва, че развитието на София и утвърждаването й като основен икономически център на България привличат все повече хора в града през последните години и населението му непрекъснато нараства с плавни темпове. Според последните актуални данни на ГД ГРАО към 2017 г. жителите на столицата и крайградските територии са 1 311 348 души, без в това число да влизат пребиваващите без регистрация. Демографският ръст увеличава социално-икономическите възможности на града, но го изправя и пред редица инфраструктурни, урбанистични и екологични предизвикателства, които определят и ще определят средата и качеството на живот в близките десетилетия.

Открояваща се специфика на социално-икономическата структура на населението на София в сравнение със средното за страната е, че тук живеят значително повече млади хора в трудоспособна възраст – 77% под 60 г. спрямо 68% за страната. Относителният дял на висшистите в столицата е почти двойно по-голям от този за страната, а средният месечен доход на човек е 661 лв. спрямо 488 за страната за 2017 г. Тази благоприятна социално-демографска картина се отразява в по-високата удовлетвореност на софиянци от здравето и живота им като цяло, но удовлетвореността от нивата на доходи и цените на живота не са така високи.

Разглеждайки разликите между обособените зони на града, с висок образователно-културен и икономически капитал са най- вече централните градски части, където 2/3 от жителите са висшисти, а над 50% имат доходи над 1000 лв. на член от домакинството. В тези части е концентрирано както по-застаряващо, така и по-младо население – хора, заети в частния сектор, с професии, изискващи високо образование и квалификация. Квартали, които имат добро образователно-културно ниво, но икономическият капитал варира в по-широки граници са Лозенец, Дианабад, Гоце Делчев, Гео Милев, Яворов, Христо Смирненски. В тези квартали живеят предимно високообразовани хора, заети с неръчен труд, но с доходи около средното за София. Като зони с нисък както образователно-културен, така и икономически капитал ясно се открояват крайградските територии, както и кварталите Надежда, Орландовци, Свобода. В Дружба, Люлин и Обеля, където дяловете на хората, определящи доходите си като недостатъчни, надвишават забележимо средните.

В северните и западни части на града равнището на качеството на живот е по-ниско, което е съпроводено с по-ниски самооценки и по-ниски нива на удовлетвореност от различни измерения на градския живот. Запитаните смятат, че качеството им на живот може да се подобри чрез развитието на публичния транспорт, благоустрояването на уличната мрежа и сградния фонд, повишаване качеството на образованието в кварталните училища, децентрализация на културния живот и по-засилени мерки за сигурност.

Обобщените резултати за обща удовлетвореност от града сочат, че като цяло софиянци харесват града си, въпреки че ясно изразяват чувствителност към неговите проблеми. Общите показатели отбелязват подобрение спрямо голямото сравнително изследване Евробарометър от 2015 г., когато малко над 40% са напълно удовлетворени да живеят в София. Закономерно е, че колкото по-млади и по-заможни са хората, толкова по-доволни са от живота си като цяло, а с това и от мястото, на което живеят. Удовлетвореността обаче се различава в различните градски зони. Напълно удовлетворените от живота си са над двойно повече от частично удовлетворените в централната градска част, в източните и южни райони (Дианабад, Красно село, Лозенец, Гоце Делчев, Яворов, Гео Милев, Подуяне, Смирненски, Кръстова вада, Малинова долина, Манастирски ливади, Павлово), както и в северната крайградска зона. Останалите запитани са далеч по-умерени. В западните квартали – Красна поляна, Западен парк, Фондови жилища, Разсадника напълно удовлетворените са едва 14%, а в Овча купел, Славия, Факултета – 20%. Следват жителите на кварталите Надежда, Орландовци, Свобода, Люлин и Обеля, където около 30% са напълно удовлетворени от живота си.

Удовлетвореността от публичния транспорт е особено висока сред респондентите от старите южни квартали, централната градска част и крайградските зони. Важно изключение е зоната на Овча купел, Славия, Факултета, където напълно доволни от публичния транспорт са едва 14%, а 26% са частично недоволни. С изключение на тях, повечето респонденти посочват публичният транспорт като едно от несъмнените преимущества на града. Нещо повече, градският транспорт е на първо място сред спонтанно изброяваните предимства на кварталите им. Близо две трети от респондентите се придвижват основно с градски транспорт и го ползват всекидневно.


