Направление ИКОНОМИКА
цел Устойчив и иновативен туризъм
В бъдеще София е един от най-атрактивните за туристи градове в регионален и континентален мащаб. Столицата привлича посетители с иновативни и вдъхновяващи туристически преживявания, експонира отлично историята и културата си, а обслужването и предоставянето на информация са на високо ниво.
Чрез технологични средства за анализ на туристическо поведение, София успява гъвкаво да управлява предлагането и да привлече не само нискобюджетни туристи, но и семейни, организирани, конферентни и еко-ориентирани посетители. Планината и водните площи са удобни за достигане. Минералните води на града осигуряват значителен туристически интерес. Селският и алтернативен туризъм са добре развити.
Развитието на бранша осигурява работни места за много жители на града в сфера, където личният контакт и човешките умения продължават да са водещо изискване. Привлекателността на София като туристическа дестинация играе важна роля в привличането на научен и бизнес потенциал към града. Повечето посетители остават значително по-дълго, инвестират повече и рекламират София в собствената си социална среда. Градът стои добре на световната карта, като успява разумно и устойчиво да управлява приходите от туризъм за справяне с негативните ефекти от увеличения човешки поток.
Алтернативно, градът би останал слабо позната дестинация за туристи въпреки богатите си природни и културни дадености. Това би било изпуснат шанс за привличане на човешки капитал и инвестиции в София, но би намалило нуждата от справяне с проблеми, идващи от нараснал брой посещения в столицата.
Свързани документи
Изследване “Конкурентните предимства на София като туристическа дестинация” анализира туристическото възприятие за града по международна методология и отправя препоръки за области за развитие
Доклад в направление “Икономика” в рамките на “Визия за София” анализира съществуващите стратегии и прави препоръки за допълнителни изследвания и приоритетни области за развитие, както и за маркетингова стратегия
Стратегия за развитие на София като туристическа дестинация 2017-2030 г. и приложен План за действие описват текущата стратегия за развитие на сектора в града, включващо идентифициране на ресурсна обезпеченост, приоритетни видове туризъм, анализ на потреблението
Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България обхваща периода 2014-2030 г. и систематизира стратегическите цели и дейности за устойчиво развитие и управление на сектора.
Наръчникът на Европейската система за туристически индикатори на ЕС отбелязва ключови политики за развитие на устойчив туризъм и излага препоръки за изграждането на система за оценка и мониторинг на устойчиви практики
стъпка Туристическата инфраструктура отговаря на съвременни стандарти
Експертна оценка и оценка на възприятието (социология)
стъпка Високи стандарти на обслужване и на туристически услуги
Възприятие от страна на туристи за предлаганото обслужване (социология)
стъпка Дефинирана и добре комуникирана градска идентичност
Дефинирана градска идентичност (референция експертна оценка)
Разпознаваемост на комуникираната градска идентичност (социология)
стъпка Витоша е достъпна и предпочитана дестинация
Брой туристи, посещаващи планината годишно (социология)
стъпка София комуникира оптимално предимствата си като дестинация
Разпознаваемост и предпочитания към София като желана туристическа дестинация (социология)
стъпка Привлекателна градска среда
Възприятие на визуалната градска среда (социология)
стъпка Развитие на алтернативен туризъм
Дял от туристическото търсене и предлагане в алтернативни сектори на туризма
стъпка Топ дестинация за СПА и балнеоложки туризъм
Брой възстановени или ново-изградени минерални бани
Брой туристи годишно, посещаващи локации с предлагане на СПА, балнеология, туристически разходки, свързани с минералните води
Брой ползватели на минерални бани, годишно
стъпка Иновативни туристически услуги
Дял иновативни туристически услуги, въвеждани годишно (експертна оценка, социология)
стъпка Разпознаваеми квартални идентичности и обособени локации
Брой обособени зони и локации
Дял от туристите, познаващи и търсещи тези зони (социология)
стъпка София експонира по оптимален начин историческото си наследство
Дял на исторически забележителности в добро състояние
Дял социализирани и обживени исторически забележителности
Дял разпознаваеми исторически забележителности и степен на разпознаваемост (социология)
стъпка София управлява устойчиво антропогенния натиск от туристи
Туристически интензитет (пристигащи/жители)
Гъстота на туризъм (пристигащи/км²)
Сезонност (нощувки чужденци най-висок месец/най-нисък месец)
Спад на наематели в туристически зони - ЦГЧ
Дял негативни туристически рецензии, свързани с пренаселване
Средна разлика в цените на хранителни заведения между ЦГЧ и кварталите
Експертна оценка на въздействие от туристически потоци по системата ETIS
стъпка София е топ туристическа дестинация на Балканите
Брой туристи годишно
Ръст на туристите годишно
Брой реализирани нощувки годишно на 1000 жители
Средна дължина на реализиран туристически престой
Среден дневен туристически разход
Направление ОКОЛНА СРЕДА
цел Устойчив ресурсен и енергиен баланс
В бъдеще София управлява устойчиво природните си ресурси и енергиен баланс, въвеждайки добри практики за намаляване на замърсяване на води, деградация на почви и загуба на минерални ресурси. Отпадъците се преизползват като ресурс за индустрията и не замърсяват. Енергийният микс е изместен към производство от локални възобновяеми източници, а потреблението е значително по-ефективно и се управлява чрез технологии като smart grids.
Нарушените терени в общината са успешно рекултивирани и се прави регулярен анализ на земеползването. Въведени са изисквания за минимален дял незапечатани почви по райони и квартали и финансови механизми за опазването им.
Генерираните отпадъци са сведени до минимум благодарение на ежегодни информационни кампании и гъвкави модели за управление на териториален принцип, съобразени с резултатите от провеждани проучвания. Таксата смет е съобразена с обема и вида, които произвежда всяко домакинство и бизнес. Нерегламентираните сметища са изчезнали и има постоянен контрол срещу тях.
Минералните води на територията на общината са оползотворени чрез устойчивото им включване в градски бани, СПА центрове и минерални плажове. Хората осъзнават ползата за личното си здраве от запазването им. Екосистемните услуги са картирани, остойностени и са включени в управлението на общинския бюджет. Обект са на постоянен мониторинг и се ползват при създаването на градоустройствени планове.
Неизпълнението на тези цели би компрометирало качеството на живот, развитието и ресурсната обезпеченост на града.
