Tранзитен трафик през центъра на София

Изследване в направление Транспорт на Визия за София цели да проучи една от основните предполагаеми причини за натоварен трафик в центъра на София – транзитно преминаващите през централна градска част автомобили. За целта е извършено преброяване на колите, които преминават през центъра и е определен делът на транзитния трафик от тях. Данните помагат да се състави сравнително подробна представа за дела на МПС, които “търсят” центъра, както и за дела на тези, които само преминават или осъществяват краткотраен престой, създавайки допълнителни предпоставки за трафик и натоварване на движението. Изследването е реализирано от експертния екип Транспорт – Обединение „Институт за транспортни изследвания – Регул”, като част от Стъпка 3 в работата по общинската инициатива за дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградски територии.

Снимка: Десислава Кулелиева за НАГ

В обхвата на изследването влиза централната градска част на София или първият ринг на града – между бул. Васил Левски, бул. Сливница, ул. Опълченска и бул. Скобелев. В рамките на този ринг са инсталирани общо 26 датчика, които засичат преминаващи транспортни средства в периода 01.12.2018 г. – 31.01.2019 г. Използваният подход на преброяване е комбиниран – чрез автоматизирано и ръчно регистриране на трафика. Анализирани са данни от автоматизирано преброяване на две различни технологии и източници: от една страна Bluetooth сензори за регистриране на трафика, инсталирани на 26 кръстовища специално за целите на изследването, а от друга – съществуващи данни, предоставени от „Дирекция управление и анализ на трафика“ към СО за количеството преминаващи МПС, засечени от магнитните рамки в кръстовищата. Двете технологии осигуряват различен тип крайни данни, които в последствие се агрегират, калибрират и допълват.

Важни резултати от изследването показват, че непрекъснатият транзитен трафик в центъра на София достига до 42% и е много висок в посока „запад – изток“. Делът на непрекъснатия транзитен трафик, започващ от кръстовищата на ул. „Опълченска“ и преминаващ през ЦГЧ е между 13% и 42 % или средно 25,7%, а общият транзит на изток е от 44% до 59% или средно 53,1%. В посока „изток – запад“ делът на непрекъснатия транзитен трафик, започващ от кръстовищата на бул. „Васил Левски“ и преминаващ през ЦГЧ е между 14% и 23 % или средно 18,8%, а общият транзит на запад е от 41% до 57% или средно 49,7%. На база тези обобщения може да се каже, че около 20% от колите имат крайна точка близо до центъра, а приблизително 50% преминават транзитно през централната градска част и продължават към по-далечни направления в града.

Основните препоръки в изследването са свързани с мерки за намаляване на транзитния трафик и търсене на решения за намаляване на непрекъснатия транзит. Специално внимание е обърнато на товарните автомобили, които все още присъстват в ЦГЧ. В доклада са разгледани и решения, предприети от другите подобни на София градове с успешни политики за „изнасяне“ на повече автомобилно движение от центъра към периферията на града.

Използваната в изследването Bluetooth технология е подходяща за определяне на матрици „произход-предназначение“, дневна, седмична и месечна неравномерност на потока на движение, средни времена и скорости на движение. Недостатъкът ѝ е, че не регистрира 100% от трафика, а извадка от движението – само колите, в които има Bluetooth устройства, които са включени. Затова данните са допълнени с тези от магнитните рамки, които регистрират 100% от преминаващите МПС през дадено сечение, но пък не могат да дадат информация за произхода и предназначението им. След прегледа на данните от магнитните рамки е установено, че има информация само за общо преминали МПС, което налага да се направят допълнителни ръчни преброявания, за да се изясни разпределението на движението по видове МПС. Ръчните преброявания се извършват също на извадков принцип и не обхващат 100% от трафика. Данните от магнитните рамки и ръчните преброявания са ползвани, за да бъдат калибрирани подробните данни от Bluetooth устройства. Регистрираните МПС от Bluetooth устройства варират от 30% до 50% от общо преминаващите МПС, което е достатъчно висок дял и осигурява достоверни и реалистични крайни резултати.

