Подкаст за София 03: екип Идентичност и култура

В третото издание на поредицата Подкаст за София гостува екипът, който работи по изследванията, анализите и формулирането на цели в направление Идентичност и култура на Визия за София. Чуйте разговора им с Миглена Герасимова, координатор на направлението в екип Визия, в Soundcloud или го прочетете по-долу.

Адрияна Михайлова: Здравейте! Вие сте с подкаст поредицата на Визия за София. В този трети, пореден епизод днес Ви представяме експертните екипи, които работят в стъпка 3 и 4 от създаването на дългосрочната стратегия за развитие на София и крайградските територии. Аз съм Адрияна Михайлова, координатор Комуникации във Визия за София, и днес с нас са Миглена Герасимова, координатор на направленията Хора и Идентичност и култура в екип Визия, както и експертният екип Идентичност и култура, който действа по изследванията, анализа и събраните данни, както и по формулирането на цели в направление Идентичност и култура. Това са Нели Стоева, която ръководи екипа и преподава в катедра „История и теория на културата” към Софийски университет, Радостина Ангелова, която е управител на агенцията за маркетингови и социологически проучвания и анализи „Глобал Метрикс”, и Десислава Ковачева, която е експерт по културно наследство в екипа. В разговор с Меги, те ще ни представят и целия си експертен екип, и ще ни разкажат за подходите, които са избрали в текущите изследвания на такива сложни и многоаспектни материи, каквито са културата и идентичността на София. Но най-напред, като координатор от страна на екип Визия, Меги ще ни разкаже какво се случи с работата по това направление досега и на каква база започва работа екипът на Радостина, Нели и Деси.

Миглена Герасимова: Здравейте на всички и от мен. В стъпка 1 и стъпка 2 на екип Визия, като експертен екип Идентичност и култура към Визия за София бяха ангажирани експерти от културния център на Софийския университет и независимото сдружение – организация за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни”. Това беше цялото под ръководство на проф. Александър Кьосев от Културния център на Софийски университет. Те събраха огромна библиография с източници на информация по теми, свързани с културата на София, идентичността и бранда на София, и говоренето и възприемането на София като разказ и имидж изобщо. Можете да се запознаете с набелязаната и обработената информация от тях в Библиотеката на сайта на Визията, както и с обобщението им в доклада от стъпка 2 в Направление Идентичност и култура. Библиографията, обработена от тях, включва един огромен набор от текстове, които са разделени в няколко различни класации – нормативни и стратегически документи, изследвания, монографии, дори туристически брошури. Всичко това можете да видите на сайта. След обсъждания с водещи представители на заинтересовани страни и в следствие на експертната работа на екипа, ангажиран в стъпка 2, формулирахме изследванията, които вече са в ход. С това започваме и разговор с екипа на Глобал Метрикс, който спечели обществената поръчка за изпълнението им. Здравейте, Радостина, Нели и Деси! И да ви помоля всяка от вас да представи себе си и екипа, който се включва във Визията.

Радостина Ангелова: Благодаря, аз съм Радостина, социолог. Занимавам се със социални проучвания вече почти 20 години. Екипът е страхотен, интердисциплинарен. Всички те са професионалисти в своята област, носители на изключително много опит, много знания. Трябва да кажем, че екипът съчетава експерт “Туризъм” Георги Иванов, който работи основно в това направление, Нели, която ще се представи допълнително, която е нашият ръководител и ключовият експерт, който е в областта „Културен мениджмънт и изследване на културните политики”. Деси е специалистът по “Културно и историческо наследство”. Всички тези експертизи изключително много се допълват, което е удоволствие и наистина предизвикателство след това да успеем всички тези гледни точки да отразим в нашия финален продукт.

Нели Стоева: Здравейте, аз се казвам Нели Стоева, ръководител съм на този екип. Основното ми занимание е преподаване в катедра „История и теория на културата” в Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Имам значителен натрупан опит върху изследвания, свързани с общински политики за култура, с инструменти за финансиране и подкрепа на културата на местно и общинско ниво. Участвала съм в изработване на стратегията за развитието на културата на територията на Столична община 2013-2023 г. Следях отблизо и работата по разработването на стратегията за развитието на независимия творчески сектор в Столична община. Така че смятам работата си по този проект като по някакъв начин естествено продължение на всички тези мои дейности преди това.

Десислава Ковачева: Здравейте, казвам се Десислава и по професия съм архитект, със специализация в опазването на културното наследство. В момента правя докторска дисертация на тема за софийските площади като част от културното наследство на съвременния град и именно затова темата за идентичността на София ми е изключително интересна.

