Аспект от работата по направление Идентичност и култура в стъпка 2 от създаването на Визия за София е посветен на туристическата идентичност на града. За целта екипът започва изследване на туристическите материали, които се разпространяват в града в момента. Специалистите от културния център на СУ – част от този екип, идентифицират над 70 уникални брошури и дипляни, обслужващи туризма в София. Изпълнението на задачата изисква да се локализират всички туристически агенции, туристически центрове и места, където могат да бъдат открити информационни материали за София. Седем от тези центрове предлагат сериозна информация под форма на брошури, диплянки и др. Това са центровете Туристически център „София“, Национален туристически център, Туристически информационен център „Ларго“, Туристически център „Читалнята“, Национален туристически информационен център, Хотел „City Avenue“, Туристическа агенция Йомекс ООД.
От тях екипът събира сто броя информационни материали, от които около тридесет се разпространяват и в други локации. Събраните индивидуални материали са шейсет и шест. По вид най-много са диплянките и флаерите – по двадесет на брой всеки. Налични са десет книжки, пет програми, пет карти, четири оферти за екскурзия, три книжки, в които има самостоятелна карта. Почти всички материали са цветни и разпечатани на луксозна, гланцирана хартия. Езиците, на които са събраните материали, са английски, български, немски, китайски, френски, руски, македонски, италиански, испански, арабски, гръцки, нидерландски, унгарски. Най-много има на английски език – четиридесет броя. На второ място е българският език – двадесет и пет броя. С по четири броя са руски и немски. С по три броя са на италиански, испански, руски език. Единични материали са в наличност на македонски, арабски, гръцки, нидерландски, унгарски, китайски. „Открий София“ и „Национален археологически музей“ са информационните материали, които са издадени на най-много езици.
Проучването установява, че най-много информационни материали (деветнадесет) са издадени от “България Травел”, по Оперативна програма „Развитие – 2007-2013“. На второ място е Столична община с шестнадесет, а на трето – Visit Sofia 39 с четиринадесет материала. Националният исторически музей е издал седем брошури за музея на различни езици. С единични материали са Софийска опера и балет, Sofia Graffiti Tour, 365association, Червената къща, Machirski Sport, Internatiomal Travel, Общински културен институт „Надежда“, Go Guide, Туристическа агенция Йомекс ООД, Туристическо дружество „Купена пещера“, Туристическо дружество „Родопея“, Мотен спорт, Sofia Trip, Tour Sofia Run, Музейко, Народен театър „Иван Вазов“, Министерството на туризма. Годината на издаване не е отбелязана на четиридесет и три от информационните материали, на двадесет е отбелязана 2017 година, а останалите три са по оперативни програми „Развитие“ и „Туризъм“. На деветнадесет от събраните информационни материали са посочени отделни сайтове, където може да бъде открита допълнителна информация. Важно е да се отбележи, че в посетените обекти се предлагат актуални програми за културните събития в столицата, което цели насърчаване на посещението на чуждестранни туристи и гости на тях. Освен комплексни програми за събитията в столицата са налични програмите на Народен театър „Иван Вазов“, Музикален театър, Софийска опера и балет за октомври-ноември.
Една от най-систематизираните и полезни брошури е „Открий София“. Издадена от Столична община на осем езика, на брошурата са налични снимки и кратка информация за основните забележителности в София. От музеите в столицата налични информационни материали има само за Национален исторически музей, Национален археологически музей, Музей за историята на комунизма, Музей на пчелата. Липсват информационни материали за галерии и други паметници на културата. Полезни материали на английски език са „How to go to..?”, които описват маршрута до определена локация, възможностите на градския транспорт, а има и приложена малка карта. За съжаление те са само три – Национален исторически музей, Боянската църква, Витоша.
Една трета от материалите са за организирани екскурзии около София. Най-честите информационни материали са свързани с посещение на Рилския манастир и на водопада Бояна. Предлагат се информационни материали за екскурзии на по-голям периметър – Копривщица, Пловдив. Двата града са представени като атрактивна туристическа дестинация. Възможност за панорамна обиколка на София и околностите също е често срещано предложение в събраните информационни материали на български и английски. Освен дневна обиколна на основните забележителности в столицата гостите могат да посетят „Вечерна панорамна обиколка и българска фолклорна вечер“, „Панорамна обиколка от Витоша“, „Панорамна обиколка на София с посещения на Боянската църква и НИМ“, „Панорамни обиколки на планините и езерата в София“. Възможно е обиколката да се осъществи със самолет или с автобус. Разнообразието на възможностите за такива обиколки показва, че към тях има интерес и вероятно се посещават както от чужденци, така и от българи.
Четиринадесет от информационните материали са посветени на цялостна информация за България. Освен като място за културен туризъм страната е представена като благоприятна локация за развитието на бизнес туризъм, поклоннически туризъм, туризъм свързан с дегустацията на вина и храна. Книжките съдържат конкретна информация за определени градове, снимков материал на градовете, забележителностите, базата, храната, както и карта на България.
На задната страна на доста карти на София има опит за визуален разказ, който представлява просто снимково изброяване на ключови обекти – паметници (Левски, Св. св. Кирил и Методий), църкви (Невски, Св. София, Ротондата, Св. Неделя, католическата църква Св. Йосиф, джамията и синагогата), банята – музей на София, културни институции – Народния театър, Галерията за чуждестранно изкуство, политически институции – Президентството, Народното събрание. На други карти са добавени Археологическият музей, Софийската градска галерия, руините, зоологическата градина.