Свързани документи
Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство (цел 12 от целите за устойчиво развитие на ООН)
Защита, възстановяване и насърчаване на устойчивото използване на екосистемите, устойчиво управление на горите, борба с опустиняването и спиране и обръщане на влошаването на земята и спиране на загубата на биологично разнообразие (цел 15 от целите за устойчиво развитие на ООН)
стъпка Картирани и оценени екосистемни услуги
Дял картирани и остойностени екосистемни услуги
Изградена система за мониторинг и актуализация
стъпка Отпадъците се събират разделно и се рециклират
Дял на предадените за рециклиране битови отпадъци
Брой граждани, ангажирани в кампании на годишна база
Дял депонирани битови отпадъци
стъпка Припознати и възприети екосистемни услуги
Обхват на отчитане на екосистемните услуги при градоустройственото планиране
Обхват и дял на екосистемните услуги, включени в счетоводните баланси на общината
Брой и обхват на провеждани годишни информационни кампании
стъпка Замърсителят плаща
Въведена такса, базирана на принципа замърсителят плаща
Съотношение произведен обем отпадъци към събирани такси съответно за индустрии и за жилищни зони
стъпка Ограничено запечатване на нови почви
Дял на незапечaтeни почви
Степен на ползване на финансови инструменти за опазване на почвите
Изготвена и поддържана почвена карта на общината
стъпка Рекултивирани нарушени терени
Дял картирани нарушени терени
Площ рекултивирани нарушени терени (км²)
Площ усвоени нарушени терени (км²)
Честота на регулярен анализ за земеползването
стъпка Рационално използване на минералните води
Брой реконструирани и създадени СПА центрове и минерални плажове
Използван дял от възможния общ дебит
стъпка Минимизиране на произведените отпадъци
Обем битови нерециклируеми отпадъци годишно
Дял предприятия, минимизращи произведени отпадъци
Дял сгради с внедрена комплексна и многофакторна система за управление на отпадъците
Количество на генерираните битови отпадъци годишно (общо)
Количество на генерираните битови отпадъци годишно на жител
стъпка Устойчиво използване на дъждовните води
Дял териториално покритие на изградена инфраструктура за задържане на водите
Дял от дъждовните води, попадащи в смесена канализация
Обем на оползотворените дъждовни води
стъпка Индустрията преизползва ресурси и е енергийно ефективна
Обновен и реализиран план за действие за повишаване на енергийната ефективност
Дял на производствените сгради, които са с близко до нулево енергийно потребление
Дял енергийно производство от локални, възобновяеми източници
Брой и дял свързани участници в умна мрежа (smart grid)
Дял енергийно производство от микроизточници
Годишен спад в разхода на енергия на единица производство/услуга средно сред индустриите
Коефициент на повторна употреба на материални ресурси
стъпка Използване на геотермална енергия
Усвоена енергия за отопление/охлаждане от геотермални източници
Дял от енергийния микс на общината, създаден от геотермални източници
стъпка Сградите са енергийно ефективни
Дял на нови сгради, с потребление близко до нулата
Дял на сгради, при които са приложени мерки за енергийна ефективност
Обща енергийна консумация от сгради
стъпка Енергийният микс се произвежда основно от ВЕИ
обща инсталирана ВЕИ мощност
дял потребления с индивидуално енергийно производство
Направление ИКОНОМИКА
цел Център за иновации
През 2050 г. София е европейски център за активно развитие на иновации. Бизнесът в приоритетните сектори разпознава необходимостта от инвестиции в развойна дейност, а градът предлага стабилна научна материална база и добре подготвен и квалифициран човешки капитал. Технологичният трансфер и комерсиализацията на иновации са успешно развити чрез институционално съдействие, места и формати за активен обмен на иновации, както и инвестиции в образованието.
Предприемачеството представлява значителна част от младежката заетост, с широка палитра от местни и международни инструменти за финансиране и менторство и програми за обмен на опит. Административните и регулаторни режими са опростени, услугите са дигитализирани. Градът привлича значителен международен талант и предлага широк запас от качествени данни. Добрата бизнес среда и превръщането на София в регионален предприемачески център привличат още човешки капитал в развитието на иновации. Налице е критична маса и екосистема от бизнеси и наука.
Алтернативен на този път би водил София в посока индустрия и бизнес с ниска добавена стойност и не би концентрирал в града иновативен потенциал с широки възможности за износ на услуги и продукти. Предприемачеството би останало нишова активност предимно в IT, без да може да ангажира конструктивно младежите и да повиши тяхната бизнес и трудова култура. Рисков капитал би избягвал града, което би резултирало в пропуснати ползи, както за технологични иновации във всички градски системи, така и за преструктуриране на икономиката в по-устойчива посока.
Свързани документи
Иновационна стратегия за интелигентна специализация на София (АРС) разглежда секторната структура на софийската икономика спрямо иновационен потенциал
Europe Innovation Scoreboard 2019 на EIT идентифицира повишение на разходите за НИРД като основна задача за развитие иновационния потенциал на България. EIT изследва възможността София да бъде иновационен регионален хъб в дигитални технологии.
Предложението на ЕК за програмата “Хоризонт” в периода 2021-2027 идентифицира ключови посоки на развитие на иновации, предизвикателства, възможности и поле на приложение на публични разходи
Стратегията за иновации на EIT за 2021-2027 описва структурата на системата за мониторинг и развитие на политики за иновация в държавите от ЕС и излага следващи стъпки за развитие на иновационен потенциал и на висшето образование, подготвящо за разработване на иновации
стъпка Възможности и достатъчно информация за начинаещи предприемачи
обем рискови инвестиции годишно
брой компании, привличащи рисков капитал годишно
стъпка Фокус върху икономика на знанието
Брой и разнообразие на предлаганите от общината стимулиращи инструменти
Обем частни инвестиции в иновативни индустрии и в областта на икономика на знанието
стъпка Образованието осигурява умения за развитие на иновации
брой лаборатории и иновации, произведени в тях
стъпка София е предприемачески център в региона
предприемаческа активност
брой стартиращи компании годишно
средна печалба на стартъпи с рисково финансиране, стартирали от под три години
брой продадени стартиращи компании годишно, обем на продажбите
обем на продажби за продадени стартиращи компании годишно
стъпка Бизнесът отделя средства за развойна дейност
стъпка София предлага атрактивни условия за научна дейност
Класиране на софийските университети в международни класации за научна дейност
Средна брутна работна заплата в ДВУ като дял от СБРЗ за града (%)
Обем външно финансиране за научна дейност (в 1000€)
Брой публикации средно в топ 10% цитирани годишно
Дял международен академичен персонал (%)
Брой стратегически изследователски партньорства на човек
стъпка Развити условия за технологичен трансфер на иновации
дял от оборота на нови за пазара и предприятията продукти (спрямо средното за ЕС)
дял съвместни с бизнеса публикации (спрямо средното за ЕС)
брой иновиращи в продукт или процес предприятия (спрямо средното за ЕС)
брой сътрудничества между иновиращи предприятия (спрямо средното за ЕС)
стъпка Концентрация на заети във високотехнологични сфери
дял заети във високотехнологични сфери
стъпка Екосистема с критична маса институти, бизнес и учени
Ранг в регионалната европейска иновационна карта (за целия Югозападен регион) спрямо средното за ЕС
Направление ОКОЛНА СРЕДА
цел Чиста среда
През 2050 г. София има чиста среда, замърсяването на въздуха е в рамките на норми, определени на базата на индивидуалната експозиция и географското положение, гарантиращи здравословен живот. Провеждат се редовни, териториално обвързани изследвания, които установяват връзката между концентрацията на замърсителите във въздуха и различни заболявания. В резултат от изследванията се прилагат специфични мерки по квартали и райони.
