В бъдеще София е един от най-атрактивните за туристи градове в регионален и континентален мащаб. Столицата привлича посетители с иновативни и вдъхновяващи туристически преживявания, експонира отлично историята и културата си, а обслужването и предоставянето на информация са на високо ниво.

Чрез технологични средства за анализ на туристическо поведение, София успява гъвкаво да управлява предлагането и да привлече не само нискобюджетни туристи, но и семейни, организирани, конферентни и еко-ориентирани посетители. Планината и водните площи са удобни за достигане. Минералните води на града осигуряват значителен туристически интерес. Селският и алтернативен туризъм са добре развити.

Развитието на бранша осигурява работни места за много жители на града в сфера, където личният контакт и човешките умения продължават да са водещо изискване. Привлекателността на София като туристическа дестинация играе важна роля в привличането на научен и бизнес потенциал към града. Повечето посетители остават значително по-дълго, инвестират повече и рекламират София в собствената си социална среда. Градът стои добре на световната карта, като успява разумно и устойчиво да управлява приходите от туризъм за справяне с негативните ефекти от увеличения човешки поток.

Алтернативно, градът би останал слабо позната дестинация за туристи въпреки богатите си природни и културни дадености. Това би било изпуснат шанс за привличане на човешки капитал и инвестиции в София, но би намалило нуждата от справяне с проблеми, идващи от нараснал брой посещения в столицата.

Свързани документи

Изследване “Конкурентните предимства на София като туристическа дестинация” анализира туристическото възприятие за града по международна методология и отправя препоръки за области за развитие

Доклад в направление “Икономика” в рамките на “Визия за София” анализира съществуващите стратегии и прави препоръки за допълнителни изследвания и приоритетни области за развитие, както и за маркетингова стратегия

Стратегия за развитие на София като туристическа дестинация 2017-2030 г. и приложен План за действие описват текущата стратегия за развитие на сектора в града, включващо идентифициране на ресурсна обезпеченост, приоритетни видове туризъм, анализ на потреблението

Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България обхваща периода 2014-2030 г. и систематизира стратегическите цели и дейности за устойчиво развитие и управление на сектора.

Наръчникът на Европейската система за туристически индикатори на ЕС отбелязва ключови политики за развитие на устойчив туризъм и излага препоръки за изграждането на система за оценка и мониторинг на устойчиви практики

В бъдеще София управлява устойчиво природните си ресурси и енергиен баланс, въвеждайки добри практики за намаляване на загубите и на деградацията на води, почви и минерални ресурси. Отпадъците се преизползват като ресурс за индустрията и не замърсяват. Енергийният микс е изместен към производство от локални възобновяеми източници, а потреблението е значително по-ефективно и се управлява чрез технологии като smart grids.

Нарушените терени в общината са успешно рекултивирани и се прави регулярен анализ на земеползването. Въведени са изисквания за минимален дял незапечатани почви по райони и квартали и финансови механизми за опазването им.

Генерираните отпадъци са сведени до минимум благодарение на ежегодни информационни кампании и гъвкави модели за управление на териториален принцип, съобразени с резултатите от провеждани проучвания. Таксата смет е съобразена с обема и вида, които произвежда всяко домакинство и бизнес. Нерегламентираните сметища са изчезнали и има постоянен контрол срещу тях.

Минералните води на територията на общината са оползотворени чрез устойчивото им включване в градски бани, СПА центрове и минерални плажове. Хората осъзнават ползата за личното си здраве от запазването им. Екосистемните услуги са картирани, остойностени и са включени в управлението на общинския бюджет. Обект са на постоянен мониторинг и се ползват при създаването на градоустройствени планове.

Неизпълнението на тези цели би компрометирало качеството на живот, развитието и ресурсната обезпеченост на града.