Следващият най-удовлетворителен фактор в града е
културният живот. Макар софиянци да не са масови потребители на култура и най-честите им напускания на квартала да са за посещения на търговски обекти и заведения за хранене, а най-разпространената културна практика да е посещението на кино, дистанционно те ценят възможностите за култура, които градът им предоставя. 91% от респондентите са удовлетворени от възможностите за културен живот в столицата, а 58% се чувстват напълно удовлетворени. В най-голяма степен доволни са младите и хората в най-активна възраст. Най-активните културни публики също са с възрастов профил от 18 до 40 години. По-диференцирано отношение има в западните квартали, но и в новите южни квартали на столицата, където общата неудовлетвореност надхвърля 30%.

Възможностите, които градът предоставя за образование, са високо оценени от респондентите – над половината от тях са напълно удовлетворени, а общата удовлетвореност достига 90%. Образователните възможности са една от характеристиките, които хората спонтанно посочват, когато биват запитани свободно да назоват предимствата на града си. Две трети от учащите заявяват пълна удовлетвореност от училищата и другите образователни институции в София. Общата неудовлетвореност е малка и категорично намалява с увеличаването на доходите. Потенциален риск за града носи фактът, че респондентите с най-ниски доходи са по-неудовлетворени от образователните институции и това е индикатор, че образователната система не успява да противодейства на социалните неравенства, което създава предпоставка те да се възпроизвеждат през поколенията.


Картината на удовлетвореността от образователната инфраструктура обаче е доста различна в отделните градски зони. Най-доволни от възможностите за образование са центъра и източните квартали, останалите зони са по-скоро умерени, а най-висока е неудовлетвореността от кварталните училища в Хаджи Димитър, Левски, Христо Ботев (53%) и северните крайградски части (68%).

Софиянци са силно удовлетворени от достъпа до магазини и търговски площи в града си и оценяват това като едно от предимствата му. Като цяло са доволни и от кварталния достъп до търговски обекти, макар и на места по-умерено. Отчетливото изключение е зоната на Овча купел, Славия и Факултета, където рехавостта на търговска инфраструктура може да бъде един от признаците на сегрегация на зони от града.

Между 30 и 49% варира неудовлетвореността на софиянци от публичните пространства и зелените зони, природата и качеството на питейната вода, трудовите и бизнес възможности, както и нивата на доходи, достъпността на жилищата и социалните услуги. Най-високо е неудовлетворението от публичните пространства (пазари, площади, пешеходни зони) сред респондентите от северните райони – от Люлин и Обеля, от Дружба и от новите южни квартали. Неудовлетвореността от зелените зони надхвърля удовлетвореността в северните и западните квартали, в новите южни квартали, Младост и Мусагеница. Към състоянието на природата в част от кварталите неудовлетвореността е нищожна, но в крайградските зони, южната част и кварталите Надежда, Орландовци и Свобода тя е висока. Качеството на питейната вода е проблем на подвитошките квартали и крайградските зони.

Достъпността на жилищата в града е най-неудовлетворителна за респондентите от крайградските зони, Левски, Хаджи Димитър, Сухата река, Дружба, Люлин и Обеля.  

Достъпната работа е и на трето място (в челото на класацията) сред спонтанните отговори на въпроса кои са най-привлекателните черти на София, но същевременно участниците са на мнение, че повечето възможности за работа не водят до драстично по-висок жизнен стандарт. Софиянци оценяват трудовата ситуация като амбивалентна – многото възможности за работа привличат в града много хора, които обаче създават конкурентна среда и не получават достатъчно добри доходи. Най-критични към възможностите за достъп до пазара на труда са хората с по-ниски доходи, а северните и западните квартали, както и северната крайградска зона отново концентрират повече неудовлетвореност. Работещите в частния сектор са малко по-скептични към възможностите за бизнес в София от работещите на държавна или общинска работа, но и в двете групи общата удовлетвореност надхвърля 70%. Анализът показва преобладаващо мнение, че трудовите и бизнес възможности на града го карат да расте, но нивото на доходите остава недостатъчно удовлетворително.

