Изследване в направление Транспорт на Визия за София измерва достъпността, която сегашната мрежа на градския транспорт предоставя до зоните с голяма концентрация на офиси в града. Определени са два показателя, по които се оценява достъпността – време на пътуване и директност, измерена чрез броя на прекачвания в едно пътуване. Изследването е реализирано от експертния екип Транспорт – Обединение „Институт за транспортни изследвания – Регул”, като част от Стъпка 3 в работата по общинската инициатива за дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградски територии.
Целта на изследването е да се направи оценка на достъпността с обществен транспорт до градоустройствени единици и транспортни райони, определени в ОУП на София, в които са концентрирани работни места. Изследването използва и обработва събраните в хода на инициативата данни за местата в София с висока концентрация на работни места, както и данни за маршрутите и разписанието на градския транспорт, предоставени от Центъра за градска мобилност и платформата TiXi. При разглеждане на прекачванията се включва и времето за изчакване на следващото превозно средство и трансфера между спирките, имайки предвид различните дни от седмицата и часове от денонощието. След измерване на транспортните мрежи на отделните работни места е формиран цялостен коефициент на достъпност за всяка една спирка.
Снимка: Направление „Архитектура и градоустройство“
Според анкета, проведена при съставянето на Плана за устойчива градска мобилност, движението от и до работните места генерира най-значителната част от придвижванията в София – 38%. Данните показват увеличен трафик в сутрешния и следобеден пик – когато хората пътуват към и от работните си места. Това е причината за по-подробно изследване на именно тази тема.
Едно от основните заключения от проучването е, че времето за пътуване от и до работното място в София е разпределено по следния начин: 68% от общата продължителност на едно придвижване е пътуване в градския транспорт, 26% е придвижване до и между спирки (прекачване) и 6% от времето е чакане на спирки. Всички придвижвания в Столична община с градския транспорт са с продължителност в интервал 22-56 минути, а 80% от тях са с продължителност между 22 и 32 мин. 80% от средните времена за ходене са в интервал между 9 и 13 мин., и 80% от средните времена за чакане са в интервал между 1,6-3,4 мин.
Аналитичната част на изследването извежда и препоръките че най-универсалният и работещ подход за намаляване на задръстванията в един град и за осигуряване на нормално движение на потоците, дори и в пиковите часове, е увеличаването на използването на обществен транспорт, както и споделени и активни начини на придвижване като велосипеди, тротинетки и ходене. Всичко това за сметка на пътуването с личен автомобил. Оставяйки настрани културните особености и личните нагласи при избор на метод за придвижване, изследването се фокусира върху мерки, които биха повлияли на двата основни фактора, определящи достъпността – времето за пътуване и прекачването между превозните средства. В първия случай е предложено увеличаване на средна скорост на движение, а във втория – на честотата на следене или намаляване на интервалите между обслужващите превозни средства.
За целите на изследването са разгледани спирките на обществения транспорт в цялата община и е проследен достъпът от тях до конкретни зони с концентрация на офис и работни места. За тази цел са обработени данни от ОП “Софпроект – ОУП” и Визия за София; АГКК – Агенция по геодезия, картография и кадастър; СОАПИ – карта на офис и индустриалните площи в София, карта на концентрацията на заетите лица; ЦГМ – Център за градска мобилност; Дирекция „Управление на трафика“ към СО; „Метрополитен“ ЕАД; Colliers International – карта с бизнес районите в София.
По избрани критерии (като брой на работещите, брой компании, РЗП и други) са дефинирани 78 зони с концентрация на работни места – офиси, логистика и администрация. Тези зони се обслужват от 400 спирки, които са изследвани по отношение на достъпността им с обществен транспорт от всичките 2673 спирки в общината. От двата показателя време и директност се формира нов общ коефициент за достъпността до спирката, като в последствие резултатите за спирките са агрегирани по градоустройствени единици и транспортни райони. Използван е алгоритъм на компанията TiXi, която поддържа системата на разписанията на сайта на ЦГМ, за да се проследи времето и директността на връзките между всяка една от 2673 спирки в общината и избраните 400, които обслужват зоните с концентрация на офиси.
Времето за пътуване е дефинирано като сбор от времето на пътуване в обществения транспорт, времето за ходене до спирките и времето за чакане на спирките. Пешеходният достъп до спирките, включващ началната, междинна и крайна дестинация е приет като време за изминаване общо на 1500 м. Директността се предопределя от броя на прекачванията по маршрута.
От обработката на получените от TiXi таблични данни за всяка от крайните 400 броя спирки са получени минимални, средни и максимални стойности на различните времена, както и брой на маршрутите при 0, 1, 2 и 3 или повече прекачвания. В следващата таблица са показани резултатите за една конкретна спирка (номер 2074), а резултатите за всичките 400 спирки са представени в Приложение 2 към доклада.
За анализ на показателите на достъпност по градоустройствени единици е използвано честотното им разпределение в 6-степенна скала – от лошо до отлично ниво на обслужване. Картата показва коефициентите по градоустройствени единици.
От картата ясно се вижда, че преобладават градоустройствените единици, които са със „средно“, „добро“, „много добро“ и “отлично” обслужване по отношение на достъпността – 88 %, а „слабо“ и „лошо“ обслужени – 12%. Предпоставка за избора на обществен транспорт като начин на придвижване от страна на гражданите би било подобряването на коефициентите за достъпност за всяка от спирките.
Данните и разработените коефициенти за оценка на достъпността с обществен транспорт до работни места с офиси в Столична община могат да се обработват и ползват в дългосрочен план не само за подобряване на транспортното обслужване до определени застроени територии, но и за извеждането на мерки, които да насочват инвестиционни интереси към точно определени зони за бъдещо застрояване. Това е особено важно за прилагането на практика на предвижданията на устройствените планове в урбанизираните територии.
В краткосрочен план изследването за достъпността с обществен транспорт до работни места в Столична община може да насочи вниманието ни към възможни решения за оптимизацията на транспорта като цяло. От много голяма важност за популярността на обществен транспорт е трасетата и спирките на наземния транспорт и метрото да предполагат бърза връзка едно с друго, за да обслужват максимален брой пътници заедно. За подобряването на транспортната достъпност могат да се приложат и мерки за подобряване на останалите два фактора с преобладаваща тежест – времето за пътуване с градски транспорт и чакането на спирките. Скъсяване на времето за пътуване може да се осъществи чрез по-висока средна скорост на движение на градския транспорт, а намаляването на чакането – чрез намаляване на интервалите между обслужващите превозни средства. По-високата средна скорост може да се реализира по няколко различни начина, най-често използваните от които са:
- обособяване на самостоятелни трасета (BRT) за движение, с минимални конфликти с останалия транспорт;
- създаване на възможност за приоритизиране на градския транспорт при кръстовища със светлинно регулиране;
- обособени ленти за движение на градския транспорт;
- разработване и прилагане на специфична постоянна организация на движение, която да облагодетелства градския транспорт;
- реализиране на AVL системи за мониторинг и контрол;
- оптимизиране на транспортната схема;
- въвеждане на обща система за електронно таксуване на всички видове на градския транспорт – автобусен, тролейбусен и релсов (трамвай и метро).
За постигане на по-добри резултати е необходимо всички горепосочени елементи да се разглеждат, обсъждат и прилагат едновременно. Целия текст на доклада можете да намерите тук.