Оценката на транзитния трафик е извършeна чрез изследване на основни характеристики на автомобилното движение, като обем или брой на МПС, преминали през определено сечение за определено време; дял или процент на транзитния трафик от общия обем на движението; разпределение на трафика по произход и предназначение и средна скорост на движение в различни интервали от време и неравномерност на трафика. Изследвани са средните скорости и дневната неравномерност и от тях са изведени изводи, че транспортното натоварване през сутрешния върхов час е по-голямо, отколкото това през вечерния. Анализите показват и че през почивните дни няма сутрешен върхов час и първото значително намаление на средната скорост на потока се получава в диапазона от 11:30 до 12:30 ч., когато тя пада до 9,7 км/ч, а следващото е от 17:30 до 18:30, когато пада до 10.8 км/ч. За разлика от работния ден, през почивните се наблюдава значителна разлика между транспортното натоварване на обед и вечер. Вижда се също, че средната скорост през почивните дни е по-висока от тази през работните дни, което показва, че през почивните дни има по-малко транспортно натоварване, в сравнение с работните. Получените скорости са сравнени със средното ниво на обслужване за улица от такъв клас в града.

Работен ден                                                                                                       Почивен ден

За изследване на непрекъснатия транзит са генерирани и анализирани матрици за времето от 6:00 до 12:00 ч. през работните дни 4-ти, 11-ти и 18-ти декември на 2018 г. За всяко направление са разгледани резултатите с крайна дестинация непосредствено след очертанията на централната градска част и до по-далечни дестинации. Средно за трите изследвани дни от влезлите през сензор 2 (кръстовището на ул. “Опълченска“ и бул. „Тодор Александров“) МПС са излезли през сензор 5 и 9 (кръстовищата на бул. “Дондуков“ и бул. “Цар Освободител“ с бул. “Васил Левски”) средно около 29.3% и са завършили пътуването си в близост. Другият резултат показва, че средно за трите дни транзитно преминаващите с по-далечна отправна точка е 55.6%.

Основен извод от изследването за непрекъснатия транзит е, че в посока „запад – изток“ делът на непрекъснатия транзитен трафик, започващ от кръстовищата на ул. „Опълченска“ и преминаващ през ЦГЧ е между 13% и 42 % или средно 25,7%, а общия транзит на изток е от 44% до 59% или средно 53,1%. В посока „изток – запад“ делът на непрекъснатия транзитен трафик започващ от кръстовищата на бул. „Васил Левски“ и преминаващ през ЦГЧ е между 14% и 23 % или средно 18,8%, а общият транзит на запад е от 41% до 57% или средно 49,7%. По хоризонталното направление „изток – запад“ делът на непрекъснатия транзитен трафик, преминаващ през ЦГЧ е около 20%, а общият транзит с по-далечна крайна точка извън ЦГЧ е приблизително 50%.

За да се потвърди точната бройка на преминали МПС се налага калибриране на резултатите от изследването чрез Bluetooth устройства с ръчни преброявания. На следната картограма и таблица са показани ръчните преброявания за сензор 9 (кръстовището на бул. “Цар Освободител“ и бул. “Васил Левски”) към 14 (кръстовището на бул. “Тодор Александров” и бул. “Мария Луиза“).


Обобщено, автомобилите преминаващи транзитно през центъра на София на всеки час са:

  • в посока „запад – изток“ – 300 броя на направление
  • в посока „изток – запад“ – 550 броя на направление

Основният извод от направеното изследване е, че обемът на трафика, преминаващ през центъра на София, е значителен. Средната скорост на придвижване в пикови часове през централната градска част е изключително ниска и това показва, че централните булеварди са изчерпали капацитета си на поемане на трафик.  Препоръчва се търсене на решение за намаляване на непрекъснатия транзит най-вече на товарните автомобили, които според преброяванията все още присъстват в ЦГЧ. Сравнението с другите подобни на София градове, показва, че са успешни политиките за „изнасяне“ на повече автомобилно движение от центъра към периферията на града.

Целият доклад от изследването с основни резултати, анализи и препоръки, можете да намерите тук.