Подкаст за София – екип Околна среда

В подкаст поредицата с интервюта на Визия за София ви представяме експертния екип, който работи по изследванията, анализите и формулирането на цели, свързани с околната среда в Столична община. Чуйте разговора на Адрияна Михайлова с тях в Soundcloud или прочетете интервюто им по-долу.

Адрияна Михайлова: Здравейте! Вие сте с подкаст поредицата на Визия за София, в която си говорим с водещите участници и експерти в процеса по създаване на дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградски територии. Аз съм Адрияна Михайлова, координирам комуникациите към Визия за София, и днес сме с екип аОколна среда, който беше избран да проведе изследванията в Стъпка 3, свързани с околна среда в София. С мен тук са Нурхан Реджеб и Мариела Карапавлова от Енвайрорисърч. Те ще ни разкажат за организацията на работата си и за самите изследвания, каква методология са приложили и използвали в изследванията, които вече са на своя финал, и с какви данни ще разполагаме, както и от къде започна работа експертният екип. В Стъпка 2 на Визия за София, припомням, че експертният екип работи по събирането на всички данни, статистики, изследвания, и въобще всичко, което до момента знаем за актуалното състояние на София, както в направление Околна среда, така и в останалите направления. Всички тези набори от данни и източници на информация, които бяха събрани от екипа, можете да намерите в Библиотеката на сайта vizia.sofia.bg, както и конкретно по направление Околна среда можете да се запознаете с Доклада от Стъпка 2. В него бяха изведени препоръки – какво всъщност не знаем за околната среда в София и какви изследвания задължително трябва да направим, за да можем да продължим работата по дългосрочна стратегия за града. Този доклад също е в Библиотеката, както и в страницата на направление Околна среда в сайта на Визията. Има и резюме, ако искате да се запознаете с него по-набързо. Сега вече минаваме в Стъпка 3, да си поговорим за това какви изследвания бяха направени от екипа на Енвайрорисърч и какво предстои. Но най-напред ще дам думата на Мариела и Нурхан да ни представят себе си и екипа, как е организирана и разпределена работата.

Мариела Карапавлова: Здравейте и от мен! Аз съм Мариела Карапавлова и координирам работата на направление Околна среда в Стъпка 3 и Стъпка 4 от изпълнението на Визия за София. Нашият екип комбинира експерти с опит, както в градската среда и градския дизайн, така и хора, които се занимаваме с околна среда и изследвания по околна среда. Като всъщност се стремим да намерим пресечната точка на двете неща и съответно къде изследванията всъщност могат да ни дадат информация за подобряване на средата около нас, както на околната, така и на чисто градската среда. Съответно в екипа работиха няколко експерти. С нас днес е Нурхан Реджеб – ще го оставя той да се представи сам. Димитър Рагьов отговаряше за третото ни изследване, което беше свързано с биологичното разнообразие.

Нурхан Реджеб: Здравейте, аз съм Нурхан. Част съм от екипът, който разработва Околна среда и по-конкретно това, с което е свързана моята работа в случая е по скоро да направим изследването, което е свързано със зелените клинове. И към този етап, всъщност, сме направили тези изследвания и продължаваме по следващата стъпка по Визията.

Адрияна Михайлова: Разкажете ни малко повече за изследванията и за методите, които използвате в тях трите.  

Мариела Карапавлова: Аз мога да кажа накратко за две от изследванията. Едното от тях целеше да се направи инвентаризация на биологичното разнообразие в Столична община. Тук участваха няколко експерта допълнително, включително беше направено теренно проучване, обходи на част от територията, но голяма част от проучването всъщност стъпва също така и на литература – налични литературни данни, научни публикации, както и авторски изследвания на самите автори, които са доста опитни орнитолози, ихтиолози и т.н. Направи се един подробен анализ на видовете и местообитанията, които са на територията на общината, на техния консервационен статус и всъщност получихме една огромна таблица, списък с видове, списък с местообитания, по които можем да преценим всъщност до колко биоразнообразието в общината включва консервационно значими видове. Избрахме индикаторни видове, които биха могли да се използват за оценка на състоянието на средата в бъдеще. Така че, това е едно от изследванията и резултатите от него, които получихме. Другото изследване касаеше сравнителен анализ, който беше основно по литературни данни по отношение на компонентите и факторите на околната среда. Данните се подложиха на анализ в ГИС среда, откъдето се изведоха всъщност в картов вид, така да се каже, някакви изводи там където беше възможно. Тъй като за съжаление не навсякъде беше възможно. Целта беше да направим това изследване по райони на Столична община, но просто не навсякъде бяха налични подобни данни. Но това пък също е един от плюсовете на изследването, тъй като успяхме отново да направим един анализ и да изведем къде нямаме данни за някои от нещата. И за третото изследване, което е за зелените клинове – ще го оставя да го представи Нурхан, който беше негов ръководител.