По отношение на доходите, най-висока неудовлетвореност очаквано споделят пенсионерите и безработните, следвани от заетите с ръчен труд (60% неудовлетворени, от които половината са напълно неудовлетворени). Териториално най-голяма концентрация на недоволни от нивата на доходите си са в Левски, Хаджи Димитър, Сухата река, Христо Ботев, следвани от северната крайградска зона и Дружба.

Като най-голям дразнител в живота си в града спонтанно запитаните посоват най-вече трафикът (46%), мръсният въздух (36%), презастрояването и чистотата. Мръсният въздух се посочва като основен проблем на София от близо три четвърти от софиянци – най-често от респондентите в пет от 13-те зони – северните квартали на града, част от западните (Люлин, Обеля, Овча купел, Славия, Факултета) и крайградските зони. Обобщаването на резултатите, свързани с въздуха обаче дава посока за анализи, че софиянци са чувствителни към проблема, но чувствителността им не е пряко свързана с тяхното участие и навици. В Овча купел, Славия и Факултета и крайградските зони например респондентите са доволни от чистия въздух в квартала си, но обявяват мръсния въздух за проблем номер едно на София.


16% от запитаните посочват спонтанно чистотата като един от основните проблеми в града и 71% не са удовлетворени от чистотата. Близо две трети от жителите на южната крайградска зона обаче пък са напълно удовлетворени от чистотата в кварталите си, а около 50% са частично удовлетворените сред жители на северната крайградска зона, на градския център и на Овча купел, Славия и Факултета. Високото ниво на шум е стандартен проблем на големите градове и в София неудовлетвореността по този показател възлиза на 59%, макар че тоталната неудовлетвореност не е прекомерно висока. Софиянци по-скоро са свикнали с шума – той не се явява в списъка със спонтанно посочвани проблеми нито на града като цяло, нито на кварталите, в които живеят респондентите.

Състоянието на улиците и сградите в града е неудовлетворително за 56%. Според тези респонденти сградният фонд се санира на принципа „всеки за себе си“, а състоянието на уличната настилка и тротоарите е лошо. Уличната инфраструктура („дупките по улиците“) държи първото място в спонтанно посочваните проблеми на кварталите. Сигурността въобще не се споменава, когато молим хората сами да назоват проблемите на града и кварталите, а при въпрос дали са удовлетворени от сигурността в града, делът на неудовлетворените е 51%, а делът на удовлетворените – 47%.

Един от подробно разгледаните индикатори за качеството на живот е мнението за жилищните условия за домакинствата. От събраните данни става ясно, че столичното население разполага с относително достатъчен жилищен фонд. Преобладаващият модел е на нуклеарното семейство, което обитава най-често 2-3 стаи. Основната част от респондентите обитават собствени или съ-собствени имоти (63%) или пък такива, които са им предоставени безвъзмездно (26%). На свободен наем живеят само 9%, а наемателите на общински жилища са пренебрежимо число. Най-голям е относителният дял на наемателите във възрастовите сегменти 18-30 и 31-40 години. Очаквано, най-много собственици на ипотекирани жилища има във възрастовия диапазон 31-40 с доходи над 1000 лв. на член от домакинството. Жилищният въпрос в София се решава изцяло частно и пазарно, но някои софиянци не разполагат с финансов ресурс да упражняват пазарен избор и остават да живеят в жилищата, които наследяват. Тази тенденция се забелязва най-вече в кварталите Овча купел, Славия, Факултета, Надежда, Орландовци, Свобода, Връбница, Красна поляна, Разсадника, Фондови жилища.


Над 70% от респондентите живеят в жилища в сгради, строени преди 1989 г. Дяловете на живеещите в изцяло санирани сгради и на живеещите в сгради, строени след 1990 г. са почти еднакво големи – малко под една пета. Друга една пета живеят в изцяло несанирани сгради.
Потенциален проблем на столицата, регистриран в изследването е, че сградният фонд остарява и се амортизира, а поддръжката му е изцяло инициатива на отделните собственици на фамилни имоти, които ги благоустрояват “на парче” и „навътре“. Това обяснява и фактът, че близо две трети от респондентите оценяват състоянието на сградата, в която се намира жилището им, като по-скоро добро или много добро, а по-малък дял от 38% намират състоянието на сградите и улиците в квартала си за удовлетворително.