Всеки гражданин има достъп до чиста питейна вода, канализацията е разделна, дъждовните води да се използват активно за поливане и санитарни нужди. Това води и до намаляване на потреблението на питейни води, както и до намаляване на разходите. Всички отпадъчни води се пречистват, с което се минимизира натоварването върху реките и водоемите.
Шумовото замърсяване и лъченията са в нормите във всички зони на града през цялата година. Изследвания за техния ефект върху здравето на хората се извършват постоянно, а резултатите се използват при проектиране на сгради и публични пространства. Налична е и система за отчитане на шумовото замърсяване и лъченията в реално време. Транспортът и строителството в града се управляват чрез използване на нови технологии и подходи, гарантиращи минималното генериране на шумово замърсяване.
Непостигането на тази цел би занижило качеството на околната среда, би имало негативен ефект върху човешкото здраве и би понижило качеството на живот.
Свързани документи
Трансформиране на градовете и населените места в приобщаващи, безопасни, стабилни и устойчиви центрове (цел 11 от целите за устойчиво развитие на ООН)
Изграждане на гъвкава инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и стимулиране на иновациите (цел 9 от целите за устойчиво развитие на ООН)
Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство (цел 12 от целите за устойчиво развитие на ООН)
стъпка Норми за лъчения на базата на здравни изследвания
Извършени изследвания за връзката между здравето и лъчения и определени норми на тяхна база
Честота на извършван мониторинг
стъпка Картирани и изследвани лъчения
Лъченията са картирани и изследвани
стъпка Изградена система за измерване на лъчения в реално време
Дял териториално покритие на система за измерване на лъченията в реално време
стъпка Мобилността не е замърсител
Замърсяването на атмосферния въздух от транспорта е в нормите
стъпка Норми за въздуха на базата на здравни изследвания
Честота на провеждане на изследвания
Дял от нормите на замърсителите, базирани на здравни изследвания
стъпка Ограничено запрашаване
Праховото замърсяване (ФПЧ2.5 и ФПЧ10) е в нормите
стъпка Отоплението не е замърсител
Замърсяването на атмосферния въздух от отоплението е в нормите
стъпка Здравословни нива на шум
Среден процент на пунктове с нарушение на нормата за шум
стъпка Чист въздух
Всички замърсители на атмосферния въздух са в нормите
стъпка Обновени са най-старите водопроводи и всички граждани имат достъп до чиста питейна вода
Процент загуби вода по мрежата
Дял подменени етернитови тръби
Дял от населението с достъп до чиста питейна вода
стъпка Всички лъчения са в нормите
Всички лъчения са в нормите за плътност на мощност
стъпка Всички отпадъчни води се пречистват
Дял заустени непречистени отпадъчни води
Показателите за оценка на състоянието на повърхностните и подземните води са в нормите за телата на територията на Столична община
Направление КУЛТУРА И ИДЕНТИЧНОСТ
цел Автентичен и многопластов град
В бъдещето София е град със запазени исторически пластове и многолик образ. Богатата история е успешно интегрирана в живота и архитектурната тъкан на града. Създадени са връзки между културно наследство и съвременните артистични форми и практики, което обогатява разбирането за всяка една от тях. Обвързването на идентичността на мястото с неговата история създава чувство за принадлежност, по-добър имидж и повече общностност.
Координираните действия на всички заинтересовани страни са позволили опазване и широка популяризация на културното наследство. Създадени са критерии за деклариране на паметници от периода след 1944 г. Това е позволило интегрирането и обживяването на сгради с културно значение, които пазят облика на историческия град.
Недостатъчно доброто съхранение на архитектурно представените исторически пластове на София рискува градът да изгуби част от идентичността си. Липсата на жива връзка между съвременния град и историческите му и природни дадености би намалила усещането за принадлежност към София, което би довело и до по-ниска гражданска активност и липса на ангажираност към опазване на средата. От друга страна един изцяло музеен подход към консервирането на историческия контекст би задушило автентичността на града и ограничило възможностите му за развитие.
Свързани документи
Изследване за качество на живот
Проучванията “Идентичност на София - разказ, бранд, визия”, „Социалното въздействие на културата“ и „Качество на живот“ в рамките на Визия за София
Проект „Дигитализация на архива на недвижимите културни ценности от световно и национално значение, изграждане на специализирана информационна система, електронен регистър и публичен портал“
Според Закона за културното наследство режимите за опазване представляват основен инструмент за опазването на НКЦ.
Проучване “Изкуство в публично пространство. Какво, къде, кой, как, защо?”
стъпка Информацията за културните ценности е дигитализирана и достъпна
Степен на дигитализация на архива в машинно-четим вид
Степен на дигитализация на регистъра в машинно-четим вид
Брой уникални ползватели на онлайн базата данни, месечно
стъпка Работещи механизми за опазване и развитие на културни ценности
Въведени нормативни промени и инструменти за осигуряване на опазването
Честота на актуализация, мониторинг, адаптация
Дял от сградите НКЦ в добро състояние
стъпка Красиви и живи пазари
Финансови показатели за управление на пазарите
Дял на обновените пазари
Достъпност на населението по квартали до пазари
Възприятие на пазарите като важни части от местната идентичност (социология)
стъпка Възможност за изява на различни култури
Разнообразие на културни влияния, вплетени в традиционната култура на града
Дял от жителите и гостите на София, които чувстват, че могат спокойно на изявяват своята култура (социология)
Възприятие за София като мултикултурна и многопластова у граждани и у гости на града (социология)
стъпка Културният живот на София отразява нейната идентичност
Дял на културните прояви, свързани с изведените компоненти на идентичността на града (ръст, годишна база)
Интерес към тези прояви (брой посетители, по тип, възраст, произход)
стъпка Сплотяване на общностите
Брой и разнообразие на събития, инициатива на местни и специфични общности, реализирани в града
Усещане за принадлежност към общност (социология)
стъпка Жителите на София се гордеят с града си
Дял позитивни нагласи и положителна обратна връзка към града и неговите дадености сред жители
Дял жители, които с гордост да говорят за квартала и града си
Дял жители, които се асоциират и припознават с квартала и града си
Дял жители, напълно удовлетворени от квартала си
Дял жители, които ясно идентифицират София с положителен и разпознаваем имидж
Дял на позитивното съдържание онлайн на български
Дял граждани, които се включват в активности за подобряване на средата в София и квартала си и такива, свързани с идентичността на града и квартала
стъпка Културното и природно наследство е неразделна част от града
Дял паметници на културата в добро състояние
Дял паметници на културата, които се ползват активно
Дял паметници на парковото изкуство и други елементи на природното наследство в добро състояние
Рапознаваемост на културното и природното наследство (социология)
Направление УПРАВЛЕНИЕ
цел Автоматизиран административен процес
В следващите години взаимодействието на местната власт с граждани, бизнес и държава в София става автоматизирано в по-голямата си част и се осъществяват дистанционно и електронно. Никъде не се изисква информация, която общината или държавата вече притежават. Услугите са с фокус върху удобство и потребителско преживяване. Гражданите могат да следят дистанционно всичко важно за своя живот в града и могат да контролират в законови рамки достъпа до личната си информация. Минимизирани са бюрократичните процедури, а данни за работата на общината от обществен интерес са прозрачно и лесно достъпни и се използват за подобряване на процеси.
