Изчезват ли повърхностните води на Столична община?

В миналото София била прекосявана от р. Крива река (или т.нар. Иша) – стар ръкав на р. Боянска. Тя навлизала в София от към площад „Македония“, минавала покрай Института за спешна медицинска помощ „Пирогов“, по ул. „Солунска“, пл. „Славейков“, ул. „Левски“ и ул. „Славянска“ и образувала блата пред Народния театър и между ул. „Гурко“ и бул. „Цар Освободител“. При Орлов мост Крива река се вливала в Перловска река. Днес Софийската котловина, в обхвата на която е разположена територията на СО, се отводнява от р. Искър и нейните ветрилообразно разположени притоци, а територията на самият град София се пресича от многобройните ѝ леви притоци – Перловска, Владайска, Какач и Блато (Табл.1).

Таблица 1. Речна мрежа на гр. София

В резултат на урбанизационен процес през годините се наблюдават значителни изменения в реките. Най-силно са променени речните корита на р. Искър и на вътрешноградските реки: Перловска, Владайска и Суходолска. Част от тях са напълно пресушени и премахнати. Такива са Кривинският ръкав на р. Искър, разположен между кв. „Гара Искър“ и кв. „Челопечене“, реките Мутийска и Драганчова бара и др. Около 28 км. от останалите реки са трайно коригирани посредством подпорни стени и облицовки на дъното с камък или бетон – такива са случаите с р. Стари Искър (р. Лесновска), Перловска (след кв. „Бояна“), р. Дървенишка, р. Владайска след кв. „Княжево“ (вкл. р. Суходолска), р. Какач след кв. „Обеля“ (вкл. Църна бара) и р. Блато след кв. „Мрамор“.

Ежегодно Столична община изготвя проект за „Превантивни мерки за недопускане на кризисни ситуации, предизвикани от намалена проводимост на речните корита на територията на Столична община“, за който отговаря ОП „София – проект“. Дейностите за поддържане проводимостта на речните легла на територията на Столична община са включени в Годишния план за изпълнение на Националната програма за защита при бедствия 2014 – 2018.

През 2016 е реализиран проектът за „Почистване на коритото на река Искър в участъка от края на корекцията при Летище София до началото на земната корекция при Чепинско шосе‘, с приблизителна дължина 5 км. Също така е осигурена проводимостта на 500-метровите участъци от речните корита след язовирните стени на язовирите „Бистрица“ и „Суходол – 2“. За 2017 е било предвидено да се почистят и да се осигури проводимостта на водата в над 150 броя участъци от речни корита, дерета и отводнителни канали с обща дължина от 95 км.

Усилията на общината следва да бъдат насочени към възстановяване на естетическия и рекреационен потенциал на речните корита, особено на територията на града. За реализирането на тази цел е необходимо проучването на световните и европейски добри практики в тази област, както и евентуално проучване на нагласите на гражданите и посетителите на столицата за начина на ползване и поддържане на речните корита.

При използването на добри европейски и световни практики, възстановяването на естествения вид на речните корита ще доведе до възраждането им от една страна като хабитати за развитие на естествената флора и фауна, а от друга страна те ще изпълняват функциите на зелени пространства, осигуряващи непрекъснатостта на зелената система и свързаността с природата извън градската среда. Изграждането на велоалеи, пешеходни зони, кътове за отдих и др. ще повиши техния рекреационен потенциал и ще ги превърне в предпочитано място за спорт и отдих на жителите на общината.

За повече информация по тематата, следете публикациите по направление Околна среда на Визия за София.