В подкаст поредицата с интервюта на Визия за София тази седмица ви представяме експертния екип, който работи по изследванията, анализите и формулирането на цели, свързани с управлението на Столична община.
Чуйте разговора на Адрияна Михайлова и Стефан Ангелов на линка в Soundcloud или прочетете интервюто им по-долу.
Адрияна Михайлова: Здравейте! Вие сте с подкаст поредицата на Визия за София, в която ви представяме водещи участници в процеса по създаване на дългосрочната стратегия за развитие на София и крайградските територии. Аз съм Адрияна Михайлова и координирам комуникациите във Визия за София, а днес с нас са Стефан Ангелов, координатор на направление Управление в екип Визия, както и експертният екип Управление, който ще работи по изследванията и консолидирането и анализа на събраните данни по свързаните теми в Стъпка 3 и 4 на Визията. Това са Теодора Гандова и Атанас Карaшенски от НПО Линкс – неправителствена организация, създадена през 2002 г. с целта да работи за трайни резултати и конструктивен диалог между представителите на гражданското общество, държавните и бизнес институции. В днешния разговор те ще ни разкажат за организацията на проучванията за Визия за София в техния ресор – а именно управлението на Столична община, за избраните подходи и изследователски методи, както и за плановете за Стъпка 4 и предизвикателствата в работата, която предстои по анализа на събраната информация и формулирането на цели във Визия за София. Давам първо думата на Стефан, за да обобщи откъде започна работа експертният екип и на каква основа от събраните през Стъпка 2 данни, стъпихме, за да започнем работа по формулиране на текущите изследвания.
Стефан Ангелов: Здравейте и от мен! В Стъпка 1 и Стъпка 2 екип Визия и експертен екип Управление основно работи върху събирането на наличните данни и знания в различните направления на Визията, с които можете да се запознаете в Библиотеката на сайта на инициативата. Тези данни дават основата на това, което знаем за управлението на СО, както и какви данни като общо се събират от Общината. Събраните данни са разнообразни и включват изследвания, стратегически документи, суровите статистически данни и доклади. Те бяха обобщени в доклада на експертен екип Управление в Стъпка 2, който също можете да намерите в Библиотеката на сайта на Визия за София. След обсъждания с представители на управлението и на администрацията и в следствие на експертната работа на екипа, ангажиран в Стъпка 2, формулирахме изследванията, които вече са в ход в Стъпка 3, за което ще ни разкаже повече екипът на НПО Линкс. Те са формулирани в три основни сфери. Едната е изследване на административните процеси, другата е картиране на данните на Столична община, а третата е анализ на процесите на обществени обсъждания и въобще обществени консултации в общината. С това се обръщам към екипа на НПО Линкс – Теодора и Атанас. Представете себе си и екипа, с който се включвате във Визия за София.
Теодора Гандова: Здравейте и от мен. Аз съм Теодора Гандова, председател на управителния съвет на сдружение НПО Линкс. Идеята на нашата организация е да работи за създаване на връзки, както говори нашето име, между гражданите, администрацията и бизнеса. И този проект с това привлече нашето внимание.
Атанас Карашенски: Здравейте и от мен. Аз съм Атанас Карашенски. От години партнирам с НПО Линкс по темите за данни – отворени данни. Иначе съм компютърен инженер по образование.
Теодора Гандова: В екипа участват още няколко професионалиста – юристът Елена Маркова, която дълги години е работила в различни държавни институции и има доста добро познание върху процесите в държавната администрация, И младият архитект Теофана Харалампиева, която е докторант в Нов български университет и която ще отговаря за обществените обсъждания на градоустройствени и архитектурни проекти, и други теми, свързани с обществено обсъждане.
Стефан Ангелов: Добре, разкажете ми малко повече за изследванията, които ще направим, вече ги засегнахме. Какво ще изследвате? Какви подходи използвате в изследователката си работа?
Теодора Гандова: Основната ни идея, когато кандидатствахме за тази обществена поръчка беше да популяризираме данните. Тоест да изследваме общината през нейните данни и това беше заложено и в трите изследвания, за които работим. Така общо взето на нас ни се сбъдна китайското проклятие, тъй като много искахме да видим данните на Столична община. Сега имаме тази възможност от първа ръка да ги опишем и това се оказа голямо предизвикатество. Това е едната част – картирането на всички данни във всички направления на Столична община. Второто изследване – да изберем осем дирекции на Столична община и да видим какви са работните процеси, какви са целите, как ги изпълняват и доколко те също са подкрепени с данни. И третата част е свързана с наблюдение на обществените обсъждания, които провежда Столична община, и до колко гражданите, бизнесът, дори институциите са доволни и смятат, че се постигат целите на общината.