Постигането на тази цел позволява на гражданите и бизнеса да спестят време, а на местната власт да управлява значително по-бързо и по-надеждно взаимодействието с външни страни. Идентифицирането и анализът на най-популярните услуги стават лесно и позволяват да се разшири и опрости тяхното предоставяне, и да се моделират услугите спрямо нагласите и социалните практики на специфични групи ползватели.
Поддръжката на сегашния модел за организиране на администрацията, с нарастването на обема на данните и функциите на Общината, би довело до все по-голямо количество хартия и бюрокрация, което ще изисква и все повече персонал. При такъв сценарий проследимостта и достоверността на информацията ще продължи да зависи в голяма степен от качествата на отделните служители. Времето, което гражданите и бизнеса ще продължат да отделят на взаимодействието си с местната власт само ще продължи да се увеличава.
Свързани документи
Идентифициране на индикатори за изпълнението на процесите в работата на Столична община (изследване на Визия за София) - необходимо е автоматизирането на административните услуги
Закон за електронното управление, Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2014-2020 г. и Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги - регулират и налагат използването на електронни административни услуги
Европейски план за действие за електронното управление (eGovernment Action Plan) - подпомага въвеждането на електронно управление в ЕС
стъпка Главен служител по информацията
Назначен Главен служител по информацията
Дял администрации, чиито процеси по дигитализация са одитирани и менажирани от ГСИ
Дял софтуерни проекти, поръчани от администрацията, и управлявани от ГСИ
Финансов ресурс, опериран от ГСИ
стъпка Единна система за идентификация
Въведена висококачествена система за електронна идентификация и възможност за проследимост на действията
Дял администрации и служители, ползващи електронна идентификация в системата
стъпка Значително подобрен процес и капацитет за контрол и санкции
Дял ползотворно обработени сигнали, подавани от граждани
Обхват на сферите, по които биват подавани сигнали
Въведена пълна прозрачност в работата на Столичния инспекторат
Преобразуване на Столичния инспекторат
стъпка Безхартиена администрация
Дял от базите данни, съхранявани, обновявани и обработвани в машинно-четим формат и единен стандарт
Внедряване на цифрови технологии
Индекс за развитие на електронното управление на ООН
стъпка Единна система за оценка на изпълнението на задачи
Дял от дейността на администрацията, оценявани през единна система за оценка на изпълнението
стъпка Обновени приоритетни услуги
Дял от данните, съхранявани и достъпвани през единна база данни
Дял от жителите, участващи в платформата за гражданско включване
Дял от дигиталните услуги, преминали през оценка на потребителското преживяване
стъпка Технически подготвени служители
Дял от служителите, които са преминали курсове
Дял от служителите, които ползват в своята работа нововъведени технологии
стъпка Единна система за обмен на данни между звената на общината
Дял от данните, съхранявани и достъпвани през единна база данни
Дял от заявките за информация, които се осъществяват през базата данни
Дял от общинските звена, използващи системата
стъпка Процесите са опростени, проследими и организирани като „житейски епизоди“
Дял от общинските услуги, за които са проведени качествени социологически проучвания
Дял от общинските услуги, които са реформирани според разбирането за "житейски епизоди"
стъпка Изцяло автоматизирани услуги към бизнес и граждани
Дял на услугите, които се предоставят и отчитат по автоматизиран начин
стъпка Ефективно функциониране на администрацията
Създадена стратегия за развитие на администрацията
Дял от дейността на администрацията, оценявана през единна система за оценка на изпълнението
стъпка Повече стратези
Дял на общинските служители, занимаващи се със създаването, координацията и мониторинга на стратегиите
стъпка Самообучаващ се автоматизиран процес за изпълнение на задачи и мониторинг на изпълнението
Дял от дейността на администрацията, оценявана през единна система за оценка на изпълнението, изцяло базирана на алгоритми
Дял процеси и политики, модифицирани след автоматизиран анализ
Направление ОКОЛНА СРЕДА
цел Адаптивен град
София на бъдещето е добре подготвена за справяне с климатичните промени и с различни природни бедствия. Производството на енергия и строителството са въглеродно неутрални и във всички сгради са въведени мерки за енергийна ефективност. Потреблението на енергия се оценява на териториален принцип чрез сателитно заснемане. Градът е преминал към въглеродно неутрални МПС и се прилагат програми за намаляване емисиите на парникови газове.
Приети са хоризонтални политики за адаптация към промените в климата и има достатъчен институционален капацитет за ефективно справяне с климатичните промени. Изградена е платформа от професионалисти, извършващи регулярна научна-изследователска дейност по темата, на база на която се актуализират мерките за адаптация. Има системен мониторинг и се анализират разходите и ползите от прилагането им. Гражданите са активно ангажирани по въпросите на климатичните промени и участват във вземането на решения за справянето с тях.
Проучена е земетръсната устойчивост на всички сгради и е създаден единен регистър с геоложки данни, който се ползва при издаване на разрешителни за строеж.
Изоставайки с изпълнението на тези цели би означавало София да е уязвима на екологични бедствия и негативни ефекти от климатичните промени като температурни промени, засушавания, наводнения и др. Това би означавало голям ресурс за последващото справяне с тях.