Миглена Герасимова: Много ви благодаря, и сега искам да питам, да ни разкажете може би малко повече за изследванията, и слушателите да разберат какви подходи ще използвате в изследователската работа, какви точно са изследванията, как точно е организирана и разпределена работата в екипа. Тук ще се обърна повече към Радостина и Нели.

Радостина Ангелова: Ами всъщност отделните части ще имат различен методологически подход, съвсем естествено, в зависимост от това какви ще бъдат изследваните единици, изследваните материи. Ние имаме доста широко направление. В историческия разказ за София сме си поставили за цел от една страна да изследваме академична литература, която по един или друг начин прави обзор на този исторически разказ, но също така и да видим как този разказ е вплетен в ежедневието, в туристическата индустрия, изобщо по какъв начин отделните гилдии представят София – какъв е образът на София, по какъв начин си говори и комуникира София. Интересни елементи от тази част на изследванията са един преглед и анализ на пощенските картички, който ние в момента разработваме, който също ще бъде отново и с ретроспективен поглед, по какъв начин визуално е комуникирана София във времето, в което е нямало други средства освен пощенската комуникация. Изследване на гербовете, емблемите и дивизиите също е един поделемент, който отново ще съчетава изследване на визуалните елементи с посланията, които през годините са били използвани, за да бъде задавана идентичността на града. Деси ще разкаже повече за изследването в частта на архитектура и урбанистика. Туризмът  ще бъде отново представен с анализ на самите турове, които говорят и представят различните обекти в града, и разказа, с който всъщност го придружават. Това е може би по-нестандартната част, която залага изключително на анализ на документи, анализ на артефакти. Докато във втората част, чисто методологически имаме един много по-класически подход на изследване на публиките и творците, в който ще сблъскаме тяхната гледна точка, ще сблъскаме къде са допирните области, в които те взаимно припознават своите интереси в областта на културата. Къде се разминават, имат ли взаимно непознаване и неразбиране, имат ли дефицити, които публиката идентифицира, за които творците не са готови да отговорят или не го правят. Какви са бариерите, какви са факторите изобщо, които влияят върху културното потребление, какво го насърчава и какво го възпира. Особено от гледна точка на културното потребление в кварталите, не толкова в централните части на града, колкото в крайните части на града. Изобщо един много широк спектър, методологически доста предизвикателно е цялото изследване, и заради обема информация, и заради различните подходи, които ние ще предлагаме на всяко едно от тези нива и елементи, и начинът, по който после ще ги обединим в едно цяло, и начинът, по който те ще отвеждат към една визия за бъдещето развитие на София по отношение на идентичност и култура.   

Миглена Герасимова: Благодаря много, Радостина. Нели, нещо да добавиш?

Нели Стоева: Ами аз бих казала, че за мен най-голямото предизвикателство тук е съчетаването, сблъскването или въобще намирането на пресечна точка между това, което човек си мечтае за някакво бъдеще в развитието на града и реалните инструменти и възможности, с които общината разполага. Тоест за мен това е… във всичките тези изследвания, както и във формулирането по-нататък на цели и конкретни стратегии, е възможността да се намери действително някаква среща между тези две неща – това, което си мечтаем и това, с което действително общината разполага като възможности и начини за действие от тук нататък. Изключително много се надявам, че това, което ще направим като изследвания и по-нататъшна работа, разбира се, ще може да допринесе по някакъв начин за среща между тези две области.

Миглена Герасимова: С този коментар много бързо, и така много плавно прехвърли към следващия ми въпрос, който по-скоро е свързан в предизвикателствата, пред които ще се изправим заедно в стъпка 3 и 4. Как ги виждате вие, може би Деси тук да включа?

Десислава Ковачева: Ами според, може би най-голямото предизвикателство, което стои пред всички участници в екипа, е преминаването от всички тези събрани и анализирани данни вече към конкретни мерки и цели на Визията.

Нели Стоева: Което не става автоматично.

Радостина Ангелова: Да, и другото предизвикателство, и този много дълъг хоризонт, който ние трябва да мислим. Казано честно, за първи път някакси чувствам тежестта на това, че мащабите на този проект наистина предполагат един силен отпечатък в историята и в развитието на София. Докато повечето неща, по които работим някак си са по-скоро  ориентирани тук и сега да решават някакъв конкретен проблем. Тук има една много силна заявка за бъдещето, която безспорно е много трудна. Надявам се да се справим.