Нурхан Реджеб: Това, което всъщност Мариела каза като методология и методика на изследване – всъщност това, което ние може да допълним е тези облитания с дрон, които направихме и наслагването на биологичното разнообразие и зелените клинове, които са били предвиждани в устройствените  планове далеч преди настоящия – е да видим, всъщност, какво ги прави толкова отличителни и каква е била тяхната историческа характеристика и за това как те са се появили въобще като идея. За нас, общо взето, беше изключително важно да насложим биологичното разнообразие с това, което имаме като наличност, като ползване, като зелена система около коритата на реката и всъщност за никого не е изненадващо, че най-голямо биологично разнообразие се появява там, където има вода. Водата е, както пишеше още в плана Мусмън „съзидателен и съживителен елемент”. И това за пореден път получи поредно потвърждение, че тези места са изключително важни и е много съществено да започнем да мислим за тези места не само като възможност за отдих и рекреация, а по-скоро за това буквално природата да навлезе в града и да можем да я включим адекватно като ползване и въобще като отношение към този компонент от природната среда.

Адрияна Михайлова: Звучи страшно интересно и страшно важно всичко, което разказвате. Нямаме търпение да прочетем повече и всъщност това ще може да направим още в края на януари. Докладите от изследванията по Стъпка 3 вече ще са налични на сайта на Визията. Какво очаквате вие, защото от тук нататък предстои анализ на цялата тази събрана информация, какви са прогнозите ви, какво предстои в Стъпка 4?

Мариела Карапавлова: Ами в Стъпка 4 предстои да направим още едно обобщение на всичко това, което беше свършено първо в Стъпка 2, когато всъщност направихме основната работа по събиране на наличните данни, тоест още един преглед на наличните данни, може би актуализация, откъдето да се изведат отново липсите в информацията, необходимостите по отношение на нейното систематизиране в бъдеще и вече да се изведат основните проблеми, предизвикателства, които трябва да реши Визията. По този начин да изведем съответно целите и конкретните мерки, индикатори към тях в следващата стъпка.

Адрияна Михайлова: Това са много тежки и отговорни задачи за изпълнение. Заради това ще ви попитам два въпроса. Първият е каква беше мотивация да се включите в изпълнението на тези задачи по Визия за София и какви трудности очаквате през тази следваща стъпка всъщност?

Мариела Карапавлова: Мотивацията да се включим беше, че всеки от нас има както личен, така и експертен и професионален интерес към градската среда, в която живеем – нашата среда. Отделно и самата околна среда, която всъщност е част от нея. Трудностите, които очакваме – всъщност тези, които до момента срещнахме, бяха свързани основно с липсата на адекватна информация по някои от темите. Следващата трудност естествено е в обработката на големите обеми от информация, в нейното систематизиране, в начина, по който тя се събира. И вече следващата стъпка и трудност, ще бъде в това да я обобщим по адекватен начин, така че да стигнем до извеждане на най-коректните и най-адекватните и релевантни цели и мерки, от моя гледна точка.

Нурхан Реджеб: За мен най-важният мотив в повечето проекти, всъщност, които работя, винаги е бил това да науча нещо ново. И за мен, по-скоро го разглеждам като някакво по-скоро лично предизвикателство, в което да се опитам да навляза в сфера, в която не съм експерт, а по-скоро подпомагам даден процес и да се опитам да го гледам през други очи. Мисля, че това е изключително обогатяващо като процес и въобще като възможност за нови знания.

Адрияна Михайлова: Добре, а говорейки си и за трудностите, и за мотивацията – споменахме го, и всички екипи го споделят като основно предизвикателство в процеса – липсата на данни. Именно затова фокусът ни в цялата методология и работа на Визия за София е именно върху събирането и провеждането на минимума задължителни изследвания. И след това другите два водещи принципа са включването на максимален брой заинтересовани страни, това което предстои повече в по-следващата Стъпка 5. И също така мултидисциплинарността. Това пък е водещият подход, който трябва да приложим сега в предстоящата Стъпка 4 при формулирането на целите, когато вече няма да си говорим за направления, а ще започнем да си говорим не за проблемите по различни теми, а общите цели, които можем да поставим и приоритизираме за града. Така че, кажете малко повече за този мултидисциплинарен екип, как работите вие с другите екипи, какви допирни точки имате досега и как виждате работата през Стъпка 4?