Атанас Карашенски: Само да допълня, че в софтуерните системи има два подхода да бъдат описани – единият, като се пише кода, другият, като се опишат данните. Така че всъщност, имайки данните, можем да придобием доста добра представа какво се случва в общината. Отделно, че освен за описване на процеси, е важно да се знаят тези данни и как се съхраняват, дали достъпът до тях е достатъчно надежден, дали съхранението им е достатъчно надеждно, така че това е много важен момент в описването на данните.
Теодора Гандова: И аз още нещо искам да добавя. Тъй като нашата задача е свързана с управлението, затова сме се фокусирали в данните, защото смятаме, че през тях биха могли да се оптимизират различни процеси и би могло да се постигне първо по-голяма прозрачност, второ по-голяма ефективност и ефикасност. И трето дори смятаме, че през данните хората могат да имат – ако се публикуват и се вижда – първо да се информират какво прави общината, и второ да се повиши доверието.
Стефан Ангелов: Теди, ти спомена китайското проклятие, което ви е застигнало. В тази връзка, кои са най-големите предизвикателства, които се изправят пред изпълнението на поръчката в Стъпка 3 и Стъпка 4 на Визията? Кое ти се струва и на теб Наско най-трудното, което се случва в момента?
Атанас Карашански: Понеже картираме данни, най-трудното е да съберем данни за данните. Защото поне моя поглед е погледът на компютърен инженер, а в същото време общуваме с хора, които боравят с тези данни ежедневно, но всъщност нямат такъв поглед върху данните.
Теодора Гандова: Общината, всъщност Столична община, е голяма, с много райони, с много различни функции, тоест тя е доста консервативна структура. Това от една страна е хубаво, защото е добре администрацията да работи по някакъв предсказуем начин. Но от друга страна, смятам, че това е голямо предизвикателство за нас, да убедим служителите, че има полза от цялото това нещо и да адресираме дори някакви техни страхове. Идеята, че описанието на данните може да подпомогне и самата тяхна работа. В смисъл, ние истински вярваме, че данните могат да подобрят процеса и за двете страни – и при доставчиците, тоест администрацията, и при потребителите. Тоест всички биха били щастливи и доволни, но всъщност трябва да ни повярват, че това може да стане.
Стефан Ангелов: Трябва да ни повярват, и разбира се това е голям проблем. Не знам дали ще успеем напълно да картираме всички данни, по графика, който си задава Визия за София.
Теодора Гандова: Все пак това е една добра стъпка, защото досега няма община, в която да има пълно описание на данните, с които работят. И ако това се случи в Столична община, много по-лесно след това опитът би могъл да се мултиплицира и в други градове.
Стефан Ангелов: В тази връзка, какво точно очаквате от анализа на събраната информация? Как от анализа на резултатите ще промотираме подобно изследване в другите общини? Какво очаквате като резултат от анализа на данните и не само анализа на данните. Тук да не забравяме и другите две проучвания, които ми се струват по-малки, но всъщност също са доста важни.
Теодора Гандова: Това, което очакваме от анализа на изследванията, според мен е много важно да видим как би могло – и резултатите според мен от изследванията ще го покажат – как би могло данните да помагат за оценка на изпълнението на управлението на една община. Тоест това е нашата идея, че и трите изследвания могат да покажат какви са целите, които Столична община си поставя. Как съответно ги постига. И да има много ясна – ще използвам думата таргет – да има много ясен таргет, който да е покрит с данни. Тоест това да не са едни абстрактни цели – например „ние трябва да станем много добър град за живеене”, но той да бъде изразен в някакви количествени и качествени характеристики, който данните да го илюстрират.
Атанас Карашенски: Аз честно казано не мога да си представя управление без данни. Това е, като да караш на тъмно с 200 на габарити, просто не мога да си го представя управлението да е без данни. В този смисъл, колкото по-лесно самата община оперира с данните си, колкото по-лесно ги намират и общуват помежду си в дадените звена, толкова по-ефективна ще е общината сама за себе си и в общуването си с гражданите. Второ, както вече Теди каза, няма начин да измерим ефективността на общината, тоест това управление по-хубаво ли е от предното, по-добре ли се справя, по-лошо ли, и накъде вървим, ако нямаме данни, за да можем да сравним. Другото са политически лозунги, а за нас е важно да знаем, ами да – сега въздухът е толкова чист, преди е бил толкова, вървим в тази посока, трендът е такъв или онакъв. Това без данни е абсолютно непостижимо. С лоши данни все едно нямаме данни. С данни, които не общуват помежду си, много трудно се събират, и в момента, в който ги съберем, те вече са остарели. Така че за мен е много важно, крайният резултат да доведе до по-ефективно използване на данни от общината.
