В хода на работата по направление Хора, екипът на Визия за София се включва в инициатива на детския научен център Музейко и организираната от тях отворена градска работилница. Екипът използва поканата и предоставената възможност, за да проведе изследване сред децата под формата на игра. Тя е и естествено продължение на проучването, проведено от Национална мрежа за децата по поръчка на Визия за София, което вече е публикувано в секцията Бибиотека на сайта на Визията.
Децата са важна част от заинтересованите страни в работата по създаване на дългосрочна, споделена визия за развитието на града, тъй като те са и онези, които ще потребяват най-пълноценно средата в перспектива. От друга страна до момента липсва подход за засягането на тяхната гледна точка в работата по стратегически документи. За децата най-често се говори от трето лице – родител, учител, детски работник. Според специалистите, това предоставя и голяма дистанция по отношение на средата и усещането за лична отговорност към нея. Затова, екипът на Визия за София търси различни подходи за включването на подрастващи от различни възрасти, социални групи, групи по интереси и т.н.
Екипът на инициативата в Музейко има за цел да разбере как децата възприемат градската среда, както и какви характеристики има градът, в който те искат да живеят. Такова начинание обикновено е изправено през трудности, особено като се има предвид, че децата говорят повече за преживяванията си в реално време и по-трудно прескачат в бъдеще, каквото е и наблюдението по време на теренната работа на екипа на Национална мрежа за децата, в проведената от тях Консултация с деца.
За да се стимулира креативността и мечтаенето на децата, работата в Музейко се концентрирана върху изразяването на децата чрез игра. Задачата е децата да построят града, в който искат да живеят, с помощта на екипа на Визия за София. Работата на екипа, освен подпомагаща строителната игра, е и да наблюдава процеса, като задава въпроси, свързани с изборите им на сграда или организация на пространството около нея. Занимателният подход на работата помага на екипа да разбере какво преобладава в ежедневието на децата. Въпреки ограниченията и малкия формат на изследването, от него могат да бъдат изведени следните наблюдения:
- Автомобилите и пътищата имат водеща роля във възприятието на децата за градска среда;
- Градът, построен от децата притежава повече мащабни постройки с обществени цели, отколкото малки и локални постройки, което е възможно да бъде свързано и с желанието за изява и свободата на децата да строят каквото искат;
- Децата възприемат града повече като набор от сгради, отколкото като взаимно-свързана система;
- Децата не се концентрират върху строителството на сгради, които са част от всекидневието им.
Методология
Изследването е построено върху очакването, че чрез задачата си да построят свой собствен град, децата ще покажат аспекти от градската среда, в която живеят и които най-много ги впечатляват. Чрез игра децата показват и какво от средата не харесват и защо. Мястото на събитието е детския музей Музейко, в който деца и родители са мотивирани да научат интересни факти и развият засилен интерес към физиката, химията, биологията, технологиите, строителството, археологията и други науки чрез лесен и игрови подход към ученето. Пространството, в което се провежда изследването, е специално оборудвано за целите на запознаването на децата със строителството и организацията на пространствата. Там децата могат да строят с разнообразен набор от предмети и материали. Организаторите от музея са подготвили малки дървени блокове, позволяващи изграждането на малки по мащаб, но разнообразни като форма конструкции.
В работата с децата се включват четирима представители на екипа на Визия за София. Трима от тях подпомагат децата в строителната игра, като междувременно им задават въпроси за средата, в която живеят, а четвъртият – в ролята си на наблюдател и анализатор на събитието, документира както строителната работа, така и основните представи на децата.
В рамките на три часа в изследването се включват 19 деца на възраст между 3 и 13 г. (15 момчета и 4 момичета). В забавния строеж, децата успяват да привлекат вниманието и на родителите си, като някои даже успяват да подпомогнат процеса със собствените си ръце. Достъпът до играта е без предварителна организация, свързана с участващите деца. Затова може да се каже, че децата, които взимат участие, са попаднали там на случаен принцип. Заедно те представляват сравнително хомогенна група по отношение на социален статус, възможност за движение в града и достъп до образование. По класифиакцията, направена от Национална мрежа за децата за възложената им от Визия за София Консултация с деца, участващите в това изследване попадат в “масова група деца”. Въпреки че не е направено предварително проучване на участващите за социално икономически статус на родителите им, на базата на факта, че достъпът до Музейко е по-труден за деца от семейства с по-ниски доходи или живеещи в бедност, може да се стигне до извода, че децата представляват членове на семейства с по-висок социално-икономически статус. Това уточнение е необходимо, тъй като изводите от тази игра, не могат и не би следвало да бъдат представяни като обобщена представа на всички деца от София за града. Това е гледната точка на определена група деца, участваща на случаен принцип в конкретното изследване. Във всеки случай тя е изключително важна и подходяща база за анализ в посока на живота на децата с по-висок социално-икономически статус и тяхната специфична представа за средата. По този начин се дава ясна за сравнение база с други групи деца от привлечените в Консултацията на Национална мрежа за децата.