Нели Стоева: И едно допълнително предизвикателство, ако мога да добавя, е свързано със системата за периодично набиране на данни, изобщо начина, по който се събира информация. Не само за културния живот, и не само по направлението Култура и идентичност, изобщо по всички направления. И това, че като цяло на нас ни липсват достатъчно информация и достатъчно бази данни, за да можем да разработваме действително детайлни анализи, такива, които ни позволяват да прогнозираме по някакъв начин някакво бъдеще и евентуално да влияем върху него, защото то, за да можем да влияем върху него трябва да можем да го прогнозираме по някакъв начин. В този смисъл за мен е предизвикателство изграждането на някаква система за мониторинг и набиране на данни, с оглед проследяването по-нататък на напредъка по осъществяването на евентуално формулираните цели, които ще произлязат като резултат от работата по Визия за София.

Миглена Герасимова: Изглежда някак много сложна вашата задача и нашата, всъщност. Разкажете какво ви мотивира наистина да се захванете изобщо с това, да се включите във Визия за София? Кое беше онова, което ви даде начален тласък?

Радостина Ангелова: Ами на първо място, така както е направено заданието, то е изключително академично, в същото време с много силно приложно измерение. Казано честно, събирайки този прекрасен екип, който е с много силен академичен бекграунд, някакси решихме, че това би било една страхотна задача, в която, събирайки се, запознавайки се с тези хора, които никога досега не са работили заедно, ще имаме нещо, което наистина да изпълняваме с много голям изследователски интерес. Всички имат изключително богат изследователски опит, който безспорно е много важен в този конкретен случай. Другото нещо е усещането, че тук се търси промяна, целият дух на Визия за София е изключително силно мотивиран от това от промяна, която да не бъде на парче, така както казваме, промяна, която да търси много синергия и много допирни точки с останалите направления, промяна, която да търси едно много дръзко, много амбициозно решаване на всички проблеми в тяхната взаимосвързаност и в тяхната цялост. И решихме, че нашата социологическа експертиза, заедно със секторните експертизи на тримата експерти наистина би била много ценен ресурс за това предизвикателство.

Нели Стоева: Ами за мен беше продължение на поредица от изследвания , в които съм участвала още от 2010 г. насам. Това е едно доста дълго време. Заедно с Фондация за градски проекти и изследвания  и Юрий Вълковски правихме редица проучвания върху общинските инструменти за формиране и провеждане на културни политики, изобщо върху културния календар, върху столична програма „Култура”, върху културата в периферията на града, изобщо поредица от проучвания. Участвахме, разбира се, и в подготовката на стратегията за развитие на културата на Столична община. Следях отблизо и процеса по подготовката на стратегията за развитие на независимия творчески сектор, изобщо това беше някакво продължение и надграждане на всички тези усилия, които са полагани през последните години. Но също така, разбира се и възможността да се мечтае в тази сфера и въобще възможността да се мисли в един дългосрочен план, защото всичко, което сме правили дотук малко или много има един ограничен времеви хоризонт. И някак си желанието да пристъпиш отвъд него за мен е една от основните мотивации да участвам в този проект.

Десислава Ковачева: Ами аз се включих във Визия за София, първо може би, защото обичам София, защото градската среда с всички линии и исторически пластове, истории и случки ни определя като личности от една страна. Но от друга страна, именно ние сме тези, които трябва да я адаптираме към съвременните ни нужди. Смятам, че всички ние заедно трябва да изградим Визията за нейното развитие. Всеки трябва да има право на глас. Смятам, че градът е на всички и освен да го използваме, ние трябва и да спомогнем за неговото подобряване.

Миглена Герасимова: Обаче сега ще ви върна обратно в анализа. Какво всъщност очаквате от цялата събрана информация и от това, което се случва в момента?

Нели Стоева: Ами за мен е изключително трудно да кажа какво точно очаквам. Понеже Идентичност и култура е изключително сложна и комплексна тема. Тя включва в себе си множество различни по характер разкази, включва различните изкуства, културното наследство, свързана е с туризма, с осигуряването на качество на живот, както и с различните нагласи, въобще моделите на потребление на култура и изкуство изобщо. Така че в целия този сектор са натрупани значително количество проблеми и един, от които е липсата на достатъчно информация и знание. Та очакванията ми са от анализа на тази информация да излязат някакви специфични конкретни нишки и посоки, които да ни позволят по някакъв начин формулирането на дългосрочни посоки на развитие, и излизането на проблеми, които биха били актуални и в един период от 20 – 30 години, да речем.