Свързани документи
Предприемане на неотложни действия за борба с изменението на климата и неговото въздействие (цел 13 от целите за устойчиво развитие на ООН)
Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство (цел 12 от целите за устойчиво развитие на ООН)
Осигуряване на достъп до достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия за всички (цел 7 от целите за устойчиво развитие на ООН)
Изграждане на устойчива инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и насърчаване на иновациите (цел 9 от целите за устойчиво развитие на ООН)
стъпка Дигитален регистър на геоложки данни
Териториален обхват на регистъра
Функционален обхват на регистъра - дял описани събития/год
стъпка Климатичните промени са засегнати в общинските стратегии
Приети хоризонтални политики и стратегически документи за адаптация към промените в климата, интегрирани в другите стратегически документи на СО
Регулярен анализ на разходите и ползите от прилагане на различните мерки
Честота на актуализация на мерките за адаптация към климатичните промени и оценка на успеха
стъпка Мониторинг и актуализация на политиките за климата
Честота на изследвания, с последващ анализ и оценка
Честота на актуализация на адаптационни мерки
Честота на провеждане на представително социологическо проучване
стъпка Информираност и припознаване на ефекта от климатичните промени
Дял на населението, обхванато от кампании за повишаване на информираността
стъпка Приведени в съответствие сгради и съоръжения
Дял анализирани сгради
Дял сгради, приведени в съответствие
стъпка Осигурени алтернативни източници за питейна вода
Добро експлоатационно състояние на алтернативен водоизточник
Проучени и създадени сондажи за подземни води
стъпка Въглеродно неутрална мобилност
Дял въглеродно неутрални превозни средства в града
стъпка Индустрията преизползва ресурси и е енергийно ефективна
Обновен и реализиран план за действие за повишаване на енергийната ефективност
Дял на производствените сгради, които са с близко до нулево енергийно потребление
Дял енергийно производство от локални, възобновяеми източници
Брой и дял свързани участници в умна мрежа (smart grid)
Дял енергийно производство от микроизточници
Годишен спад в разхода на енергия на единица производство/услуга средно сред индустриите
Коефициент на повторна употреба на материални ресурси
стъпка Сградите са енергийно ефективни
Дял на нови сгради, с потребление близко до нулата
Дял на сгради, при които са приложени мерки за енергийна ефективност
Обща енергийна консумация от сгради
Направление ТРАНСПОРТ
цел Активно придвижване
В София на бъдещето ходенето пеш, карането на велосипед, тротинетка и други подобни средства за транспорт, съчетаващи физическата тренировка с придвижването, играят важна роля за поддържането на добро здраве и ангажират хората един с друг и с градската среда.
В и около София са улеснени възможностите за активно придвижване и все повече хора избират този вид транспорт. Развита е гъста и добре свързана велосипедна мрежа, която обслужва целия град. Осъществени са и връзките със съседните селища и планини. Велосипедната и пешеходната инфраструктура предоставят модерен, безопасен и комфортен начин на придвижване.
Успешната транспортна политика се справя със задръстванията и осигурява добър транспортен достъп до места и услуги. Насърчаването на активното придвижване подобрява мобилността в града и се отразява позитивно на физическата активност и здравето на хората, и помага за увеличена продължителност на живота.
На противоположния полюс на активното придвижване е масовото използване на лични автомобили. В контекста на градската структура на София то би довело до все по-висока степен на моторизация, нужда от повече тежка инфраструктура и по-интензивна поддръжка на транспортната инфраструктура, както и до нарастваща нужда от паркоместа. В резултат ще имаме по-малко активни пространства, значително по-бавен процес по подобряване на качеството на въздуха и влошено здраве.
Свързани документи
Устойчиво развитие на градовете и общностите (цел 11 от целите за устойчиво развитие на ООН) - осигуряване на сигурни, достъпни и устойчиви форми на транспорт за всички
Политики на ЕС за устойчива градска мобилност - насърчават развитието на велосипедна инфраструктура
План за устойчива градска мобилност на Столична община - поставя ходенето пеш и велосипедното движение като най-важни приоритети за транспорта в града и предлагат мерки за насърчаване на придвижването с велосипед
Програма за развитие на велосипедния транспорт на територията на Столична община - цели да превърне велосипедния транспорт в значима част от транспорта в града
стъпка Интегриран активен и масов транспорт
Брой линии с възможност за придвижване на велосипед
Дял спирки, обезпечени с велопаркинг
Дял спирки, обезпечени с паркомясто за споделени автомобили
Дял спирки, обезпечени със стоянка за споделени велосипеди и други превозни средства
Дял спирки с подобрен пешеходен достъп
Дял на пътуващите, комбиниращи масов с активен транспорт
стъпка Безопасни улици
Брой ранени пешеходци в ПТП
Брой загинали пешеходци в ПТП
Брой ранени велосипедисти в ПТП
Брой загинали велосипедисти в ПТП
стъпка Свързана, атрактивна и безопасна велосипедна мрежа
Гъстота на велосипедната мрежа
Свързаност на велосипедната мрежа
Брой ПТП в обхвата на велосипедната мрежа
Брой ранени велосипедисти в ПТП
Брой загинали велосипедисти в ПТП
стъпка Цялостна пешеходна свързаност
Коефициент за гъстотата на пешеходната мрежа по квартали
Площ фрагментирани градски територии
Отсечка, по-дълги от 100 м., без осигурено пешеходно пресичане на терен
Дял кръстовища, отговарящи на съвременните стандарти за пешеходство
стъпка Популярност на активния начин на придвижване
Дял на пътуванията с велосипед или друго активно превозно средство
Дял на пътуванията, ползващи споделени велосипеди и други активни превозни средства
Дял на пътуванията пеша
стъпка Висока ползваемост на споделени превозни средства
Дял на пътуванията, ползващи споделени автомобили
Дял на пътуванията, ползващи споделени велосипеди и други активни превозни средства
стъпка Качествена настилка
Дял от настилките в добро състояние, съобразени с изискванията за достъпна и безопасна градска среда
Дял от най-натоварените пешеходни маршрути в перфектно състояние, съобразени с изискванията за достъпна и безопасна градска среда
Направление ИКОНОМИКА
цел Високопродуктивна икономика
София на бъдещето е идентифицирала и анализира регулярно приоритетните сектори за развитие в града. Общината съдейства за изграждането и развитието на клъстери от синергични индустрии в тези сектори. Икономиката на града се е преориентирала към индустрии с висока добавена стойност и голямата част от работната сила е заета в тях. Това е повишило макроикономическите показатели, доходите и социалната кохезия.
Човешкият капитал е значително развит с активни инвестиции и реорганизация в образованието в синхрон с бизнеса, държавата и с помощта на чуждестранен потенциал. Фокусът е върху изграждането на гъвкави и аналитични умения, езикова и дигитална грамотност, умения за учене. Това позволява на града да предлага квалифицирана работна ръка и привлича преки чуждестранни инвестиции и бизнес в клъстерите, които София е приоритизирала.