Свързани документи

Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство (цел 12 от целите за устойчиво развитие на ООН)

Защита, възстановяване и насърчаване на устойчивото използване на екосистемите, устойчиво управление на горите, борба с опустиняването и спиране и обръщане на влошаването на земята и спиране на загубата на биологично разнообразие  (цел 15 от целите за устойчиво развитие на ООН)

През 2050 г. София е европейски център за активно развитие на иновации. Бизнесът в приоритетните сектори разпознава необходимостта от инвестиции в развойна дейност, а градът предлага стабилна научна материална база и добре подготвен и квалифициран човешки капитал. Технологичният трансфер и комерсиализацията на иновации са успешно развити чрез институционално съдействие, места и формати за активен обмен на иновации, както и инвестиции в образованието.

Предприемачеството представлява значителна част от младежката заетост, с широка палитра от местни и международни инструменти за финансиране и менторство и програми за обмен на опит. Административните и регулаторни режими са опростени, услугите са дигитализирани. Градът привлича значителен международен талант и предлага широк запас от качествени данни. Добрата бизнес среда и превръщането на София в регионален предприемачески център привличат още човешки капитал в развитието на иновации. Налице е критична маса и екосистема от бизнеси и наука.

Алтернативен на този път би водил София в посока индустрия и бизнес с ниска добавена стойност и не би концентрирал в града иновативен потенциал с широки възможности за износ на услуги и продукти. Предприемачеството би останало нишова активност предимно в IT, без да може да ангажира конструктивно младежите и да повиши тяхната бизнес и трудова култура. Рисков капитал би избягвал града, което би резултирало в пропуснати ползи, както за технологични иновации във всички градски системи, така и за преструктуриране на икономиката в по-устойчива посока.

Свързани документи

Иновационна стратегия за интелигентна специализация на София (АРС) разглежда секторната структура на софийската икономика спрямо иновационен потенциал

Europe Innovation Scoreboard 2019 на EIT идентифицира повишение на разходите за НИРД като основна задача за развитие иновационния потенциал на България. EIT изследва възможността София да бъде иновационен регионален хъб в дигитални технологии.

Предложението на ЕК за програмата “Хоризонт” в периода 2021-2027 идентифицира ключови посоки на развитие на иновации, предизвикателства, възможности и поле на приложение на публични разходи

Стратегията за иновации на EIT за 2021-2027 описва структурата на системата за мониторинг и развитие на политики за иновация в държавите от ЕС и излага следващи стъпки за развитие на иновационен потенциал и на висшето образование, подготвящо за разработване на иновации

През 2050 г. София има чиста среда, замърсяването на въздуха е в рамките на норми, определени на базата на индивидуалната експозиция и географското положение, гарантиращи здравословен живот. Провеждат се редовни, териториално обвързани изследвания, които установяват връзката между концентрацията на замърсителите във въздуха и различни заболявания. В резултат от изследванията се прилагат специфични мерки по квартали и райони.

Всеки гражданин има достъп до чиста питейна вода, канализацията е разделна, дъждовните води да се използват активно за поливане и санитарни нужди. Това води и до намаляване на потреблението на питейни води, както и до намаляване на разходите. Всички отпадъчни води се пречистват, с което се минимизира натоварването върху реките и водоемите.

Шумовото замърсяване и лъченията са в нормите във всички зони на града през цялата година. Изследвания за техния ефект върху здравето на хората се извършват постоянно, а резултатите се използват при проектиране на сгради и публични пространства. Налична е и система за отчитане на шумовото замърсяване и лъченията в реално време. Транспортът и строителството в града се управляват чрез използване на нови технологии и подходи, гарантиращи минималното генериране на шумово замърсяване.

Непостигането на тази цел би занижило качеството на околната среда, би имало негативен ефект върху човешкото здраве и би понижило качеството на живот.

