В подкаст поредицата с интервюта на Визия за София тази седмица ви представяме експертния екип, който работи по изследванията, анализите и формулирането на цели, свързани с транспорт и мобилност в Столична община. Чуйте разговора на Адрияна Михайлова и Калоян Карамитов на линка в Soundcloud или прочетете интервюто им по-долу.
Адрияна Михайлова: Здравейте, вие сте с подкаст поредицата на Визия за София, в която се запознаваме в водещите участници в процеса по създаване на дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградските територии. Аз съм Адрияна Михайлова, координирам комуникациите във Визия за София, а с нас днес е Калоян Карамитов, който е координатор на направление Транспорт и Градска среда от екип Визия. Днес той ще разговаря с експертния екип Транспорт, това са Обединение „Институт за транспортни изследвания – Регул”, които бяха избрани да проведат няколко важни изследвания за транспорта в София в Стъпка 3 на Визия за София, както и да работят в следващата Стъпка 4 по анализа и формулирането на стратегически цели за града. Представителите на екип Транспорт, които са с нас сега са Тодор Анастасов, ръководител на екипа, и Христо Христов, експерт Транспорт в екипа. Те ще ни разкажат за организацията на работата си, за предизвикателствата, които срещат в нея. С това подавам думата на Калоян, който ще ни въведе малко повече в темата Мобилност и ще ни разкаже какво беше свършено в Стъпка 2, преди да започне работа настоящият експертен екип Транспорт.
Калоян Карамитов: Здравейте и от мен! Като прелюдия към Стъпка 3 всъщност даже миналата година по това време бяхме приключили със Стъпка 2, която основно се фокусира върху събирането на различни бази данни, статистики, изследвания, преглед на документи, които влияят върху транспорта на София, и се направиха обобщения от тях по отношение на това какво е състоянието на самия транспорт, но и какви налични данни има в София, колко често се събират те, и има ли липсващи такива, които би трябвало да могат да бъдат измервани впоследствие, за да може по-правилно да планираме мобилността в града. С всички тези изводи може да се запознаете в Доклада от Стъпка 2 по направление Транспорт, който заедно с другите доклади са качени в нашата Библиотека на сайта vizia.sofia.bg. Освен докладите са качени и кратки резюмета, ако нямате много време за четене, но също искате да се запознаете с основна част от работата по направление Транспорт. В тези доклади освен събиране и анализ на информация, се направиха конкретни препоръки към бъдещи изследвания, които трябва да допълнят картинката за транспорта в София. Една част от тях всъщност решихме, че може да осъществим в Стъпка 3, където всъщност настоящият екип разработи последните 3 месеца. Сега давам думата на Тодор Анастасов, да представи себе си и екипа накратко.
Тодор Анастасов: Здравейте. Аз съм управител на Институт по транспортни изследвания, а преди това бях научен сътрудник може би в продължение на 14 години и съм се занимавал с доста изследвания на транспорта. Предимно на автомобилния транспорт, но не само на автомобилния, дори и на водния, дори и на железопътния. Също така екипът, в който работим, той е обединение между нашия институт и „Регул”, в който също има експерти по транспорта, които са правили подобни изследвания на нас, заедно с нас дори, в много случаи. Работим заедно дълги години по един или друг проект, така че пак, отново и в конкретния проект работим заедно и съвместно. Освен Христо Христов, който е в момента тук заедно с нас, имаме и още няколко членове – Марта Клисурова, Кристиян Христов, които също работят по проекта и се включват и с обработка на данни и с ГИС системи. Изобщо всичко, което се налага за целите на проекта.
Калоян Карамитов: Добре, а да ни разкажете малко повече за самите изследвания, които правите в настоящата стъпка. Какви методи използвате?
Тодор Анастасов: Две са основно изследванията. Първото изследване е за определяне на транзитния трафик, който преминава през централната градска част на София. Като за целта, в самото задание още беше формулирана тази централна градска част, като бяха посочени определени кръстовища, през които трябваше да се направи това изследване. За да го направим, ние използвахме една сравнително нова технология с bluetooth сензори, които се разполагат по тези места и регистрират bluetooth устройствата в колите. Понеже bluetooth устройствата имат уникално ID по този начин може да се регистрира как един автомобил с едно bluetooth устройство е минал през едно кръстовище, след това през друго, след това през трето, след това през четвърто. Именно следвайки и използвайки тази технология имаме възможност да видим какъв процент, или какъв дял от преминаващите коли с bluetooth устройства минават през тази централна градска част, която е обект на изследването. В началото имахме идея да инсталираме само 8 такива сензора, но после тази идея се разшири и сега в момента са 26, и дори и в момента, в реално време, работи системата и може да бъде наблюдавана. Облачно се получават данните – изпращат се през интернет и се получават на обратно през интернет.