Индустриите са повишили многократно своята енергийна и производствена ефективност чрез обмен на ноу-хау и технологичен трансфер. Предприемачеството е активно и създава иновации. Автоматизацията и дигитализацията на процеси е помогнала на много производства да бъдат по-ефективни, а човешката работна сила е ангажирана в сфери, които изискват човешки контакт и човешка креативност.
Дори да не изпълни тази своя цел, градът би останал водещ икономически център на страната. Но ниските доходи от слабоефективни индустрии и автоматизацията биха довели до социално напрежение, биха намалили доходите на града и възможностите му за справяне с предизвикателства и подобрения на средата.
Свързани документи
Изследване “Междусекторни зависимости” идентифицира приоритетни сектори, изследва клъстерите, които ги обхващат и допълват, излага рамка за оценката им и дава препоръки за развитието на тези клъстери, привличане на инвестиции в тях и позициониране на София като бизнес дестинация.
Доклад в направление Икономика на “Визия за София” идентифицира текущото състояние на пазара на труда, енергетиката и секторната структура на икономиката в града.
Иновационна стратегия за интелигентна специализация на София (АРС) също прави анализ на добавената стойност, генерирана по сектори в София, и приоритизира ключови индустрии
Икономически и инвестиционен профил на София 2018 г. (СОАПИ) описва демографската структура на пазара на труда и извежда на преден план индустрии с висока добавена стойност с висок потенциал в града
Национална стратегия за учене през целия живот (2014 - 2020) развива цялостна генералната концепция за мястото и ролята на ключовите компетентности в обучението
Наръчник на ОИСР за измерване на икономически характеристики и качество на живота на регионално ниво излага основни области от регионалното управление с икономическо значение
Международен анализ на PwC и подобни изследвания за ролята на автоматизацията в производството и услугите описва потенциала за автоматизация по сектори и по пазари, като дава препоръки за публични политики
Доклад “Състояние на енергийната ефективност в България” (2013) от АУЕР
стъпка Процес по оценка на приоритетни сектори и адаптиране на политики към тях
Честота на оценка на приоритетни сектори
стъпка Клъстери в приоритетните сектори функционират в града
Ръст на брой компании, свързани с клъстери в приоритетните сектори годишно
Ръст на брой заети в клъстери в приоритетните сектори годишно
Оценка на приоритетни клъстери по методологията на European Cluster Observatory
Ранг на София и региона в European Cluster Panorama
стъпка Гъвкаво работно време, условия и възможности за работа отвсякъде
дял заети на гъвкаво работно време или работещи отдалечено (социология и данни от НСИ)
дял задоволени от работно си време служители (социология)
стъпка София е предприемачески център в региона
предприемаческа активност
брой стартиращи компании годишно
средна печалба на стартъпи с рисково финансиране, стартирали от под три години
брой продадени стартиращи компании годишно, обем на продажбите
обем на продажби за продадени стартиращи компании годишно
стъпка Образованието развива гъвкави умения за учене през целия живот
Дял реформирани училищни програми по клас
Дял трайно безработни
Дял от преквалифицираните, които не изпадат от пазара на труда за срок от мин. 2 години
стъпка Бизнесът е дигитализиран в голямата си част
Степен на дигитализация на процеси
стъпка Чуждестранни инвестиции в сфери с висока добавена стойност
Дял ПЧИ в индустрии с висока добавена стойност (дефинирани като групите "Професионални и административни дейности, научни изследвания" и "Информация и творчески продукти; далекосъобщения", неизчерпателно)
стъпка Квалифицирана работна ръка, адекватна на търсенето
брой липсващи кадри в приоритетни сектори по оценка на работодатели (социология)
Брой успешни партньорства между университетите и бизнеса
Брой преминали през програмите за кариерна ориентация, годишно
стъпка Развити условия за технологичен трансфер на иновации
дял от оборота на нови за пазара и предприятията продукти (спрямо средното за ЕС)
дял съвместни с бизнеса публикации (спрямо средното за ЕС)
брой иновиращи в продукт или процес предприятия (спрямо средното за ЕС)
брой сътрудничества между иновиращи предприятия (спрямо средното за ЕС)
стъпка Индустрията преизползва ресурси и е енергийно ефективна
Обновен и реализиран план за действие за повишаване на енергийната ефективност
Дял на производствените сгради, които са с близко до нулево енергийно потребление
Дял енергийно производство от локални, възобновяеми източници
Брой и дял свързани участници в умна мрежа (smart grid)
Дял енергийно производство от микроизточници
Годишен спад в разхода на енергия на единица производство/услуга средно сред индустриите
Коефициент на повторна употреба на материални ресурси
стъпка Макроикономическа стабилност
БВП
БВП на човек от населението
Среден годишен доход на лице от домакинството
коефициент на заетост за 15-64 навършени години
коефициент на безработица за 15-64 навършени години
стъпка Икономиката на София е ориентирана към индустрии с висока добавена стойност
Дял от БВП, произведен в индустрии с висока добавена стойност
Дял заети в индустрии с висока добавена стойност
стъпка Екосистема с критична маса институти, бизнес и учени
Ранг в регионалната европейска иновационна карта (за целия Югозападен регион) спрямо средното за ЕС
стъпка Автоматизирани са повечето индустрии
заетост на човешка работна сила в автоматизируеми индустрии
наситеност на индустрията с роботи (брой роботи/10000 служители)
производителност на труда (добавена стойност/човекочас)
Направление ТРАНСПОРТ
цел Глобална и регионална свързаност
В бъдеще летището на София е едно от най-натоварените балкански летища, свързано е директно със световните икономическите центрове и се ползва като ключово разпределително летище. Това благоприятства активното присъствие на града на световната икономическа, научна и културна сцена.
София 2050 е свързана с големите градове на Балканите и чрез пътна и ЖП инфраструктура, която осигурява лесен и бърз достъп до услуги и увеличен обмен на стоки, технологии и човешки ресурси. Възможностите за бизнес са подобрени, а интегрирането на пазарите подпомага икономическия и културен обмен между свързаните градове. София управлява успешно логистиката чрез подобрени инфраструктурни връзки, но и чрез оптимизирани процеси за получаване, разпределяне и изпращане на стоки, както в града, така и в регионален и световен мащаб. Големите центрове, които привличат товарен трафик са изнесени в покрайнините на града, за да не натоварват транспортните системи, а разнасянето на доставките или стоките се случва с подходящи за средата превозни средства.
Добре развитата инфраструктура позволява бързи и редовни връзки между София и околните населени места и общини. Регионалната ЖП мрежа е интегрирана с метрото, а билетната система е единна, което прави пътуванията значително по-лесни и по-бързи. На входните артерии на града са изградени буферни паркинги, обслужвани от добри връзки с масовия транспорт и стоянки на споделени автомобили и велосипеди. Придвижването с личен автомобил няма съществени предимства пред активните форми на мобилност и публичния транспорт.