Свързани документи

Трансформиране на градовете и населените места в приобщаващи, безопасни, стабилни и устойчиви центрове (цел 11 от целите за устойчиво развитие на ООН)

Изграждане на гъвкава инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и стимулиране на иновациите (цел 9 от целите за устойчиво развитие на ООН)

Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство (цел 12 от целите за устойчиво развитие на ООН)

В бъдещето София е град със запазени исторически пластове и многолик образ. Богатата история е успешно интегрирана в живота и архитектурната тъкан на града. Създадени са връзки между културно наследство и съвременните артистични форми и практики, което обогатява разбирането за всяка една от тях. Обвързването на идентичността на мястото с неговата история създава чувство за принадлежност, по-добър имидж и повече общностност.

Координираните действия на всички заинтересовани страни са позволили опазване и широка популяризация на културното наследство. Създадени са критерии за деклариране на паметници от по-ново време. Това е позволило интегрирането и обживяването на сгради с културно значение, които пазят облика на историческия град.

Недостатъчно доброто съхранение  на архитектурно представените исторически пластове на София рискува градът да изгуби част от идентичността си. Липсата на жива връзка между съвременния град и историческите му и природни дадености би намалила усещането за принадлежност към София, което би довело и до по-ниска гражданска активност и липса на ангажираност към опазване на средата. От друга страна един изцяло музеен подход към консервирането на историческия контекст би задушило автентичността на града и ограничило възможностите му за развитие.

Свързани документи

Изследване за качество на живот

Проучванията “Идентичност на София - разказ, бранд, визия”, „Социалното въздействие на културата“ и „Качество на живот“ в рамките на Визия за София

Проект „Дигитализация на архива на недвижимите културни ценности от световно и национално значение, изграждане на специализирана информационна система, електронен регистър и публичен портал“

Според Закона за културното наследство режимите за опазване представляват основен инструмент за опазването на НКЦ.

Проучване “Изкуство в публично пространство. Какво, къде, кой, как, защо?”

В следващите години взаимодействието на местната власт с граждани, бизнес и държава в София става автоматизирано в по-голямата си част и се осъществяват дистанционно и електронно. Никъде не се изисква информация, която общината или държавата вече притежават. Услугите са с фокус върху удобство и потребителско преживяване. Гражданите могат да следят дистанционно всичко важно за своя живот в града и могат да контролират в законови рамки достъпа до личната си информация. Минимизирани са бюрократичните процедури, а данни за работата на общината от обществен интерес са прозрачно и лесно достъпни и се използват за подобряване на процеси.

Постигането на тази цел позволява на гражданите и бизнеса да спестят време, а на местната власт да управлява значително по-бързо и по-надеждно взаимодействието с външни страни. Идентифицирането и анализът на най-популярните услуги стават лесно и позволяват да се разшири и опрости тяхното предоставяне, и да се моделират услугите спрямо нагласите и социалните практики на специфични групи ползватели.

Поддръжката на сегашния модел за организиране на администрацията, с нарастването на обема на данните и функциите на Общината, би довело до все по-голямо количество хартия и бюрокрация, което ще изисква и все повече персонал. При такъв сценарий проследимостта и достоверността на информацията ще продължи да зависи в голяма степен от качествата на отделните служители. Времето, което гражданите и бизнеса ще продължат да отделят на взаимодействието си с местната власт само ще продължи да се увеличава.

Свързани документи

Идентифициране на индикатори за изпълнението на процесите в работата на Столична община (изследване на Визия за София) - необходимо е автоматизирането на административните услуги

Закон за електронното управление, Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2014-2020 г. и Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги  - регулират и налагат използването на електронни административни услуги

Европейски план за действие за електронното управление (eGovernment Action Plan) - подпомага въвеждането на електронно управление в ЕС

София на бъдещето е добре подготвена за справяне с климатичните промени и с различни природни бедствия. Производството на енергия и строителството са въглеродно неутрални и във всички сгради са въведени мерки за енергийна ефективност. Потреблението на енергия се оценява на териториален принцип чрез сателитно заснемане. Градът е преминал към въглеродно неутрални МПС и се прилагат програми за намаляване емисиите на парникови газове.

