Събраната в стъпка 2 информация от експертен екип Транспорт на Визия за София показва, че все повече хора в столицата залагат на ходенето пеша. Доказателство за това е, че според количественото проучване на мобилността на населението, проведено за целите на Плана на устойчива градска мобилност на Столична община, пешеходното придвижване, от разпределението на пътуванията по вид транспорт, се увеличава с цели 8% до 29,7% през 2017 година в сравнение с 2011 година.
Впечатляващо е, че цели 30,8% от пенсионерите избират да ходят пеша, следвани от 25,3% от учениците и 19,8% от домакините и неработещите.
Основните причини, спиращи хората да ходят пеша, са дългите разстояния и липсата на достатъчно време. Четвърт от анкетираните отговарят, че основният проблем са спрелите автомобили по тротоарите, които ограничават безопасното движение. Цели 36,9% заявяват, че нищо не ги ограничава да ходят пеша, което може да се приеме като потенциал за увеличаване на процента на хората, които се придвижват пеша.
Данни от друга интересна анкета за начина на придвижване на живущите в София, проведена през 2009 година към Генералният план за организация на движението (ГПОД) на Столична община, са включени в доклада на екипа Транспорт. Резултатите са сравнени с анкетата за мобилността от 1999 година, проведена в процеса по изготвяне на Общия устройствен план на Столична община. Извършено е и преброяване на пешеходното движение на възлови места в София. Анализът показва, че делът на пешеходното движение към 2009 година остава непроменен спрямо предходното подобно изследване от 1999 година – малко под 11% от пътуванията в сутрешните пикови часове. Впечатляващ е фактът, че според последното проучване на Евробарометър, проведено в периода 11 – 20 октомври 2014 година, българите и испанците ходят най-много пеша от всички граждани в страните – членки на Европейския съюз.
Една важна стъпка за увеличаване на броя на хората, ходещи пеша, е създаване на политики за насърчаване на пешеходното движение. В Европа има различни примери за успешно реализиране на подобни стратегии. През 2010 година Истанбул стартира амбициозен проект, целящ да създаде по-достъпни улици в Историческия полуостров на древния град и да превърне района в място за хора, а не за автомобили. Към онзи момент обемът на трафика в центъра на града е изключително висок, особено по крайбрежните улици и около полуострова, а търсенето на паркоместа е огромно. От тогава Истанбул е превърнал 295 улици в пешеходни, като от това се възползват 2,5 милиона души – включително жители, работещи и туристи. Местните жители са доволни от резултатите, особено от повишената пътна безопасност и по-привлекателните улици.
През 2015 година Порто разработва модел за интелигентна пешеходна мрежа (ИПМ), за да идентифицира, анализира и подобри съществуващата пешеходна мрежа в града. ИПМ е част от стратегически план за насърчаване на пешеходното придвижване на гражданите и създаване на по-добри условия за живот. Моделът е приложен в историческия център на града през януари 2015 година и печели наградата CITIVAS за най-иновативна и устойчива инициатива през годината. Моделът може да бъде ценен инструмент за градовете в цяла Европа, които решат да го възпроизведат.
Повече информация и данни по темата за стимулирането на пешеходното придвижване и транспорта в София можете да откриете в доклада от Стъпка 2 на Визия за София.