Калоян Карамитов: Добре, а какви очаквания имате към резултатите от анализа на този етап? Някакви интересни връзки между кръстовища?
Тодор Анастасов: Да, най-общо казано, защото дори в самото задание беше записано да проверим направлението Изток – Запад. И ние видяхме, че наистина в направлението Изток – Запад, тоест и от изток и от запад преминават през центъра по-голям дял автомобили, отколкото от север и от юг. Дори чисто визуално се вижда.
Калоян Карамитов: Като общ обем?
Тодор Анастасов: Да, като общ обем, не като транзит. А вече сега трябва точно да изясним прекъснатия транзит, освен непрекъснатия. Тоест колко отиват към центъра и остават там за по-дълъг период, и колко от центъра отиват нанякъде и ги няма дълго време.
Калоян Карамитов: Значи прекъснат транзит го дефинирате като кратка спирка в центъра, след което се продължава, или?
Тодор Анастасов: Не, не. Това е по скоро към непрекъснатия. Ако времето е кратко, то пак е един вид непрекъснат транзит. Ако е малко по-дълго вече, тогава транзитът е прекъснат, т.е трябва да е по-дълго време престояло в центъра.
Калоян Карамитов: Колко точно?
Тодор Анастасов: Например, над 20 минути.
Калоян Карамитов: Над 20 минути, добре. А по отношение на другото изследване, по скоро въпросът ми е към Христо, казахте, че има второ изследване, което правите – какво точно е то, какво очаквате като резултат, какъв подход използвате?
Христо Христов: Да, така е. Здравейте и от мен. Казвам се Христо Христов и съм управител на другата фирма в нашето обединение „Регул БГ”. Работим съвместно, както каза и Тодор Анастасов по Визия за София. Другото изследване беше да оценим достъпността към работни места в София, от всички части на София. За това изследване ползвахме данни от фирма, която работи със Столична община – „Тикси”. С нейна помощ, с нейни данни получихме на база на маршрутите на градския транспорт, данни за времето и пътуването на пътниците до тези точки, които първоначално определихме. Те бяха обединени в 78 бизнес локации в рамките на града. Като изборът беше на база застроени площи, на база работни места, на база конкретни индустриални зони, брой палети, брой паркоместа, които също ни дадоха такъв поглед, за да ги изберем. И естествено ползвахме и данни от предишни разработки, от други фирми и участници, които са представили една карта на София с такива локации. На база на техните първични резултати от “Тикси”, направихме вторична обработка, като целта беше да изведем формула, която да оцени всички тези локации. Колко са достъпни от различните част на София и крайградските територии включително. Получиха се интересни резултати.
Калоян Карамитов: Извинявай, колко са само общите спирки, към които се насочва изследването?
Христо Христов: Общите спирки бяха някъде около 2 300, ако не греша.
Тодор Анастасов: Общите спирки и всички за София за 2 683, а изследването е към 400.
Христо Христов: Да, които ги обединихме в 78. Правилно допълнихте. Обединихме ги към 78, защото изследваме спирки, които са близо до този район. И по този начин ни дават максимално добър резултат.
Калоян Карамитов: Да, защото една локация се обслужва от 4-5 спирки примерно.
Христо Христов: На база на това вече, на формулата, която накрая успяхме да получим, се видя зависимост, видяха се плюсове, видяха се минуси, видяха се зони, които не са обслужени добре. Примерно, имаме един такъв много фрапантен пример – ще го дам. Това е Терминал 1 и Терминал 2 на летище София. Терминал 2 е много добре обслужен, докато Терминал 1 е само с една автобусна линия в цяла София. И от там нататък, мисля, че коментарът е излишен.
Калоян Карамитов: И това го има като карта със стойности, тези райони, да може да се запознае всеки, да види неговия квартал дали е добре обслужен на база на тези коефициенти.
Христо Христов: Да и още нещо. Според нас това е много ценно занапред, защото първо се вижда къде и как е обслужен определен район – в смисъл – как може да се подобри, вече ще се търсят мерки. И второто нещо, може да се планира примерно територия, към която първично да се насочи някакво обслужване с градски транспорт, която да се развие, да стане перспективна за инвестиции. Така че според нас, това е много ценно занапред.