Приети са хоризонтални политики за адаптация към промените в климата и има достатъчен институционален капацитет за ефективно справяне с климатичните промени. Изградена е платформа от професионалисти, извършващи регулярна научна-изследователска дейност по темата, на база на която се актуализират мерките за адаптация. Има системен мониторинг и се анализират разходите и ползите от прилагането им. Гражданите са активно ангажирани по въпросите на климатичните промени и участват във вземането на решения за справянето с тях.

Проучена е земетръсната устойчивост на всички сгради и е създаден единен регистър с геоложки данни, който се ползва при издаване на разрешителни за строеж.

Изоставайки с изпълнението на тези цели би означавало София да е уязвима на екологични бедствия и негативни ефекти от климатичните промени като температурни промени, засушавания, наводнения и др. Това би означавало голям ресурс за последващото справяне с тях.

Свързани документи

Предприемане на неотложни действия за борба с изменението на климата и неговото въздействие (цел 13 от целите за устойчиво развитие на ООН)

Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство (цел 12 от целите за устойчиво развитие на ООН)

Осигуряване на достъп до достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия за всички  (цел 7 от целите за устойчиво развитие на ООН)

Изграждане на устойчива инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и насърчаване на иновациите (цел 9 от целите за устойчиво развитие на ООН)

В София на бъдещето ходенето пеш, карането на велосипед, тротинетка и други подобни средства за транспорт, съчетаващи физическата тренировка с придвижването, играят важна роля за поддържането на добро здраве и ангажират хората един с друг и с градската среда.

В и около София са улеснени възможностите за активно придвижване и все повече хора избират този вид транспорт. Развита е гъста и добре свързана велосипедна мрежа, която обслужва целия град. Осъществени са и връзките със съседните селища и планини. Велосипедната и пешеходната инфраструктура предоставят модерен, безопасен и комфортен начин на придвижване.

Успешната транспортна политика се справя със задръстванията и осигурява добър транспортен достъп до места и услуги. Насърчаването на активното придвижване подобрява мобилността в града и се отразява позитивно на физическата активност и здравето на хората, и помага за увеличена продължителност на живота.

На противоположния полюс на активното придвижване е масовото използване на лични автомобили. В контекста на градската структура на София то би довело до все по-висока степен на моторизация, нужда от повече тежка инфраструктура и по-интензивна поддръжка на транспортната инфраструктура, както и до нарастваща нужда от паркоместа. В резултат ще имаме по-малко активни пространства,  значително по-бавен процес по подобряване на качеството на въздуха и влошено здраве.

Свързани документи

Устойчиво развитие на градовете и общностите (цел 11 от целите за устойчиво развитие на ООН) - осигуряване на сигурни, достъпни и устойчиви форми на транспорт за всички

Политики на ЕС за устойчива градска мобилност - насърчават развитието на велосипедна инфраструктура

План за устойчива градска мобилност на Столична община - поставя ходенето пеш и велосипедното движение като най-важни приоритети за транспорта в града и предлагат мерки за насърчаване на придвижването с велосипед

Програма за развитие на велосипедния транспорт на територията на Столична община - цели да превърне велосипедния транспорт в значима част от транспорта в града

София на бъдещето е идентифицирала и анализира регулярно приоритетните сектори за развитие в града. Общината съдейства за изграждането и развитието на клъстери от синергични индустрии в тези сектори. Икономиката на града се е преориентирала към индустрии с висока добавена стойност и голямата част от работната сила е заета в тях. Това е повишило макроикономическите показатели, доходите и социалната кохезия.

Човешкият капитал е значително развит с активни инвестиции и реорганизация в образованието в синхрон с бизнеса, държавата и с помощта на чуждестранен потенциал. Фокусът е върху изграждането на гъвкави и аналитични умения, езикова и дигитална грамотност, умения за учене. Това позволява на града да предлага квалифицирана работна ръка и привлича преки чуждестранни инвестиции и бизнес в клъстерите, които София е приоритизирала.