Резултати
В рамките на три часа 19 деца създават въображаем град с име „Фантазия“. Използването на игрови подход позволява децата да мечтаят, изразяват изобретателност и показват в какъв град искат да живеят. Макар и въображаем, градът има всички елементи, които има всеки истински град. Не се забелязват идеи за нереални и невиждани до сега сгради или начини на транспорт, които още не съществуват. Представите за града са видимо основани, както на всекидневните преживявания в градската среда, така и на детската представа за функциониращ град.
Първата забележима характеристика е централната позиция на колите във представата за градско пространство. Всички деца разделят градското пространство на сгради и пътища, като ясно забележима е липсата на тротоари за пешеходци и публични пространства като паркове и площади. От играта с колички можем да допуснем, че главен начин на транспорт в града, за децата е автомобилът, но е важно да се отбележи, че в играта е възможно и да надделява интереса към играчката “лека кола”. Единствено едно дете строи автобусни спирки за градски транспорт, но при допитване дали то ползва градски транспорт и как е стигнало с родителите си до Музейко, то отбелязва – с автомобил. Ясна е липсата на пешеходни пътеки, като децата не ги създавават дори и при предложение. Точно обратното, едно от най-строените неща в града са паркингите. Пет деца построяват паркинги, като в един момент има 3 паркинга, разположени един до друг. Към допълнение към паркингите, при строителството на къщи, децата винаги включват гаражи за коли. При избора си на строителството на сгради, децата също са повлияни от трафика. Дори да липсват коли във „Фантазия“, едно от децата започва да строи мост между къщата и болницата, като решение за трафика. От наблюденията става ясно, че децата не само преживяват движението си в градската среда чрез колите, но и забелязват проблемите, които се появяват при избирането на този начин на транспорт. В същото време никое дете не споменава пешеходни пътеки или рисковете при пътуване пеша.
Друга от най-забележимите характеристики на града, който децата създават, е строителството на мащабни постройки с обществени цели за сметка на малки и локални постройки или квартали. Големите постройки са болница, футболен стадион, небостъргач, комбиниран с кино, кметство, банка, училище, както и модел на Музейко. Завършеният град не притежава ясно обособени жилищни квартали, където жилищата да са позиционирани на едно и също място. Градът, който те създават повече наподобява набор от сгради, отколкото взаимно свързана система. Причината за това може да се крие във факта, че децата са концентрирани в това да построят тяхната постройка, но не и да погледнат на града по-комплексно. В хода на играта, екипът на Визия за София стимулира децата да мислят за града като система. По този начин с напредъка на работата, той придобива по-разнообразен набор от сгради и децата започват да мислят по-концептуално затова какво липсва и какво е нужно в един град.
Построеният град и типовете сгради в него показват, че строителството на „Фантазия“ е не толкова пресъздаване на градската среда, колкото пресъздаване на стереотип за град. Децата не са концентрирани в това да строят детски градини и училища и пространства, които заемат голяма част от деня им. Интересно е, че „Фантазия“ също така изключва и пространства, които биха били определени като популярни и съществени за съвременния гражданин, като например мол и супермаркет. Подобни пространства, като пазар например, се появяват в края на играта, единствено защото са предложени от възрастните. Във въображаемото строителство преобладават сгради като небостъргачи и банки, които не са част от всекидневието на детето. Това дава основание да заключим, че децата създават стереотипизирана представа за това какво трябва да има в един град. Изборът им на сгради в играта може би се определя и от свободата, че могат да строят каквото си поискат, което им позволява да развихрят въображението си.
Повече за града и децата от различни възрасти, както и цялата събраната информация по темата, можете да намерите в доклад от стъпка 2 по направление Хора във сайта на Визия за София, където можете да следите и бъдещите свързани проучвания и анализи.