В изследователската работа по направление Хора, екипът на Визия за София работи по прегледа на общоприети и ползвани в различни градове и държави индикатори за качество на живот на хората. Един от тези индикатори е благосъстоянието. В анализа на различни подобни изследвания, екипът идентифицира необходимостта от добавяне на нови типове индикатори, които да се изследват за качеството на живот в столицата.
Към момента повечето държави прилагат и използват БВП (Брутния вътрешен продукт) като индикатор за измерване на благосъстоянието, който обаче измерва единствено икономическия просперитет и материалното подобрение на стандарта на живот. Множество изследвания, провеждани в икономически по-напреднали държави показват, че постоянният ръст в икономическия и материалнен стандарт на гражданите не довежда до ръст и в чувството за благосъстояние и щастие на хората. Необходимо е изследване на други индикатори за благосъстояние, каквито са психическото и физическото здраве на хората.
Така се мотивира и идеята за създаване и използване на нови индикатори, по които да се мери социалния прогрес и качеството на живот на хората. На глобално ниво вече се прилагат нови индикатори като Световния индекс на щастието, а на национално и регионално ниво са разпознаваеми и други, като Индексът за по-добър живот на Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОСИР) или дори индикатори, които слизат на градско ниво, като например Хонгконгски индекс на щастието. Освен икономическият прогрес и други обективни фактори върху благосъстоянието на гражданите, тези индекси включват и т. нар. субективно качество на живот.
Докато изследването на фактори като доходи, физическо здраве или достъп до транспорт, интернет или други услуги се смятат за обективни икономически измерими индекси, които могат да се измерят без мнението на хората, субективното качество на живот позволява човекът сам да направи оценка за своето благосъстояние. Затова и включването на субективната оценка на гражданина създава възможността изследването да направи обща картина за това какво е качеството на живот на хората в даден град или държава.
Субективното качество на живот измерва усещането за благосъстояние, което човекът изпитва. Според ОИСР измерването на субективното качество на живот не включва само измерване на емоции като щастие или тъга. То включва субективни състояния, като моментното емоционално състояние, чувството за пълноценност и цел в живота, и самооценката. Трите индикатора включват само част от всички възможни аспекти от субективното качество на живот. Въпреки че са отделни концепции, те имат ефект един върху друг и комплексното им измерване позволява създаването на по-комплексна представа за благосъстоянието на хората, отколкото самооценката за моментните субективни усещания за щастие, тъга или други емоции.
Субективната самооценка за качество на живот обаче не може сама по себе си да покаже нивото на качество на живот или кои аспекти от живота на хората са причина за ниското или високото ниво на удовлетворение сред тях. Това може да се постигне, като се прилага индекс, който включва и обективни, и субективни индикатори. Само така може да се създаде цялостна картина, която да покаже нивото на качество на живот в столицата и да се идентифицират факторите, влияещи най-много върху субективната самооценка за качествен живот на жителите й.
В резултат от проведения анализ на съществуващите данни за качество на живот в София и България, експертният екип в направление Хора към Визия за София, открива липса на изследвания и данни за субективното качество на живот в София и неговото измерване. Необходимостта от провеждане на такива изследвания е засегната в няколко стратегически документа, както и в доклад на Фондацията за качество на живот Багра.
Всички изследвания и данни по темата за субективното качество на живот са част от международни проучвания, каквото е Световният индекс на щастието. Той използва методология, която не е създадена в съответствие с културните навици и нагласи на българина, което провокира и въпроса за отчитането на културните специфики при изследване на субективното качество на живот в България. Така се стига и до идентифициране на необходимостта от провеждане на изследване на субективната преценка за качество на живот, създадено специфично за България, което ще позволи нагласите, навиците и специфичните характеристики на българската култура да се вземат в предвид в създаването на методологията.
За да бъде изследвано благосъстоянието и качеството на живот в столицата, трябва да бъдат индентифицирани и взети предвид и обективните и субективните индикатори за качество на живот, валидни за изследвания район. Изследване с методология, разработена за конкретното място, ще направи възможна оценката на благосъстоянието на хората и ще покаже и кои са факторите, които му оказват най-голямо влияние. Това ще доведе до по-добри резултати и ще повиши нивото на информираност, като покаже кои фактори имат най-голямо значение за качеството на живот и щастието на хората в града. А това, от своя страна, ще подпомогне и процеса по неговото планиране.
Повече информация и анализи по темите, свързани с качество на живот в София и крайградските територии, можете да намерите в доклада на експертен екип Хора от Стъпка 2 в създаването на Визия за София.