Индустриите са повишили многократно своята енергийна и производствена ефективност чрез обмен на ноу-хау и технологичен трансфер. Предприемачеството е активно и създава иновации. Автоматизацията и дигитализацията на процеси е помогнала на много производства да бъдат по-ефективни, а човешката работна сила е ангажирана в сфери, които изискват човешки контакт и човешка креативност.

Дори да не изпълни тази своя цел, градът би останал водещ икономически център на страната. Но ниските доходи от слабоефективни индустрии и автоматизацията биха довели до социално напрежение, биха намалили доходите на града и възможностите му за справяне с предизвикателства и подобрения на средата.

Свързани документи

Изследване “Междусекторни зависимости” идентифицира приоритетни сектори, изследва клъстерите, които ги обхващат и допълват, излага рамка за оценката им и дава препоръки за развитието на тези клъстери, привличане на инвестиции в тях и позициониране на София като бизнес дестинация.

Доклад в направление Икономика на “Визия за София” идентифицира текущото състояние на пазара на труда, енергетиката и секторната структура на икономиката в града.

Иновационна стратегия за интелигентна специализация на София (АРС) също прави анализ на добавената стойност, генерирана по сектори в София, и приоритизира ключови индустрии

Икономически и инвестиционен профил на София 2018 г. (СОАПИ) описва демографската структура на пазара на труда и извежда на преден план индустрии с висока добавена стойност с висок потенциал в града

Национална стратегия за учене през целия живот (2014 - 2020) развива цялостна генералната концепция за мястото и ролята на ключовите компетентности в обучението

Наръчник на ОИСР за измерване на икономически характеристики и  качество на живота на регионално ниво излага основни области от регионалното управление с икономическо значение

Международен анализ на PwC и подобни изследвания за ролята на автоматизацията в производството и услугите описва потенциала за автоматизация по сектори и по пазари, като дава препоръки за публични политики

Доклад “Състояние на енергийната ефективност в България” (2013) от АУЕР

В бъдеще летището на София е едно от най-натоварените балкански летища, свързано е директно със световните икономическите центрове и се ползва като ключово разпределително летище. Това благоприятства активното присъствие на града на световната икономическа, научна и културна сцена.

София 2050 е свързана с големите градове на Балканите и чрез пътна и ЖП инфраструктура, която осигурява лесен и бърз достъп до услуги и увеличен обмен на стоки, технологии и човешки ресурси. Възможностите за бизнес са подобрени, а интегрирането на пазарите подпомага икономическия и културен обмен между свързаните градове.

Добре развитата инфраструктура позволява бързи и редовни връзки между София и околните населени места и общини. Регионалната ЖП мрежа е интегрирана с метрото, а билетната система е единна, което прави пътуванията значително по-лесни и по-бързи. На входните артерии на града са изградени буферни паркинги, обслужвани от добри връзки с масовия транспорт и стоянки на споделени автомобили и велосипеди. Придвижването с личен автомобил няма съществени предимства пред активните форми на мобилност и публичния транспорт.

Неизпълнението на тази цел би оставило София с недостатъчно добре развити икономически и културни връзки с Балканите и съответно по-изолирана и по-малко атрактивна, в сравнение с други европейски градове. Хилядите ежедневни пътувания към София ще продължат да се осъществяват основно с автомобил, което ще запази сегашното ниво на затруднено придвижване.