Генерално обаче повечето респонденти намират, че в последните години кварталите им се променят към по-добро и стават по-добри места за живеене. Най-доволни са жителите на южната крайградска част, центъра, следвани от живеещите в старите южни квартали (Красно село, Лозенец, Гоце Делче, Дианабад), както и тези в Яворов и Гео Милев, в новите южни подвитошки квартали и в северната крайградска зона. Най-много неудовлетворени от квартала си има в Дружба, в крайните западни квартали (Славия, Овча купел, Факултета), в северните квартали (Надежда, Орландовци, Свобода) и в западните (Красна поляна, Разсадника, Фондови Жилища), Люлин и Обеля. Като цяло софиянци са по-доволни от града си и по-умерено доволни от квартала си. Логично, когато бъдат запитани, дали центърът или кварталите да се развиват приоритетно, три четвърти от респондентите избират кварталите.

Възможностите за работа и нивото на заплащане в София се разглеждат еднозначно като по-добри от останалите населени места в страната. При предимствата на града, спонтанно посочвано от 24% от респондентите, излиза в челната тройка „работните места, възможностите за работа и реализация“. За 80% от участвалите в изследването, в София човек лесно може да си намери работа. Напълно съгласни с това твърдение са 37%, а отчасти го подкрепят 42%. Едва 15% са отчасти несъгласните, а само 4% категорично отричат тази възможност. Добрите възможности за намиране на работа в София са налице според всички възрастови и социални групи. Най-негативни към възможностите за работа в София са хората с по-ниско образование, най-възрастните, онези с най-ниски доходи и неработещите. Възможностите за подобряване на кариерното развитие чрез квалификационен курс са добри в града за 66% от анкетираните, а 26% са на противоположното мнение.

Нивото на доходите е друга изключително важна и подробно разгледана тема за качеството на живот. Възможностите за работа в София удовлетворяват нуждата от приличен живот на 58% от анкетираните. На противоположното мнение са 36%. По темата за нивото на доходи регистрираме поляризация в удовлетвореността (49%:49%). Доволни от доходите си в по-голяма степен са висшистите и онези с по-високи доходи на член на домакинството. По-големи възможности за приличен доход виждат частните собственици и самонаетите, а нивото на заплащане е по-добро за живеещите в центъра, новите квартали и в близост до Бизнес парка. Възможностите за бизнес в София се определят като добри от 66% от столичани, а негативизъм изразяват 28% от тях. Позитивен е и фактът, че самите частни собственици и самонаети изразяват по-висока удовлетвореност от възможностите за бизнес в София. Тази позиция се споделя от 86% от тях, като 32% са напълно удовлетворени, а 54% – отчасти.  


Запитани за
материалното състояние на домакинствата си, 48% споделят, че средствата им стигат за всички нужни неща, 34% са с добри доходи, а 3% са с високи доходи. Трудности изпитват 16%, като на 9% средствата не им достигат за част от нужните неща, а 7% посочват, че са с ниски доходи. Принудени да изпитват лишения са 45% от безработните и 41% от пенсионерите.


Въпреки оптимистичната самооценка, на близо 1/3 от софиянци през последните 12 месеца се случвало да не могат да посрещнат сметките си за комунални услуги. 9% от участниците в изследването са използвали услуги на фирми за бърз кредит, а за 1/3 от тях използват такива нееднократно.  

Развитието на туризма в София се оценява позитивно от 62% от участниците в изследването, като 34% не виждат съществена промяна, а за едва 2% развитието е в негативен план. Най-позитивните оценки дават жителите в центъра на града, които имат и най-преки наблюдения – 96%. За 68% привличането на още туристи трябва да продължи, а за 27% трябва само да се поддържа постигнатия им обем. Само 2% са биха подкрепили мерки за ограничаване на туристите.