Мариела Карапавлова: Работата с другите екипи до момента се случваше на общите срещи, които имаме, както с екип Визия, така и с екип мониторинг и с екипите по останалите направления. За момента вече беше проведена една такава, всъщност вече две общи срещи и тепърва предстои този процес да се активизира. Тоест след като всеки от екипите направи своите предложения и изведе своите мерки, те да бъдат разглеждани вече общо от всички екипи, така че по някакъв начин да се изкристализират най-смислените цели, които отговарят на различните аспекти, които разглеждаме във Визията. И това е може би най-важното в предстоящата работа – да успеем да намерим диалог, да се обединим около общ подход, което мисля, че може да се случи. От там нататък вече да стигнем до единомислие по отношение на целите.

Нурхан Реджеб: За мен едно от най-важните неща всъщност в този процес е това, че се опитваме да излезем отвъд клишетата, и извън субективното мислене за нещата. Да се опитаме да поставим едни количествени и качествени данни на масата, за да кажем какви са възможностите да се развиваме от тук нататък. Така че, това е една доста сериозна крачка всъщност напред. И самия факт, че започнахме да говорим за това, че няма данни, е първата лампичка, която трябва да ни светва. Така че, от тук нататък смятам, че имайки дори информация, че нямаме данни, следва да си направим изводите и да изберем посоката, в която трябва да вървим.

Адрияна Михайлова: Да осъзнаването е най-доброто начало, така че да! Надяваме се да поставим един добър старт и на тази база данни за града, която да се поддържа и актуализира от тук нататък, за да може да се следят и индикаторите за изпълнението на целите по Визия за София, което е най-ключово за процеса. И за финал, ще ви попитам малко по-лично за вас, да се върнем към София и към мотивацията ви, да ми споделите и двамата с по няколко думи лично какво харесвате в София и какво бихте искали да се промени в нея?

Мариела Карапавлова: Аз лично харесвам това, че макар да звучи като голямо клише, това е един зелен град, има немалко зелени пространства. Това, което трябва да се промени или по-скоро да се подобри, е може би тяхната поддръжка. Да се улесни достъпът до тях по всякакъв начин, най-вече пешеходен и с градски транспорт. Това, което виждам като предизвикателство, е да се справим с шума, със замърсения въздух – това всеки от нас го вижда като предизвикателство, но това са нещата, които са най-ключови, които да бъдат решени в най-кратки срокове. Защото плюса на града е неговата динамика, но тази динамика си има негативите, и тези негативи трябва да бъдат решени, за да бъде комфортна средата, в която живеем всеки ден.

Нурхан Реджеб:Това, което харесвам най-много в София е характерът на града. София има един прекрасен човешки мащаб. Това, което през годините непрестанно се говореше, че София има прекрасна ДНК-ка от застроена среда. Самият характер на застрояването в града е такъв, че то позволява преминаването на значителни разстояния пеш. Средата е доста приветлива. Да, имаме си ежедневните проблеми, но смятам, че това е едно от най-лесните неща, които може да се решат в града ни. По-хубаво е да гледаме на потенциала. Това е един град с много голям потенциал, с все по-значителен живот, от гледна точка и на посещаемост, все повече възможности предлага, както за реализация, така и за хората, които живеят тук, дори и за туристите, които стават всяка една година все повече. Така че аз лично харесвам града, в който живея, винаги съм го харесвал и смея да твърдя, че от местата, в които съм бил по света, това е едно от местата, в които се чувствам наистина много комфортно.

Адрияна Михайлова: Със сигурност може би всички споделяме това чувство към София и мотивацията да работим за нея. Благодаря ви много за този хубав, позитивен, информативен най-вече разговор. Пак казвам, че очакваме с нетърпение резултатите от работата ви до момента и от изследванията, които скоро ще бъдат споделени със слушателите и читателите на интервюто ви. Каня отново слушателите да се абонират за бюлетина ни на сайта vizia.sofia.bg, за да следят и останалите актуални новини около инициативата и да не пропускат възможности за участие и събития, които ще предстоят. Хубав ден!    

Related Posts