Свързани документи

Бялата книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите” - завършени високоскоростни ЖП връзки и гъста ЖП мрежа, напълно функционираща TEN-T мрежа

Интегрирана транспортна стратегия в периода до 2030 г. - два от приоритетите са насочени към развитието и модернизацията на транспортната инфраструктура и развитието на интермодалния транспорт

Национална концепция за пространствено развитие 2013-2025 г. - София се намира на ключова локация на пресичането на няколко трансевропейски транспортни коридора и инфраструктурното свързване на града с другите центрове в страната и на Балканите ще даде силен икономически тласък на региона

Областна стратегия за развитие на област София-град 2014-2020 г. - приоритетно подобряване на транспортната достъпност и свързване с до националните и европейски мрежи

План за устойчива градска мобилност на Столична община - подобрена интермодалност и регионална свързаност

Решенията за управлението на София 2050 се вземат с активното участие на всички заинтересовани страни. В зависимост от мащаба на проблема се използват различни форми на демокрация - представителна, гъвкава или директна. Развити са технологични средства за лесно и удобно гласуване, делегиране и най-вече информиране. Политики и решения, свързани директно с местните общности, изискват гражданско включване с постепенно нарастващо овластяване на жителите на местно ниво.

Общината осъзнава ролята си на публичен модератор и е създала среда и възможности за градивна комуникация между различните заинтересовани страни в процеса на вземане на управленски решения. Гражданите от своя страна разбират не само своите права, а и своите отговорности. Това позволява децентрализация на местно ниво, включително демократично управление на бюджети. Институциите работят заедно с бизнеса и гражданите за прилагането на правилата, всеки според правомощията и капацитета си.

Постигането на тази цел води до създаването на активни местни общности, както и до по-добро разбиране на взаимовръзките между градските системи. Това образова и активизира гражданите, създава усещане за отговорност, понижава социалното напрежение и е значим фактор в създаването на по-високо усещане за съпричастност и отговорност към средата.

Липсата на действия в тази посока би затвърдило разбирането за “управляващи” и “управлявани” и би довело до по-широка пропаст помежду им, демотивирайки жителите на града за ангажимент към него. Това може да доведе до допълнително отдръпване на гражданите от политическия живот.

Свързани документи

Изследване за качество на живот - в момента гражданите участват изключително рядко и пасивно в политическия живот на града

Наредба за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания, Наредба за провеждане на обществени консултации на територията и Наредба за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания в областта на пространственото развитие и устройството на територията - регулират гражданското включване при взимането на управленски решения

Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България - цели създаването на подходящи условия за развитие на гражданските организации и партньорството между тях и институциите на национално и местно ниво

В следващите десетилетия София се превръща в една от най-зелените столици в Европа, а природата е станала интегрална част от градската среда. Доброто икономическо развитие върви успоредно със запазването и увеличаването на зелените пространства. Градските паркове са увеличили значително площта си, уличното озеленяване е непрекъснато, покривите и фасадите на много сгради са покрити с растителност, междублоковите пространства са поддържани, с много дървета, които осигуряват благоприятен микроклимат.

Всички дървета и зелени площи са инвентаризирани. Осъществява се мониторинг на състоянието на растителността, на базата на който тя се поддържа в добро състояние.

Реките са включени в живота на града, а техните корита са в естествен вид.  Изградените зелени клинове около реките осъществяват връзката между градските паркове и крайградските планини за хора и животни. Зелените клинове привличат гражданите и се използват активно за спорт, отдих и културни прояви.

Защитените територии са с по-голяма площ, възстановени са естествените хабитати и видове. В резултат на това дивата природа се прелива плавно в града. Градското земеделие е развито равномерно на територията на общината.

Неизпълнението на тази цел би довела до недостатъчно зелени площи за увеличаващото се население. Влошаването на естествените хабитати и намаляването на дивите видове би нарушило функционирането на редица екосистеми, важни за града. Неизграждането на зелените клинове би намалило ефективността на мерките за подобряване на качеството на въздуха и микроклимата като цяло.

Свързани документи

Осигуряване на здравословен начин на живот и стимулиране на благосъстоянието за всички във всички възрасти (цел 3 от целите за устойчиво развитие на ООН)

Трансформиране на градовете и населените места в приобщаващи, безопасни, стабилни и устойчиви центрове (цел 11 от целите за устойчиво развитие на ООН)

Предприемане на неотложни действия за борба с изменението на климата и неговото въздействие (цел 13 от целите за устойчиво развитие на ООН)

Гражданите на София 2050 се радват на добро здраве и общуват активно с природата. Имат възможност да се хранят здравословно и да спортуват редовно. Множество възможности за почивка, терапия, спорт и забавление помагат за баланса между работата и личния живот.