Миглена Герасимова: Добре, тя Радостина засегна малко от темата за мултидисциплинарността. Всички останали екипи във Визията почиват на тази концепция и всъщност от тук идва и контекста за следващия ми въпрос – дали може да споделите вашето отношение, вашето мнение всъщност и идея, как смятате да взаимодействате с останалите експертни екипи в работата си, които са представители на другите, на доста различни и технически специалности и т.н.? Самите вие сте доста интердисциплинарен екип.

Радостина Ангелова: Така или иначе, включително регулярните срещи, които предполагат обмен, гледни точки и споделяне между отделните екипи, със сигурност ще бъдат от полза. Общо взето, убедени сме, че в нашите изследователски търсения, ние ще откриваме много неща, които ще са отвъд широкото поле на културата и идентичността му. Гледните точки ще появяват в самите изследвания, в това сме убедени. Включително и неща, които вече констатираме. Съвсем естествено, самите фактори, които мотивират или които възпрепятстват достъпа до култура, най-вероятно ще са извън самата култура и ще идват от останалите полета, вероятно от ограничения и бариери, които ще бъдат, както от физическата среда, така и от начина на живот, или от чисто икономически фактори, и от липсата на баланс между свободно време и личен живот, баланс между работа и личен живот, и свободно време и т.н. Комуникацията със сигурност ще бъде в полза на тази мултидисциплинарност, защото именно обменяйки гледните точки, екипите ще се допълват, ще откриват различните аспекти на темите, по които работят. Някакси в социологията тази множественост на гледните точки е изначално заложена. Това, което ние винаги правим е да сблъскваме позиции, да видим къде всъщност са областите, в които има консенсус, и други в които отделните заинтересовани страни имат противостоящи си позиции. В този смисъл именно чрез разбиране анализ, комуникация, тази мултидисциплинарност ще бъде само от полза за крайния резултат.

Нели Стоева: Ами аз това, което бих искала да допълня е, че предходни проучвания показват, че провеждането на културни политики в момента на територия на Столична община не е особено чувствително към разликите, които съществуват между различните райони на столицата. Те действително са много различни един от друг. Надяваме се чрез взаимодействие с останалите екипи да си изясним спецификите и характеристиките на всеки един от тези райони, да ги разделим по някакъв начин типово, защото то не може да има политики спрямо всеки един от тях, конкретно и отделно, разбира се. Но като изясним техните специфични характеристики и характерни особености, да можем да предложим, съобразени с мястото, цели и посоки на развитие. Една от другите линии за взаимодействие, които виждаме, е търсене на комплексни решения на проблемите, тъй като понякога например ограниченият достъп до култура и културни събития, които се случват основно в центъра на града, е свързан преди всичко с да речем  отдалечеността на хората спрямо мястото на случване на събитията и не достатъчно добре развитите транспортни връзки. Това е една от линиите на сътрудничество с екипа, който работи по Транспорт. От друга страна, културата често се счита за един от факторите за осигуряване на по-високо качество на живот изобщо, и по принцип, не само тук и конкретно. Така че, това ни свързва по някакъв начин с екип Хора. И днес отново обсъждахме с тях един голям техен комплексен въпрос, в който също са включени въпроси, свързани с тази област. Така или иначе, на мен това, което ми се иска да видя, е комплексни решения, които са свързани със съвместна работа и по някакъв начин постигане на синергия между различните екипи, с оглед на решаването на конкретните проблеми.

Миглена Герасимова: Нели, ти имаш невероятната способност да прехвърляш директно към следващите въпроси, обаче аз пак ще си задам въпроса. Какви резултати искате да видите от инициативата Визия за София?

Нели Стоева: Нещо, което си мислих и което от една страна считам за позитивно, от друга страна не толкова, е това, че съществуват отделни стратегии за развитие на културата на територията на Столична община от една страна, и друга страна Стратегия за развитие на “независимия” творчески сектор. Културата като цяло се разглежда като едно, а независимия творчески сектор като различно. И за мен един от резултатите от инициативата Визия за София, е да се създаде такава среда, която да третира равнопоставено различните сектори. Тоест да няма нужда от различни стратегии за развитие на културата изобщо, или за конкретно общинските културни институции. Да, разбира се, тук трябва да посочим и това, че по-голямата част от националните културни институции също са базирани на територията на София, и независимият творчески сектор, по-голямата част, от който също е базиран на територията на София. За съжаление към момента различно се третират тези сектори, различно се третират националните, държавните културни институции “с национално значение”, ако трябва да ги цитираме, така както са по Закона за закрила и развитие на културата. Различно се третират общинските културни институции, различно се третира независимия творчески сектор. За мен един от резултатите от Визията би бил създаване на такава среда, която да позволява всички те да съществуват в някакви равнопоставени условия, които да благоприятстват цялостната творческа среда и възможностите, разбира се, на гражданите на София да имат достъп до възможно най-разнообразна и висококачествена култура на максимално достъпни цени.