Най-разпространеният начин за отопляване сред домакинствата в София е ТЕЦ. Двама от трима анкетирани заявяват, че използват парно в отоплителния сезон. Всяко пето домакинство (19%) ползва само електричество. Общо 15% от домакинствата използват твърдите горива, сочени за един от основните замърсители на въздуха в София – изцяло или използвани в комбинация с електричество. Ако трябваше наново да изберат с какво да се отопляват в зимните месеци, софиянци отново биха избрали основно ТЕЦ (60%) и електричество (18%). Удовлетвореността от качеството на топлоподаването сред жителите на столицата е високо – 70% от тях заявяват, че са напълно или отчасти удовлетворени от него. Едва 5% са недоволни – най-вече живеещите в квартал Дружба. Предпочитанията към отопление на газ нарастват 6 пъти спрямо сегашното състояние, а към твърдите горива намаляват 4 пъти. Отоплението на газ, което е ниско застъпено към момента, би било предпочетено шест пъти повече, отколкото са реалните му потребители. Като един най-екологично чистите варианти за отопление, разработването на стратегия за популяризирането му би срещнало подкрепа от обществото. С оглед на факта, че това е скъпа и мащабна инвестиция, стимулирането и подкрепата от страна на общината повече домакинства да преминат на газ е един от възможните подходи към преодоляването на проблемите с чистотата на въздуха в града. Мнозинството от софиянци (56%) плащат до 800 лева през целия отоплителен сезон, друга 1/3 – между 801 и 1500 лева, а 9% от домакинствата имат разходи за отоплителен сезон над 1500 лв.


Жителите на столицата са цялостно много доволни от качеството на водата и водоподаването в града. 89% от тях заявяват, че са напълно или по-скоро удовлетворени. Когато биват попитани конкретно за качеството на питейната вода обаче, положителните оценки стават малко по-умерени – 70% са напълно или частично удовлетворени от него, докато 27% заявяват, че не са.

По отношение на транспорта и транспортните навици, данните показват, че мнозинството от домакинствата в столицата притежават автомобил – 71%, а поне един велосипед има във всяко трето (31%) домакинство. Изследването засича пренебрежимо малко шофьори на мотоциклети и електромобили. По-голяма част от домакинства притежават един автомобил (73%), а всяко четвърто поддържа два. Малцина имат 3 и повече коли – 2%. В същото време, велосипедите в домакинствата са с равен дял по едно или две (по 43-44%), а тези с три или повече са 13%.Основният начин, по който жителите на София се придвижват в града, е градският транспорт – 63%. Автомобил използват ежедневно 27%, въпреки че три от четири домакинства притежават поне един. Делът на хората, които предпочитат да ходят пеша, според резултатите в изследването, е 8%.


Софиянци прекарват най-често между 30 минути и 1 час дневно в придвижване – 37%. За всеки четвърти това време e от 1 до 2 часа, и за още 22% – до половин час. Най-много време (над 2 часа дневно) в движение прекарват около 14% от столичани. Най-много време средно на ден в движение прекарват живеещите в източните квартали. Най-често използваният градски транспорт е автобусът (58%), метро използват 42%, а в трамваи и тролеи се движат 20-23% от столичани. На един от трима анкетирани не се налага да се прекачва между различни транспортни средства при нормалното си придвижване в града. Значителен дял (40%) го правят веднъж, а 28% два или повече пъти.

Мненията на столичани относно това, какво трябва да се развива приоритетно в града – пътни артерии или пешеходни пространства, са поляризирани. С лек превес (51% спрямо 48%) надделява мнението, че това трябва да са пътните артерии. Мнозинството от софиянци (68%) смятат, че изградените велоалеи не са достатъчни и трябва да се изградят още, но не и по начина, по който са били изграждани до сега – за двама от трима анкетирани това трябва да стане по нов модел.

Чистотата и сметосъбирането са спонтанно дефинирани и посочвани като проблем от 18% в кварталите и от 16% като такъв на града. При оценяването на чистотата в София, измерваме неудовлетвореност от 71% и позитивни нагласи на едва 28% от анкетираните. Едва 16% от столичани споделят, че събират и изхвърлят боклука си разделно винаги, а на 34% това се случва понякога. Основополагаща предпоставка за разделното събиране и изхвърляне на отпадъци от домакинствата е наличието на такива контейнери в близост до жилищата. Затова не е изненадващо, че 97% от извършващите тази дейност ежедневно и 66% от онези, които го правят понякога са с такива контейнери в близост.