Теодора Гандова: И другото, което може би искам да кажа, е че и трите изследвания според мен биха помогнали за взимането на информирани решения. Не защото на някой нещо му е хрумнало, а защото има такава и такава тенденция, или съответно гражданите искат това и това, и да се балансират интересите, но това да бъде информирано. Също така, според нас дигиталното развитие или въобще модерното развитие на администрацията предполага под някаква форма да се работи за споделени административни услуги. Ако общината бъде достатъчно отворена, достатъчно открита, и успее да отвори всичко каквото тя има, самите граждани и бизнесът ще могат сами да се обслужват и в някакъв по-отдалечен период няма да има нужда от цялото това нещо, което се случва, и за което ние всички понякога не сме доволни. Наистина смятаме, че резултатите и от трите изследвания трябва да помогнат в този процес. Не само да се подобри ефективността и ефикасността, а дори ние разчитаме на това, че когато видим с какво разполага Столична община, има достатъчно хора, бизнеси, които биха се заинтересували от това и биха предложили иновативни решения.
Атанас Карашенски: Може ли да дам един пример? Едно разрешение за временно затваряне на улица. За да се случи, това цялото нещо се случва на лист хартия, който трябва накрая да завърши с от три до пет подписа, в зависимост от сложността на това, което трябва да се направи. Та този лист хартия минимум разстоянието, което изминава физически е 4,9 км. Това не искаме да продължава.
Теодора Гандова: Да, и важното е според нас наистина да се премости аналоговото мислене изобщо. Не да се облечат старите процеси в дигитални неща.
Атанас Карашенски: Да. Не просто хартиите да ги сканираме и да ги сложим във файл. Това не е дигитализация.
Стефан Ангелов: Да, добре. Наско споменава полагането на 3-5 подписа под един документ. В тази връзка, как смятате да използвате ключовия принцип в методологията на Визия за София, който е мултидисциплинарността? От кои други екипи, с кои екипи ще си взаимодействате при полагането на подписите под това, по което работим заедно?
Атанас Карашенски: Ако не общуваш с широк спектър от хора, които имат различни погледи върху проблемите, крайният резултат за никого не е добър. Обсъждането на подхода за формиране на цели за мен беше доста впечатляващ, защото се събра на практика целият екип, имаше разнообразие на идеи. Сега ще видим какъв ще е резултатът от това, но формата и начинът, по който се случи обсъждането дават надежда, че всички в крайна сметка ще се съберем и ще достигнем до някакви общи, малък краен брой, цели.
Теодора Гандова: Да, и ние всъщност вече си взаимодействаме. Примерно, с екип Хора обсъждахме заедно въпросниците за удовлетвореността на служителите, на гражданите. Ние им давахме някакви идеи, те ги инкорпорираха в своите въпросници. Също така използвахме…
Стефан Ангелов: Да, и най-вероятно от това изследване ще дойдат данни, които ще са полезни и за нашите изследвания.
Теодора Гандова: Естествено. Използвахме и ресурса на данните, които са събирани в екологията, когато правихме нашите срещи за описанието на данните, защото в предишните стъпки много от екипите са описвали някакви данни, които ние залагаме. Защото, когато говорихме за предизвикателствата, наистина е много трудно самата администрация да си представи какво имаме предвид под данни. И каква е всъщност стойността за тях, за нас, за всички.
Стефан Ангелов: Накрая какви са резултатите, които искате да видите от инициативата Визия за София?
Атанас Карашенски: Първото нещо, което много ми се иска е тези резултати да са реални. Всички, които работим по тези проекти сме хора. Всеки тегли неволно, подсъзнателно в някаква посока. Затова борбата е за данни, за да може да сме максимално близко до реалността, която някой път е встрани от нашите лични представи. Колкото по-добре успеем в нашата част да картираме данните, това ще даде възможност за обсъждания как евентуално би могла да се развие информационната система на Столична община, в каква посока. Защото тази система има 2 страни. Доста често, като се говори за такива системи, се представя връзката с гражданите, това е важна част. Но вътре в общината е огромният информационен поток, който тече, и всъщност отпимизацията на този поток за мен би било нещо супер съществено. Затова картирането на данните за мен е стъпка – трамплин към това накъде да се развива информационната система на общината.