Всички жители на града имат достъп до чиста храна и питейна вода. Градското земеделие е в разцвет, благодарение на доброто качество на екосистемите. Много от хората сами отглеждат храна, а младите са информирани за веригите на доставка и земеделските практики, което им дава възможност да правят информиран избор с какво да се хранят.

Множеството възможности за лесно достъпен спорт и качествената база са подобрили здравето и себеусещането на жителите на София. Балансираното разпределение на спортната и здравна инфраструктура създава условия за добър живот във всички части на общината.

София е известна с добрите си лечебни заведения, професионалното лечение и мотивираните лекари. Болници, поликлиники и други здравни заведения работят в конкурентна среда, управляват се ефективно, имат съвременна и удобна база, което увеличава доверието в системата.

Ако София не успее да постигне тези цели, демографският и икономическия профил на града ще се развиват в негативна посока. Вероятно е да се увеличат смъртността, зависимостите, опасните заболявания и нетрудоспособността сред жителите на града. Зависимостта от дълги вериги за доставка на храна би поставило в риск благосъстоянието и сигурността на гражданите.

Свързани документи

Изследването за качеството на живот показва, че много малка част от софиянци спортуват редовно

Изследването за качеството на живот регистрира по-критични оценки за състоянието и достъпа до здравната инфраструктура и услуги. Откроява се по-остра необходимост от подобрение на здравната инфраструктура в периферните зони и крайградските територии на София.

Цели на ООН 2, 3 и 6 – край на глада, добро здраве и чиста вода и санитарно-хигиенни условия

В близкото бъдеще цялата градската среда в София е благоустроена, привлекателна и безопасна. Тя е приятно и предпочитано място за разходки, срещи и за прекарване на време на хора от различни социални групи. Това подсилва социалните връзки и подпомага развитието на общности.

Пешеходецът е с предимство, а достъпността е съобразена с всички. Хората в неравностойно положение се ориентират и придвижват лесно в градската среда и се чувстват сигурно и комфортно. Създадени са нови площади, градинки и пешеходни зони в кварталите извън центъра. Средата има ясна и разпознаваема локална идентичност, което насърчава жителите ѝ да я припознават като своя и да я поддържат в добър вид.

Инвестициите в градската инфраструктура се изпълняват качествено и с издръжливи материали. Ремонтните дейности и разходите за поддръжка са намалели поради дълготрайността на изпълнението. Сградите в града са реновирани и допринасят за качеството на средата. Рекламните и други елементи по тях са съобразени с принципи, които подчертават архитектурата на сградата и характера на средата. Всички сгради, които са част от културното наследство, са възстановени в предписания вид. Дефинирани и реализирани са визуални коридори към важни за града символи.

Непостигането на качествена градска среда ще запази много от сегашните недостатъци на града. Това от своя страна би попречило София да бъде предпочитано място за живот, посещение и бизнес, и да има положителна връзка между хората и пространството, което те обитават.

Свързани документи

Общ устройствен план - по отношение на жилищната среда цели да създаде условия за изграждане на балансирана, качествена и устойчива жилищна система

Интегриран план за градско възстановяване и развитие -  част от стратегическите цели са насочени към създаване на удобна, достъпна и безопасна жизнена среда, и развитие на публичните и пешеходни пространства

Стратегия за достъпна градска среда за всички на територията на Столична община 2018 - 2022 г. - изграждане на достъпна градска среда като основен елемент от политиките за устойчиво градско развитие

Публични пространства и обществен живот - определени ключови приоритети са опазване на символите на града, насърчаване на активното придвижване и създаване на качествени и активни публични пространства