Радостина Ангелова: Аз все повече си мисля изобщо не само за резултата по темите, по които ние работим, но може би едно много по-балансирано развитие на София, в което наистина очакванията, нуждите, вижданията на отделните хора да бъдат много по-добре застъпени и да бъде отговорено на тях. До голяма степен и проблемите – няма как да не кажем, и че гражданите мислят за града през неговите проблеми – да бъдат решени. Един град на хората, който намира някакси отражение на всички онези отделни потребности на различните групи, на младите, на възрастните, на хората в активна възраст и т.н Това ми се иска да видим като резултат от инициативата Визия за София, в един разбира се по-дълъг хоризонт.

Миглена Герасимова: Добре, благодаря много за този страхотен отговор и все пак искам да попитам всъщност какво най-много обичате в София? И какво бихте променили в нея?

Радостина Ангелова: Аз най-много обичам светлините. Това, което винаги ми е харесвало да гледам, е големите улици, булеварди с цялото това осветление, което винаги е било за мен изключително красиво и всъщност е акцентирало върху красотата на София.

Нели Стоева: Аз обичам много възможностите, които София предоставя, особено центърът на града. Разбира се, искам това да бъде повече и в периферията, но центърът наистина дава адски много възможности да излезеш и да правиш каквото ти се прави във всяка една вечер или ден. И обичам, също така много, малките улички в центъра и задните дворове, които са особени пространства на уют и на изключване от огромния шум и натоварен трафик на центъра на града. Близостта до Витоша, парковете, зеленината. Аз наскоро имах възможност да пътувам повече извън страната и това, което много ми прави впечатление е колко много зелен град е София в сравнение в множество други европейски  градове. Иначе това, което ми се ще да променя преди всичко е отношението на гражданите на София към собствения им град. Нали това е най-трудното нещо за променяне? Аз си давам сметка още повече, че една голяма част от хората, всъщност не са кореняци софиянци и нямат специфично отношение и познание преди всичко за града. Това важи за голяма част и за тези, които са кореняци – софиянци. Това, което много ми се иска е хората, гражданите на града да познават своя град, да знаят неговата история, и да имат отношение към него.

Десислава Ковачева: Аз може би обичам всичко в София. Обичам историята на града. София е един изключително интересен и многопластов град, с няколко хилядолетна история, която обогатява градската среда по един уникален начин. Също обичам Витоша и начина, по който силуетът и присъства в различните пейзажи на града. Обичам и парковете и градините, които действително правят София един зелен град. Обичам и малките и улички, различните гледки и пространства, които се разкриват, когато се разхождаш из града. Също така обичам и хората, в чиято природа е да прекарват времето си заедно, да споделят градските пространства. Именно затова може би не искам да променя града, а по-скоро да изявим неговите качества. Той има една специфична идентичност и огромен потенциал за създаване на уникална градска среда. Бих искала всъщност именно тази идентичност и всичките и качества да могат да бъдат преживяни, почувствани от нейните жители и посетители по някакъв начин. Така че може би задачата на Визия за София до голяма степен е да изяви всички тези качества и те да бъдат съпреживени от всички нас.

Миглена Герасимова: Много благодаря за страхотния разговор. Давам думата на Ади.

Адрияна Михайлова: Благодаря на Меги за въпросите и на представителите от екипа Идентичност и култура за споделените планове и споделените емоции също така, свързани с града. Очаквайте ни следващата седмица отново в тази рубрика, с представянето на следващия експертен екип, който работи по стъпка 3 и 4 на Визия за София. И междувременно отново ще ви поканим да следите текущата работа по създаване на споделената стратегия за развитие на града и крайградските територии и да научавате за повече възможности за включване – това може да направите, като се абонирате за бюлетина на сайта vizia.sofia.bg. Там има информация и за предстоящия Хакатон за София, който ни очаква следващия уикенд, така че до скоро!

Related Posts