При планирането на предоставянето на здравни грижи в София могат да се ползват различни показатели и налични данни, анализирани от експертен екип Хора в стъпка 2 на Визия за София. Разглеждани са данните, с които разполагаме за броя на постъпилите пациенти и броя на операциите в Столична община за 2015, които са съпоставени с тези от 2008, както и със средните цифри за някои от другите големи градове в страната.
През 2015 в София за лекуване са постъпили 201 376 болни, което е с една четвърт повече от броя на болните, приети през 2008. Изписаните през 2015 са 198 058, а починалите – 3264 души. Тази динамика, с толкова рязко увеличение на постъпилите за лекуване, е характерна единствено за град София.
Нарастването на показателя „постъпили“ в градове като Пловдив и Варна е от порядъка на няколко хиляди, а в една значителна част от областите като в Бургас и Видин например, в края на периода се отчитат по-малко постъпили за лекуване, отколкото е началото му. Увеличението на общия брой постъпили за лекуване в цялата страна е по-малко от половината – едва с около 18 000. Тези данни могат да се тълкуват по няколко възможни начина. Възможно е да има пренасочване на значителен брой пациенти от регионалните им здравни заведения към тези в столицата. Или обяснението да се търси в промяна в начина, по който се регистрират постъпващите за лечение в здравните заведения.
В периода 2008 – 2015 година се наблюдава и чувствително нарастване на броя на операциите, извършвани в стационарите на лечебните заведения в София. В края на периода са оперирани 176 308 души, което регистрира нарастване с около 35% процента спрямо оперираните през 2008. Нарастването започва да се забелязва още през 2012, но става особено ясно изразена тенденция в трите последователни години 2013, 2014 и 2015, когато оперираните не падат под 170 000 на година. Извършените операции в цялата страна за периода нарастват с около 100 000, което означава че почти 50% от увеличението в броя на операциите в страната се локализира в София.
Тази динамика вероятно отразява нарастващите разлики във възможностите за извършване на квалифицирана оперативна помощ в МБАЛ в различните области. Разбира се, много от МБАЛ в София отдавна имат практически национално значение, но горната статистика може да се тълкува като свидетелство за това, че със задълбочаването на здравната реформа, ролята на софийските МБАЛ се засилва все повече.
Статистическите данни показват, че като цяло София е в сравнително по-благоприятно положение по отношение на здравословния статус на гражданите си, както и в осигуряването на достъпа им до здравни услуги. Към града продължава движението на млади хора в активна възраст, което се отразява позитивно върху основните демографски показатели като раждаемост и смъртност. Това позитивно движение на населението същевременно поставя и определени предизвикателства към развитието на адекватна здравна инфраструктура, като своевременно осигуряване на достатъчен брой здравни заведения и здравни специалисти, достатъчен брой детски ясли и др.
Същевременно и в това направление се наблюдават съществени различия в здравословния статус, както между градските и селски части на Столична община и област София, така и в различните административни райони на града. Стойностите на детската смъртност в различните административни райони например показва чувствителни различия, които не могат да бъдат обяснени единствено с разлики в големината на районите и в раждаемостта. Те са симптоми за съществени различия, както по отношение на социално-икономически статус, така и по отношение на кореспондиращите му начини на живот и възможности за достъп до адекватни здравни грижи. Анализирането на причините за тези разлики и изработването на фокусирани общински политики, които да не допускат неравенствата да се увеличават, е предизвикателство с огромен залог за бъдещото развитие на града. Необходими са целенасочени усилия за идентифициране на уязвимите групи и изпадащите от социалните системи граждани, като например здравно неосигурените лица, и за тяхното интегриране обратно в тези системи.