Зелената система в града е изключително важна както в ежедневието, така и при прекарване на свободното време. Състоянието на зелените зони, които включват паркове и градини, се оценяват преобладаващо позитивно (60%). Това до голяма степен се обяснява с извършеното през последните години подобряване на състоянието на големите паркове в София. Затова 39% от столичани споделят, че са се разхождали през последния месец в градски парк, а още 26%, че са го сторили през последните три месеца. По 12% определят като плюсове на кварталите си парковете и като минуси зелените площи, които не се поддържат (междублоковите пространства). Общата неудовлетвореност от зелените зони в града достига 39%.

Витоша е основна ценност за софиянци. Не случайно 9% от анкетираните спонтанно я посочват при предимствата на София.  Прекарването на свободното време по пътеки й е едно от любимите им занимания – 12% са го сторили през последния месец, а още 40% през последната година. Анализът на отговорите във фокус групите и набелязаните проблеми, свързани с достъпа до планината, които са от изключителна важност за жителите на столицата, водят до изведената препоръката в доклада от изследването за изработване и реализиране на ясна визия за подобряване състоянието на отделните компоненти, свързани с Витоша.

По отношение на сигурността, 51% от софиянците са изцяло или отчасти неудовлетворени, докато 47% са на обратното мнение. Мнозинството от хората обаче се чувстват напълно или отчасти в безопасност в квартала си (61% срещу 38%, които не споделят такова усещане) и в София като цяло (54% срещу 45%). Те споделят и мнението, че градът е станал по-безопасен в сравнение с десетилетие назад. Сигурността, обаче, притеснява софиянци от източните и западните не много отдалечени от центъра райони, както и жителите на северозападните големи панелни квартали.

По отношение на здравното осигуряване и здравословното състояние на гражданите, данните от настоящото проучване сочат, че 96% от жителите на столицата на 15 или повече години са здравно осигурени и едва 4% – с прекъснати здравноосигурителни права. Това означава, че по отношение на здравно неосигурените лица данните за София са по-положителни от тези за страната, които са 9% според национално представително проучване на „Алфа Рисърч“ от 2018 г. по поръчка на Министерство на здравеопазването. Напълно удовлетворени от здравословното си състояние са 34% от столичани. Други 45% са отчасти удовлетворени. По-негативни към здравния си статус към момента са една пета от жителите на столицата – 17% – отчасти неудовлетворени и 3% – напълно неудовлетворени. Близо половината от жителите на столицата декларират, че са ползвали доболнична помощ (личен лекар или поликлиника) (52%) или услугите на клинична лаборатория/ изследвания (48%) в последната една година. Делът на софиянци, прибягнали до болнична помощ за последните 12 месеца, е три пъти по-малък (18%). Приблизително 72% от всички жители на столицата оценяват качеството на доболничната помощ като напълно или отчасти задоволително. Сходен е делът в изследването (77%) на удовлетворените от услугите на клиничните лаборатории. По-ниска е оценката за болничната помощ сред софиянци (42%), като основна причина за това е фактът, че голяма част не са се сблъсквали с подобни услуги и не могат да оценят тяхното качество.

По отношение на спорта, проучването регистрира тенденция, че мнозинството от жителите на София не спортуват активно. Всеки седем от 10 анкетирани (71%) признават, че не отделят време за спортни дейности през седмицата, а сред тези, които спортуват, най-голям е делът на респондентите, упражняващи физическа активност спорадично: до 2 часа седмично (9% от всички столичани или 1/3 от активно спортуващите). Едва 14% споделят, че използват колело през седмицата, като тук отново говорим по-скоро за спорадична, отколкото за редовна активност. Употребата на колело е сведена най-често до два дни в седмицата (посочена от 8% от всички анкетирани столичани или над половината от каращите велосипед в града).

59% от анкетираните считат, че има добре развити платени спортни обекти в квартала им, а според 40% подобни съоръжения липсват. За безплатните спортни обекти (напр. общински фитнес площадки) 47% смятат, че има подобни обекти, а според 52% безплатни спортни съоръжения липсват в квартала. За 5% от столичани е необходимо да се запълни липсата на платени спортни зали и клубове в квартала им, а според 1⁄4 (26%) трябва да има повече безплатни спортни съоръжения.