Неизпълнението на тази цел би оставило София с недостатъчно добре развити икономически и културни връзки с Балканите и съответно по-изолирана и по-малко атрактивна, в сравнение с други европейски градове. Хилядите ежедневни пътувания към София ще продължат да се осъществяват основно с автомобил, което ще запази сегашното ниво на затруднено придвижване.
Свързани документи
Бялата книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите” - завършени високоскоростни ЖП връзки и гъста ЖП мрежа, напълно функционираща TEN-T мрежа
Интегрирана транспортна стратегия в периода до 2030 г. - два от приоритетите са насочени към развитието и модернизацията на транспортната инфраструктура и развитието на интермодалния транспорт
Национална концепция за пространствено развитие 2013-2025 г. - София се намира на ключова локация на пресичането на няколко трансевропейски транспортни коридора и инфраструктурното свързване на града с другите центрове в страната и на Балканите ще даде силен икономически тласък на региона
Областна стратегия за развитие на област София-град 2014-2020 г. - приоритетно подобряване на транспортната достъпност и свързване с до националните и европейски мрежи
План за устойчива градска мобилност на Столична община - подобрена интермодалност и регионална свързаност
стъпка Улеснена информираност и интерактивност
Изградена платформа
Брой ползватели и честота на ползване на платформата
Обхват на покритие на транспортната система от платформата
Обхват на покритие на обновена физическа информационна инфраструктура в транспортните средства и спирки
стъпка Бързи въздушни връзки с икономическите центрове в света
Брой пътници през Летище София
Брой директни връзки с алфа-градове в Европа и света
Обем на въздушен стоков превоз през Летище София
стъпка Ефективни логистични връзки
Стокооборот през интермодалните терминали
Брой интермодални терминали
Дял от товарите, превозвани с ЖП и други видове екологичен транспорт
стъпка София е активен участник в междуградски споразумения
Брой споразумения, в които Столична община е страна
Обхват на сферите, по които общината е сключила споразумения
стъпка Свързани крайградски територии
Дял от пътната мрежа в добро състояние
Дял от придвижванията до града с масов транспорт
Коефициент за достъпност с градски транспорт от различни селища до избрани точки в София
Сравнение на времето за пътуване с автомобил и с масов транспорт от различни селища до избрани точки в София
Реализирана интегрирана билетна система
стъпка Бързи връзки с икономическите центрове в страната и Балканите
Коефициент за достъпност с ЖП транспорт от различни селища до избрани точки в София
Брой градове с над 100 хил. души население в радиус от 500 км. от София с директна магистрална връзка
Направление УПРАВЛЕНИЕ
цел Децентрализирано и демократизирано управление
Решенията за управлението на София 2050 се вземат с активното участие на всички заинтересовани страни. В зависимост от мащаба на проблема се използват различни форми на демокрация - представителна, гъвкава или директна. Развити са технологични средства за лесно и удобно гласуване, делегиране и най-вече информиране. Политики и решения, свързани директно с местните общности, изискват гражданско включване с постепенно нарастващо овластяване на жителите на местно ниво.
Общината осъзнава ролята си на публичен модератор и е създала среда и възможности за градивна комуникация между различните заинтересовани страни в процеса на вземане на управленски решения. Гражданите от своя страна разбират не само своите права, а и своите отговорности. Това позволява децентрализация на местно ниво, включително демократично управление на бюджети. Институциите работят заедно с бизнеса и гражданите за прилагането на правилата, всеки според правомощията и капацитета си.
Постигането на тази цел води до създаването на активни местни общности, както и до по-добро разбиране на взаимовръзките между градските системи. Това образова и активизира гражданите, създава усещане за отговорност, понижава социалното напрежение и е значим фактор в създаването на по-високо усещане за съпричастност и отговорност към средата.
Липсата на действия в тази посока би затвърдило разбирането за “управляващи” и “управлявани” и би довело до по-широка пропаст помежду им, демотивирайки жителите на града за ангажимент към него. Това може да доведе до допълнително отдръпване на гражданите от политическия живот.
Свързани документи
Изследване за качество на живот - в момента гражданите участват изключително рядко и пасивно в политическия живот на града
Наредба за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания, Наредба за провеждане на обществени консултации на територията и Наредба за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания в областта на пространственото развитие и устройството на територията - регулират гражданското включване при взимането на управленски решения
Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България - цели създаването на подходящи условия за развитие на гражданските организации и партньорството между тях и институциите на национално и местно ниво
стъпка Данните и процесите са лесно видими, достъпни и проследими
Дял от данните, съхранявани и достъпвани през единна база данни
Дял от базите данни извън единната система, които са стандартизирани и с унифициран достъп
стъпка Общината има ефективни комуникационни канали
Създадена е дългосрочна комуникационна стратегия
Честота на анализ на ефективността на комуникационната стратегия и актуализация спрямо резултатите
Брой и дял тествани нови комуникационни канали и формати
Дял контакти, достигнати комуникационно (по целеви групи)
Кликове, прекарано време и завръщане на онлайн каналите
Ефективност на използваните комуникационни канали (цена на контакт)
Степен на интеракция и ангажирани потребители на комуникационните канали (по целеви групи)
Брой последователи в социалните мрежи
Брой посетители на инфо центрове и пунктове
Брой участници в събития, свързани с включване на гражданите в управлението на града
Дял от жителите, участващи в платформата за гражданско включване
Процентен ръст на позитивното съдържание, което се генерира безплатно в традиционни и онлайн комуникационни канали (earned media)
Дял на позитивното съдържание в онлайн комуникационни канали
стъпка Общината е припозната като модератор и координатор
Дял от граждани, организации, компании, участвали в съгласуване на проекти, свързани с развитието на общината
Дял общински проекти годишно, съгласувани през звеното за координация
стъпка Ново административно деление
Въведено ново административно деление
стъпка Бюджетиране с участието на гражданите
Дял от общинския бюджет, който се разпределя с директното участие на граждани (централно и по райони)
Дял от жителите, включили се в определянето на бюджетните приоритети
стъпка Гражданите са включени в контрола по прилагане на правила и регулации
Дял ползотворно обработени сигнали, подавани от граждани
Обхват на сферите, по които биват подавани сигнали
Средно време за реакция на сигнал по категории
Дял успешно адресирани нередности и наложени наказания
стъпка Технологични възможности за информирано участие във вземането на решения
Въведена система за сигурно дистанционно гласуване по градски въпроси
Дял ползване на системата
Оценка на нивото на информиране при гласуване
стъпка Кварталите имат повече автономия
Вид общински правомощия, делегирани на районните администрации
Дял от бюджета на районните администрации, който се приема на районно ниво
стъпка Гражданите участват ефективно в управлението на града
Дял от жителите, участващи в платформата за гражданско включване
Дял от жителите, участвали при вземането на решения за града
Дял от решенията на Общинския съвет, подложени на обществени консултации
Удовлетвореност от гражданското участие и от възможността за влияние
Дял приети решения с регламентиран процес за граждански мониторинг на изпълнението
стъпка Прозрачно и целево бюджетиране
Публична достъпност на общинският бюджет в пълен детайл и в машинно-четим формат
Степен на прилагане на целево финансиране в сферата на градската среда, обвързвайки публичните инвестиции в нея с приходите от такси за строителни разрешения и местните данъци и такси
стъпка Модел на „гъвкава демокрация“ за вземане на решения на местно ниво
Въведени възможности за гъвкава демокрация
Направление ОКОЛНА СРЕДА
цел Жива среда
В следващите десетилетия София се превръща в една от най-зелените столици в Европа, а природата е станала интегрална част от градската среда. Доброто икономическо развитие върви успоредно със запазването и увеличаването на зелените пространства. Градските паркове са увеличили значително площта си, уличното озеленяване е непрекъснато, покривите и фасадите на много сгради са покрити с растителност, междублоковите пространства са поддържани, с много дървета, които осигуряват благоприятен микроклимат.
