Tемата за строителните разрешения и контрола по строителството в София е една от най-често и най-остро повдиганите в общественото пространство. Много статии, мнения и репортажи от деситилетия назад говорят за презастрояване или хаотично застрояване. Темата излиза извън чисто експертния интерес и е от съществено значение за обществото. Затова анализът от страна на експертните екипи, които работят по направления Управление и Градска среда към Визия за София, е концентриран изключително върху взаимодействието между строителната инициатива, контрола по строителството и очакванията на обществото.
Според данни от регистрите на Направление “Архитектура и градоустройство” към 2017 са активни 303 визи за проектиране (изкл. издадените от районните администрации), издадени са 1319 разрешения за строеж и са въведени в експлоатация 1173 строежа. Някои факти сочат, че нормативната рамка в страната приоритизира частната собственост и частната инициатива. Незавършилият процес по реституцията на земите и бавното осъществяване на нова регулация довежда до липса на координация при осъществяването настроителната инициатива, понякога в противоречие с добрите практики за развитие на градската среда и в условията на конфликт с местни общности. Тази динамика дори стана основен повод за оставката на предишния кмет на Район Младост и ключова тема при избирането на нов кмет на Района.
Друга тема, която предизвиква конфликти между частен и обществен интерес е достъпът до имотите. Законът изисква това да става чрез улици, които са общинска собственост, но само допреди година и половина съществуваше практика на въвеждане в експлоатация на сгради с достъп до тях, осигурен единствено с право на преминаване през чужд частен имот. За да построи Столична община улица, трябва да бъде приложен регулационният план, като съществен аспект от прилагането е процесът по отчуждаване. Това означава придобиване на частна собственост от Общината, което понякога отнема дълги години и оставя без базова инфраструктура голяма част от сградите в новите, най-вече южни квартали на София.
Липсва също така и удобна информационна система, която да дава информация за статута на даден строеж, неговото разрешение, история, собственост и статут по регулация. По тази причина за гражданите е трудно да водят информиран спор, правят непроверени и неиздържани юридически твърдения, което обикновено решава ситуацията в полза на други заинтересовани страни. Подобна система обаче се разработва от Направление “Архитектура и градоустройство” и част от посочените функционалности вече са достъпни на публикуваната “Карта на зоните в София със строителни разрешения”. Нейната реализация в посочения вид би дала възможност за лесна проверка за законност на строеж от страна на граждани. Една от функционалностите на тази система би могла да бъде възможността да се провери историята на строителното разрешение и всички документи за съгласуваност спрямо нормативните изисквания за строителство на дадено място.
Все по-дискутиран въпрос е това, че що касае частните инвестиционни намерения, нормативната уредба не позволява на Главния архитект да се произнася по целесъобразност или на базата на комплексна оценка за влиянието на инвестиционното намерение върху средата. Показателен е случаят от 2017 г., при който Върховният административен съд налага глоба от 13 000 лв. на Главния архитект на Столична община заради отказ да уважи строителното намерение за висока сграда в зелена площ в кв. Стрелбище. Случаят показва силен превес на частното инвестиционно намерение над градоустройството и публичния интерес.
Повече информация по темата за строителството и контрола по него можете да прочетете в доклада на експертен екип Икономика от стъпка 2 на Визия за София.