Kомпоненти и фактори в околната среда в София

Изследване в направление Околна среда на Визия за София разглежда и дигитализира данните за основни компоненти и фактори на околната среда в София. Изследвани са водите (повърхностни и питейни), емисиите на вредни вещества в атмосферния въздух, отпадъците, електромагнитни лъчения, шума, албедото и почвеното запечатване. Първата цел на изследването е събирането на съществуващи сурови данни за тях от различни източници и представянето им под формата на гео-база данни, за да бъдат улеснени бъдещи справки и анализи. Втората цел е създаването на нови данни за два ключови, но не толкова популярни показатели за състоянието на средата – карта на албедото и почвеното запечатване в Столична община, за които досега не са събирани и представяни данни. Изследването се реализира от екип Околна среда към Визия за София от “Енвайрорисърч” ЕООД в стъпка 3 от работата по дългосрочната стратегия за развитие на София и крайградските територии с хоризонт 2050 г.

Снимка: ОП „Туризъм“
Използваната методология включва събиране и преглед на данни от различни източници – стратегически и методически документи, публикации и данни, събирани от различни институции. Всички данни са обработени и анализирани и са изведени заключения на база получените резултати. За целите на изследването наличните данни за състоянието на ключови компоненти и фактори на околната среда в града са дигитализирани в географски информационни системи (карти в ГИС формат). Основен резултат от дигитализирането на информацията за компонентите и факторите на околната среда в геореферирани ГИС слоеве е възможността те да бъдат използвани занапред при градоустройственото планиране на столицата. Събраната информация покрива само част от територията на Столична община, затова и докладът извежда препоръки да продължи допълването на информация за цялата територия на Столична община, за да се постигне по-голям детайл и по-висока точност в анализите и оценките за състоянието на най-значимите фактори и компоненти за околната среда по райони.

За оценката на състоянието на повърхностните води в общината са използвани данните, получени от Басейновата дирекция. Оценката на състоянието им е визуализирана за отделните повърхностни водни тела (реки, язовири) по райони на Столична община и резултатът е представен във вид на карта. В нея с различни нюанси на зеленото е визуализирано екологичното състояние, с нюанси на синьото – екологичния потенциал, а с различен цвят кръг – химичното състояние.

Данните се отнасят за 28 пункта, попадащи в 23 водни тела, всички в поречието на р. Искър, които изцяло или частично се намират на територията на Столична община. Като силно модифицирани са определени 7 водни тела, които в резултат на физичните промени от човешката дейност са се променили съществено и не отговарят на изискванията за „добро екологично състояние“. Яз. Искър е в отлично състояние по отношение на екологично състояние и потенциал, а р. Искър регистрира лошо състояние в повечето измервателни пунктове.

По отношение на питейните води, са използвани данни за качеството, предоставени от „Софийска вода” АД. Стойностите на измерваните показатели от пунктовете в рамките на провеждания постоянен и периодичен мониторинг са сравнявани с приложимите норми за всеки показател. Поради наличието на превишения от нормите и важността за здравето на населението специално внимание е обърнато на параметрите общ брой колиформни бактерии, клостридии, брой ентерококи, нитрати, мътност и свободен хлор.

Суровите данни за качеството на атмосферния въздух са поискани от Изпълнителната агенция по околна среда. Данните за всички измервани замърсители от всички автоматични станции в границите на Столична община са геореферирани и дигитализирани като са и изготвени карти.Разгледани са 12 показателя за период от 2000 до 2017 г. Направено е кратко описание на суровите данни и сравнителен анализ на замърсителите със съответните норми.  

По отношение на отпадъците са използвани данни на Столична община за количеството събрани от операторите смесени битови и разделно събрани отпадъци от опаковки по райони на общината. Резултатът е представен във вид на карти. Всяка от картите представя 1 вид отпадък, като с диаграма върху всеки от районите са визуализирани количествата през трите години в периода 2015 – 2017 г.
Изследването включва и анализ и дигитализиране във вид на карта на данните за електромагнитните лъчения по райони на Столична община. Използвани са данни за стойностите, предоставени от Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ), като данните от контролните пунктове са сравнени с приложимите норми за периода 2015 – 2017 г. Нито едно от направените измервания в трите години не е показало стойност над нормата.

По отношение на шума са използвани данни за нивата на територията на Столична община за периода 2008 – 2017 г., предоставени от СРЗИ. Оценката на състоянието е визуализирана по райони на Столична община във вид на карта. От 49 измервателни пункта в централни градски части и пунктове с интензивен трафик само в един има трайно подобрение в периода от последните години (2012 – 2017 г. без нарушение на нормата) – това е пункт бул. „Витоша“, ул. „Гладстон“. При всички останали почти липсват години без нарушение в разглеждания период.

В рамките на изследването за първи път е анализирано и състоянието на два ключови фактора за качеството на околната среда и живота в града като цяло – албедото и почвеното запечатване. Те са основните показатели, които характеризират микроклиматичните характеристики на градската екосистема и дават обяснение за образуването на топлинните острови в града. Тези показатели могат да се използват при бъдещото развитие на града и общината и в ценообразуването на строителните разрешителни.

За анализа на текущото състояние на почвеното запечатване и албедото в различните райони в Столична община са използвани данни от сателитни снимки от Urban Atlas, Европейска мониторингова програма за земите Copernicus. Анализирани са различните типове повърхности – незастроени, зелени площи, спрямо застроените площи. За по-ясно визуализиране на резултатите районите са разделени на попадащи в градската част, територии извън границите на Околовръстния път и райони, частично попадащи отвъд границите на Северната скоростна тангента.

Запечатването на почвата представлява трайното ѝ покриване с непропускливи изкуствени материали, което води до нарушаване на нейната структура и качества. Това е все още малко популярен у нас проблем, свързан с качеството на живот в градовете. Почвата се приема като природна даденост и нейните функции не се разглеждат при планирането на града. Броят екосистемни услуги, които тя ни предоставя обаче, налага вземането под внимание на прякото и непряко въздействие, което оказваме върху нея.

Очакван извод от изследването е, че на база географското разположение, районите извън границите на Околовръстния път са със сравнително нисък процент на запечатване поради голямата си площ и малкия дял застроени почви.

В градската част делът на почвено запечатване е висок. Оборище е районът с най-голям процент – 71,27% , което се обяснява с най-малката площ на района и малкото количество зелени площи. Аналогична е ситуацията в районите Възраждане и Красно село. В много държави членки на ЕС се стимулира изграждането на нови квартали и инфраструктура върху изоставени терени, най-често от промишлеността, което намалява допълнителното почвено запечатване на територията на градовете.                                                         Фигура 3. Почвено запечатване (%) в районите в градската част

Целият доклад от изследването с още извадки и препоръки, можете да намерите ТУК.

Related Posts