Калоян Карамитов: Този коефициент ще мери всъщност наистина колко е добре свързана тази част с другите, посредством обществения транспорт. Малко или много ще е показател за използването на транспорта в града. Всъщност, подобряването на тези коефициенти ще означава, че по-добре се обслужва този квартал с транспорт и евентуално там ще намаляват впоследствие и задръстванията и използването на автомобили. Това са вече изводи по-нататък и евентуални резултати от прилагането на мерки, които се базират на това изследване.
Тодор Анастасов: Тоест към следващата стъпка във Визията за София за дефиниране на целите.
Христо Христов: И още нещо само да допълня към това. Тук има и още една вратичка, която е на база на изследването. Видяхме, че метрото обслужва определена линия, в смисъл определена посока най-добре. Но реално тя не работи съвместно с останалите части на градския транспорт – нито с автобусния, нито с трамвайния.
Калоян Карамитов: Не е добре интегрирано, така ли?
Христо Христов: Да. Това е според нас. И това е нещо, по което трябва да се работи.
Калоян Карамитов: Добре. Сменяме леко посоката на разговора, малко по-принципна. Знаете, че ние работим на база, от една страна на широко включване на заинтересованите страни, но и начинът, по който работим е на база факти, данни, затова влагаме и голямо значение на изследванията, и на анализите, които правите. А също така и на мултидисциплинарността и общата работа между различни екипи. Как прилагате тези принципи при вашата работа?
Тодор Анастасов: Общо взето ние ползвахме и продължаваме да ползваме това, което сте натрупали към настоящия момент в Библиотеката, в облака, и разглеждаме какво правят другите екипи, за да може да се ориентираме дали не можем по някакъв начин да си бъдем полезни. Освен това, подготвихме специфични въпроси, които да бъдат включени в социологическото проучване, които касаят точно нашите изследвания и нашите проблеми, които търсим да решим. И се надяваме след това, като се получат отговорите да ги изтълкуваме заедно дори, защото имаме някои от тях, те се комбинират, и са сходни с градска среда например и с някои от другите екипи. Примерно за пешеходната достъпност, които са свързани изобщо с достъпността от спирките и т. н.
Калоян Карамитов: Работата в едно общо облачно пространство казвате, че е голям плюс за работа в голям екип, в който трябва се следи и напредъка по отделни изследвания, процеси, които се случват.
Тодор Анастасов: Да! Освен това нали, взимаме и участие в общите срещи, в които се дискутират общи теми и даваме принос и по този начин.
Калоян Карамитов: Добре, а каква е вашата мотивация като екип да се включите в процеса по създаване на Визия за София?
Тодор Анастасов: Ами най-общо, искаме да има по-добре бъдеще за този град.
Калоян Карамитов: Вече за финал няколко думи да споделите какво най-много харесвате в София и кое не толкова, и бихте искали да се промени? Може би по два отделни отговора.
Христо Христов: Аз ще кажа няколко неща, обаче за друго. Според мен, което виждам докато работя по Визия за София последните няколко месеца. Според мен всеки трябва да даде малко повече от себе си, за да стане нещото. Не говоря само за Визията, говоря за всички. Тоест и ние в екипа работим малко повече от това, което ни е като задание с цел нещо да стане, тоест това ни е целта. И си мисля, че това трябва да го прави наистина всеки, и гражданин, и посетител дори в идването си в София трябва да усети това. Това е моето мнение.
Калоян Карамитов: Благодаря, това е наистина нещо, което важи може би за всички. Всеки да осъзнае, че той е важна част от града, и той как живее в града и как го използва всъщност влияе и на другите около него. Не е всеки сам в инкубатор. Мисля, че това беше достатъчно като за финал. Благодаря на екипа за участието. Връщам думата към Ади, може би за финални думи.
Адрияна Михайлова: Благодаря и аз на екип Транспорт за информативния ни разговор. Ще следим и очакваме с нетърпение да видим вече детайлно и резултатите от изследванията. За да се запознаете с тях, а и с другите изследвания от работата на експертните екипи по Стъпка 3 на Визия за София ви каня да се абонирате за бюлетина на сайта vizia.sofia.bg или да ни последвате във Facebook, за да получавате актуална информация за процеса и за възможностите за участие в него. До скоро!