Тази широка палитра от възможни дестинации и обекти, в и около София има нужда от ясно и структурирано представяне, която да поведе посетителя в лесна за осмисляне и интересна пътека, без излишен шум, който да отнема вниманието му от красотата и ценността на обектите. Излишният шум може да бъде намерен в множеството платени реклами, които създават образ на града на случаен принцип или чрез комерсиален разрез на градското пространство от гледна точка на тип консумация – ресторанти, хотели, молове. Много от предложените в брошурите маршрути, не следват културна политика, а по-скоро предлагат пазарно задоволяване на възможните интереси на туриста като консуматор.
За да бъде представен по най-добрия възможен начин, градът има нужда от цялостен разказ, който да преведе туриста от древността до съвремието, по интересен и завладяващ начин, така, че да остави част от сърцето му в София. Такъв разказ трудно може да се намери в събраните брошури. Повечето от тях пресъздават колаж от отделни забележителности – Народното събрание, Св. Александър Невски, Националната галерия, базиликата Света София и нейния некропол, Статуята на Св. София, Народния театър, Орлов мост. Важна част от знаковите обекти в София се свързва с тяхната история, за това представянето им би следвало да бъде придружено с кратка история на самия обект. Такъв обект е Музеят на София, който следва да бъде представен с историята си като баня, както и синформация за авторите Момчилов и Тачев и тяхната концепция за Банския площад. Във визуалния разказ за града е важно да се добавят и някои стари знакови обекти и места, като например – Софийският университет, така както присъства Софийската Света Гора.
Първичният анализ на събраните туристически брошури, направен от екипа от стъпка 2 показва, че София се рекламира повече като дестинация за други туристически маршрути – към Витоша, към местности от околността, към Копривщица и дори към Пловдив, отколкото самата тя да се възприема като туристическа значимост. Туристическата информация за нея не е много, и често e клиширана. В много от брошурите няма “разказ за града” и той е оставен на екскурзовода. Често туристическият тур завършва във фолклорни ресторанти. На основата на тези наблюдения, екипът анализира, че няма истински отчетлив разказ и концепция за града, и не се предава идея за специфична идентичност на чуждия турист, а по-скоро му се предлагат очаквани от него услуги, забележителности, които често са и клишета.
Във всички брошури липсва разказ за улици, характерни места с хора и атмосферни снимки и истории, които да представят софийските стилове на живот. Предлагат се много специализирани турове из София, Private Тour, три километров Joging tour, рекламиран като добър начин да се запознаеш със забележителности и история на града; Free Communist Trabi Tours. Предлагат се още специализирани Culture Tour, Communist Tour, Sofia Alternative Tour, Sofia Green Tour, гидове за религиозен туризъм. Маршрутите често взимат предвид възможни нужди на чуждите туристи и картографират зъболекарски кабинети, ресторанти, сръбски, български и руски, руска баня, счетоводни консултации. Съществуват множество специализирани гидове за Витоша, Пловдив, Bon Appetite! – като в този за Витоша има специализирана карта на барове, ресторанти и клубове в София. Прави впечатление, че не навсякъде името на града се изписва по един и същи начин на латиница – обикновено е Sofia, но има варианти и Sophia. Често се предлагат и непрофесионално разпечатени на А4 материали.
В случаите, в които има разказ за историята на София, тръгващ от нейното създаване през 8-7 век преди новата ера, преминава през София, Сердика, Средец, Триадица, Освобождението, пластове, наследени от траки, славяни, римляни и византийци (османското наследство не се споменава, както и социалистическото), отсъства представянето на съвременния град. Затова и предварителното заключение на екипа е, че туристическият образ на София се мултиплицира в много образи срезове, насочени към евентуалните интереси и нужди на фокусни групи от консуматори – такива, които се интересуват от храна и развлечение, планински туризъм, велосипеден туризъм, нощен живот, религиозен туризъм, бизнес и конферентен туризъм. Това диференциране е посветено на усилието да бъдат адресирани различни типове възможни клиенти. В туристическите разкази градът се появява в разпръснат образ, от различни, несъпоставими перспективи, предназначени за един или друг тип консумация. В съществуващия разказ за идентичност на града, той е по-скоро ориентиран към принадлежността към Европа, и в него почти изцяло липсва сложната и драматична хетерогенност на софийската история, нейната разпънатост между Изтока и Запада, ориенталските, османските и тоталитарните моменти в София, участието на бежанци, чужденци и емигранти в създаването на този град. Анализът показва, че към момента туризмът не може да бъде самостоятелен агент на политика за градска идентичностна, тъй като не поддържа единен разказ за града.
В стъпка 3 на Визия за София, работата в този аспект на направление Идентичност и култура продължава с изследване на идентичността на София в различните контекстуални полета. Ще бъдат идентифицирани източниците на отделните видове анализ, като например типични характерни жанрове на разкази, визуални емблеми и образи, маркетингови, туристически и рекламни стратегии, архитектурно визуални символи и други маркери на идентичността, които да служат за бъдещите стратегии за позициониране на града чрез характерните му белези и черти. Основната цел е очертаването на многопластовите възможности за разказ за София, които да послужват за създаване на концепцията за идентичност и ясна структура на представянето на града в най-широкия, но структуриран спектър от възможности.