Всички дървета и зелени площи са инвентаризирани. Осъществява се мониторинг на състоянието на растителността, на базата на който тя се поддържа в добро състояние.
Реките са включени в живота на града, а техните корита са в естествен вид. Изградените зелени клинове около реките осъществяват връзката между градските паркове и крайградските планини за хора и животни. Зелените клинове привличат гражданите и се използват активно за спорт, отдих и културни прояви.
Защитените територии са с по-голяма площ, възстановени са естествените хабитати и видове. В резултат на това дивата природа се прелива плавно в града. Градското земеделие е развито равномерно на територията на общината.
Неизпълнението на тази цел би довела до недостатъчно зелени площи за увеличаващото се население. Влошаването на естествените хабитати и намаляването на дивите видове би нарушило функционирането на редица екосистеми, важни за града. Неизграждането на зелените клинове би намалило ефективността на мерките за подобряване на качеството на въздуха и микроклимата като цяло.
Свързани документи
Осигуряване на здравословен начин на живот и стимулиране на благосъстоянието за всички във всички възрасти (цел 3 от целите за устойчиво развитие на ООН)
Трансформиране на градовете и населените места в приобщаващи, безопасни, стабилни и устойчиви центрове (цел 11 от целите за устойчиво развитие на ООН)
Предприемане на неотложни действия за борба с изменението на климата и неговото въздействие (цел 13 от целите за устойчиво развитие на ООН)
стъпка Повече защитени територии
Площ на защитените територии (м²)
стъпка Дигитална инвентаризация на зелената система
Дял от дълготрайната растителност, обхванат от системата
Дял от зелените площи, обхванати от системата
стъпка Непрекъснато улично озеленяване
Изготвена стратегия и план за действие за зелената система
Дължина(км) на улици с непрекъснато улично озеленяване
Ръст в дела на улиците с улично озеленяване спрямо базисна година 2020
стъпка Дигитална инвентаризация и уредена собственост на водните обекти
Дял на водните обекти, картирани в ГИС
Дял на водните обекти с неизяснена собственост
стъпка Градското земеделие е част от живота на града
Общ брой (бр.) и площ (м²) на терените, подходящи за градско земеделие
Дял от терените, подходящи за градско земеделие, които се ползват активно
Дял от населението, заето с градско земеделие
стъпка Благоприятен природозащитен статус
Брой и площ на природни местообитания с подобрен БПС (бр., м²)
Брой видове с подобрен БПС (бр.)
стъпка Зелени междублокови пространства и вътрешни дворове
Покритие на зелени площи (м²) в междублоковите пространства и вътрешни дворове
Съотношение жител/зелени площи (междублоковите пространства и вътрешни дворове)
стъпка Вертикално и покривно озеленяване по сградите
Дял сгради с вертикално и покривно озеленяване
Медианна площ на вертикално и покривно озеленяване по сгради
стъпка Градските реки са паркове и се използват за рекреация
Дължина на реки (км), използвани за рекреация
Дължина на реки (км), част от зелени клинове
Дължина на реки (км), използвани като част от системата за придвижване
стъпка Възстановяване на хабитати и видове
Площ (м²) на възстановени природни местообитания
Брой видове с възстановена и стабилна популация
План за опазване на биологичното разнообразие е реализиран успешно
стъпка Изградени зелени клинове и други градски паркове
Дължина (м) на зелени клинове от периферията към центъра
Площ (ха) общо на зелени клинове
Площ (ха) на градски паркове и големи градини:
Направление ХОРА
цел Здравословен живот и здрави хора
Гражданите на София 2050 се радват на добро здраве и общуват активно с природата. Имат възможност да се хранят здравословно и да спортуват редовно. Множество възможности за почивка, терапия, спорт и забавление помагат за баланса между работата и личния живот.
Всички жители на града имат достъп до чиста храна и питейна вода. Градското земеделие е в разцвет, благодарение на доброто качество на екосистемите. Много от хората сами отглеждат храна, а младите са информирани за веригите на доставка и земеделските практики, което им дава възможност да правят информиран избор с какво да се хранят.
Множеството възможности за лесно достъпен спорт и качествената база са подобрили здравето и себеусещането на жителите на София. Балансираното разпределение на спортната и здравна инфраструктура създава условия за добър живот във всички части на общината.
София е известна с добрите си лечебни заведения, професионалното лечение и мотивираните лекари. Болници, поликлиники и други здравни заведения работят в конкурентна среда, управляват се ефективно, имат съвременна и удобна база, което увеличава доверието в системата.
Ако София не успее да постигне тези цели, демографският и икономическия профил на града ще се развиват в негативна посока. Вероятно е да се увеличат смъртността, зависимостите, опасните заболявания и нетрудоспособността сред жителите на града. Зависимостта от дълги вериги за доставка на храна би поставило в риск благосъстоянието и сигурността на гражданите.
Свързани документи
Изследването за качеството на живот показва, че много малка част от софиянци спортуват редовно
Изследването за качеството на живот регистрира по-критични оценки за състоянието и достъпа до здравната инфраструктура и услуги. Откроява се по-остра необходимост от подобрение на здравната инфраструктура в периферните зони и крайградските територии на София.
Цели на ООН 2, 3 и 6 – край на глада, добро здраве и чиста вода и санитарно-хигиенни условия