Теодора Гандова: Аз бих искала да видим най-накрая посоката и Визия за София. Защото работя със Столична община години наред и това, което е проблем, е че има наистина и много добри инициативи, много добри проекти, много добри политики, но всичко някакси се случва в „ad-hock”. Сега е спешно това, примерно завод за боклука – прави се завод за боклука. След това е спешно пътища, мостове – правят се пътища, мостове. Според мен, би било много ценно това цялостно усилие в тези всички направления наистина да има някаква обща посока, в която този процес, в който върви Визията на обсъждане, на консултиране, да продължи. И когато наистина има някаква обща идея, не можем да кажем каква ще бъде тя след 50 години, но ако тя редовно подлежи на обсъждане и консултиране, мисля че би дала добри резултати. И повече удовлетвореност за хората, които живеят тук.
Атанас Карашенски: Другото, което си мисля, че е много важно, което дори да има визия. Не говоря за тази нашата Визия, говоря по принцип за някаква визия. Тя не се комуникира с гражданите, или дори да се прави, това е толкова слабо и непопулярно, че никой не знае. Ако за тази визия се комуникира, хората ще могат да се настроят да могат да планират живота си спрямо това в крайна сметка накъде ще се развива градът. Защото, ако хипотетично Визията ни направи зелен град, а вие много държите да си ползвате колата, ще си търсите жилище не в центъра. Но това е, когато има ясни, излъчени послания от Общината накъде вървим. Когато ги няма, в крайна сметка всички не са много доволни.
Стефан Ангелов: И последно, за да не завършваме с нещо чисто административно и как си представяме стратегията за София за в бъдеще. Искам да ви питам какво обичате в София и какво бихте променили в нея?
Теодора Гандова: Аз обичам много неща в София. Аз съм живяла в два квартала. Един, така наречения, елитен квартал – Изток, и един от гетата – квартал Люлин. И общо взето смятам, че градът е доста симпатичен и лично на мен ми е приятно да живея тук. И улиците, и паветата, и плочките, всичко ми е любимо. Затова живея и работя тук. Какво бих променила – това, което искаме да променим е организацията.
Атанас Карашенски: Като детски спомени имам камбаните на Александър Невски, гълъбите, които гукат под прозореца. Харесвам града, чувствам се тук като вкъщи, макар че съвсем наскоро реших да проведа експеримент и да отида да живея извън София за една година. Но какво бих променил, понеже съм живял и в чужбина и съм виждал там как се случват всички реорганизации…
Стефан Ангелов: Какво те накара да проведеш експеримент да живееш една година извън София? Да живееш в България за една година извън София?
Атанас Карашенски: Извън София в България, да.
Стефан Ангелов: Ама в София-област ли?
Атанас Карашенски: Ами мисля, че се водя на около 30 км извън София-област. Накараха ме много фактори. Кошмарът с паркирането например. Аз искам из града да ходя с градския транспорт, не искам да ползвам кола. Моята концепция е, че градът по идея, исторически, както и да го погледнете, е направен за живеене. Всъщност автомобилите са нещото, което ни дели. То заема едни може би около 5 квадратни метра минимум, за да стои. Иска място около себе си, да може да се придвижва. Изяжда града всъщност от хората. Ние сме тук, за да споделяме достъп до работа, достъп до здравеопазване, до образование, географски хубава локация, каквото и да е – близост до планината. Затова сме се събрали и сме решили да споделяме неща. А всъщност автомобилът е нещото, което най-много ни разделя по мое мнение. Искам да мога да се движа пеша, да мога да ползвам градски транспорт, колело, и така …
Адрияна Михайлова: Благодарим много на Стефан, на експертен екип Управление за този интересен разговор днес. Очаквайте през следващата седмица да се запознаете в тази рубрика и със следващия експертен екип от Стъпка 3 и 4 на Визия за София. И също така, се абонирайте при интерес за бюлетина на сайта vizia.sofia.bg, за да следите текущата работа по създаването на споделена стратегия за развитие на София и крайградските територии и да получавате повече информация за събития, анкети и други възможности да се включите в процеса. Хубав ден!