Проектите от Хакатон за София – трета част

В третата статия за проектите от Хакатон за София ви представяме и останалите отбори, които взеха участие в събитието и работиха върху своите идеи за подобряване на живота в града чрез технологии. Някои от тях се фокусираха върху предоставените транспортни данни и анализираха ефективността на градския транспорт, а други решиха да комбинират различни набори от информация, за да създадат интересни анализи, с които могат да се подобрят много аспекти na градската среда. Запознайте се с отборите „Да!”, „The Qualificators”, „”, „Несериозните”, „Лале” и „Тъмните субекти”.

Александър Вербовский, Даниел Туечки, Владимир Младенов и Диана Николова от отбор „Да!” работиха по анализ на данните за градския транспорт и ги приведоха в по-интерактивен вид, който може да послужи за детайлни анализи и оптимизиране. Върху карта на София те поставиха данните за брой живущи по квартали, линиите на градската мрежа и натовареността на спирките. По този начин нагледно и визуално може лесно да се идентифицират проблеми в транспортното снабдяване или зле разположени спирки – такива, които би трябвало да обслужват гъсто населен квартал, но не се използват според очакванията и вероятно не обслужват добре реалните транспортни потоци. Презентацията на отбор “Да!”, можете да разгледате ТУК.

Алгоритми за анализ на данни на тема „Кой район е най-добър за живеене?” представиха Христо Христов и Георги Танев от отбор „The Qualificators”. Те съставиха своя анализ на база на определени критерии спрямо всеки квартал, като гъстота на населението, съотношение мъже-жени, брой жилища, достъпност до транспорт, възможност за спорт според данните на Multisport и общинските спортни обекти, както и брой лекари на район, и сигнали за нередности от граждани по данни на Grajdanite.bg. Разработката съдържаше и оригинална работа по събирането на данните за личните лекари от различни източници на информация, достъпни онлайн. В края на своята демонстрация те представиха и принципа, по който се изчислява крайния резултат на анализа им за най-добър район за живеене. Него, както и цялата им презентация можете да разгледате ТУК.

Третият отбор, който се занимаваше с анализ на предоставените транспортни данни, беше съставен от студенти от Технически университет – София, специалност „Компютърно и софтуерно инженерство”. Идеята на Мартин Петков, Драгомир Драшков, Николета Димитрова, Цветомир Банчев и Мила Лазарова от отбор „” бе да създадат приложение – „калкулатор”. Чрез него въз основа на данните за населението и площта на кварталите, автобусните линии и капацитета на автобусите, може да се сравни каква е достъпността на един квартал спрямо друг. Калкулаторът нагледно показва къде има недостиг на автобуси и възможности за придвижване. В бъдеще програмата може да се оптимизира, така че да показва данни за всяко превозно средство от градския транспорт. Презентацията им можете да видите ТУК.

Колко далеч е центърът на София?” бе наречен проектът на Гергана Тодорова, Ирина Ангелова и Христо Буюклиев от отбор „Несериозните”. Те предложиха решение на проблема с голямата база данни за транспорт в София и липсата на визуализации за планиране и вземане на решения в бъдеще. Използвайки данните за маршрути, спирки и разписание на градския транспорт, и маршрутите и спирките на метрото, те калкулираха какво е средното време, за което може да се стигне до най-близката спирка на метрото от кварталите. Техният код ни показа общия поглед към темата по подобие на интерактивната карта на Центъра за градска мобилност, но също ни даде информация и за времето, за което ще достигнем първата възможна метростанция на принципа на Google Maps. Кодът, който те създадоха, може да бъде приложим и за трамваите, но по-голямото предизвикателство би било да се включи и движението на автобусите и тролеите, което поне на повечето места не е по изолирани трасета и е зависимо от задръствания. Тяхната презентация е ТУК.

Отбор „Лале” в лицето на Кузман Белев анализира данните за сигнали на гражданите, предоставени от Grajdanite.bg. Анализът включваше сигнали по регистрационни номера, години, месеци, дни, час на заснемане, административни райони и квартали. Отборът представи детайлно и информация за различните видове сигнали, като данните показаха, че близо 30% от сигналите за изследвания период са за паркиране върху тротоар, над 20% от сигналите са за паркиране „както и да е” и над 8% са сигнали за паркиране на кръстовище. Видяхме и “heat map” визуализация на нарушенията по квартали и административни райони. Екипът представи и реалните възможности за анализ на приложението. Чрез него стана ясно например, че броят пуснати сигнали след въвеждането на Зелена зона в част от квартал Лозенец е почти двойно редуциран. Всичко това, заедно с още анализи, може да разгледате ТУК.

Първо място в “Хакатон за София” спечелиха екипът „Тъмни субекти” с участието на Надя Цветкова, Елица Димитрова, Бисер Хонг, Димитър Гинчев и с помощта на менторите Васил Василев и Захари Караджов, които заедно създадоха 3D модел на София, позволяващ анализ на осветеност и на сенки по всяко време на деня и годината. Такъв анализ е изключително важен, защото осветеността влияе по много начини на градската среда: на растителност, на енергийна ефективност, на визуално възприемане, и т.н. Заданието на Визия за София включваше референция към подобен проект в Ню Йорк, но екипът успя чрез изчислителни средства и комбиниране на различни данни дори да надмине референтния модел и да създаде доста впечатляващ продукт. Проектът на “Тъмни субекти” би могъл да бъде развит в перспектива и да се ползва от администрацията за анализ на публични пространства, оптимално управление на пътната инфраструктура, оптимизирано използване при зелени площи и залесяване и оценка за потенциал за слънчеви панели, както и при избора, оценката и планирането на даден имот. Презентацията на отборът, който спечели първата награда на Хакатон за София може да намерите ТУК.

С това приключваме представянето на проектите, които бяха представени на хакатона. Екипът на “Визия за София” ще поддържа връзка с всеки от отборите с цел да ги свърже със заинтересовани страни по продължаване на тяхното усилие и по доразвиване на тези проекти. Допълнително ще предоставим достъп до техния код и ще осигурим демонстрационна среда за представянето на част от тях за по-пълно запознаване на изкушените с темата за данни от градската среда и каква иновация можем да постигнем с тях. Очаквайте допълнителна информация.

Related Posts