В отговор на затворен въпрос „Какъв град е София за Вас?“, жителите я идентифицират с разнородни характеристики: както като град с възможности за образование (52%), така и с древна история (50%); както като бързо разрастващ се град (44%), така и като град с богат културен афиш (39%). В същото време, градът се разпознава и като привлекателен за туризъм (38%), бързо променящ се (34%), град с модерен градски транспорт (33%). 29% от столичани идентифицират София като град с красива архитектура, а 1 от 5 души смята, че тя е град с модерен облик. В дъното на класацията остават характеристики на София като „град с много зеленина“ – 11%, град със силна икономика – 10%, град с добро управление – 10%.

Близо една четвърт от софиянци участват в доброволни граждански организации, клубове и сдружения с най-разнородни дейности. Най-голям брой членове привличат синдикатите (5% от всички анкетирани), спортните сдружения (4% от респондентите), хоби сдруженията, самодейни групи и професионални сдружения (всяко с участие на 3% от столичани). На последни места по участие са сдруженията в полза на опазване на архитектурното наследство, потребителските организации и групите за взаимопомощ (между 0.1% и 0.6%) поради по-специфичния характер на проблемите и каузите, които отстояват.

Софиянци продължават да бъдат недоверчиви, макар и по-малко в сравнение с 2015 г. 49% не са съгласни с твърдението, че на повечето хора може да се има доверие. Съгласните са малко повече, макар и да са предпазливи и да се съгласяват само отчасти. Доверието в анонимния друг е по-високо спрямо хората от квартала – 59% от респондентите споделят, макар и отчасти, твърдението, че на повечето хора в квартала им може да се има доверие. Доверието към съкварталците е драстично по-високо от доверието към съгражданите изобщо в централната градска част.

Софиянци са умерено доволни от себе си и живота си – най-много от здравословното си състояние (34% напълно удовлетворени, други 45% – частично), а относително най-слабо – от финансовото състояние на домакинствата си (съотватно 13% пълна и 52% частична удовлетвореност) и от баланса между работно и свободно време (съответно 19% и 49%). Респондентите вярват, че имат свобода на избор и контрол върху живота си. Още по- силно вярват, че това, което правят в живота си, има смисъл. Тези данни са индикатори за това, че повечето софиянци се чувстват социално включени, въпреки ниското междуличностно доверие, регистрирано в изследването.

Впечатленията на гражданите от работата на СО до голяма степен се определят от личния им опит при директен контакт. Близо половината от тях (48%) споделят, че не са имали взаимоотношения с администрацията през последните 2-3 години. Безспорно най-много впечатления гражданите са добили при ползването на административни услуги (49%). С далеч по-малки натрупвания са подаването на жалби и сигнали (4%), участието в инициативни комитети (2%) и обществените консултации и обсъждания (1%). Средните оценки, които гражданите дават на ползваните от тях услуги могат да се обобщят по следния начин: административните услуги и участието в обществени консултации и обсъждания се оценява като по-скоро удовлетворително, докато при участие в инициативни комитети и дискусии, и подаване на жалби и сигнали се изразява неутрална позиция (нито удовлетворен, нито неудовлетворен).

Изследването показва, че са нужни усилия за подобряването на комуникацията с гражданите, за да се постигне по-добра видимост на резултатите в различните направления от развитието на града. Специално внимание следва да се обърне на информираността за събития, форми и канали за комуникация, в които гражданите могат да изразят мнението си за развитието на града и с цялостното усещане за прозрачност и отчетност пред гражданите. В този контекст е важно да се отбележи, че Наредба за обществените обсъждания работи от сравнително скоро и ефектите от нейното прилагане все още не могат да бъдат оценени напълно.

Ефективната комуникация между граждани и община е изведена като ключов фактор за това гражданите да могат да защитават интересите си и да участват в управлението на града. Затова и обработените данни и отговори в изследването дават основание за препоръка за разработване на цялостна система за комуникацията на София, което да залегне като приоритет в дългосрочната стратегия Визия за София.

Текстът на целия доклад от широкото представително проучване за качество на живот в София с още извадки, анализи и препоръки, можете да намерите тук.

Related Posts