Малко дискутурана, но интересна тема, свързана с идентичността на града, е многоезичието на София. В резултат от изследване на Асоциация за развитие на София през 2012 по проект „Многоезичието в градските общности – интеграция и различие за Европа” (LUCIDE), се достига до ценни заключения за езиците, които се ползват в българската столица. Проведеното качествено социологическо изследване е концентрирано върху разбирането за това колко многоезична е София, както и колко езика владеят и ползват във всекидневието си софиянци.
Според изследването най-използваният чужд език е английският и от 35 интервюирани, го владеят 25 човека. Всички интервюирани използват български, но като част от работата и всекидневието си те боравят с английски, френски, испански и други езици. Респондентите могат да бъдат определени като плурилигвистични, тъй като използват повече от един език във всекидневието си. Английският като най-разпространен чужд език се ползва особено много в икономическия живот на града и комуникацията с чужди бизнеси, но е също така видим с ежедневната си употреба в социалните медии. Повечето респонденти имат интерес към изучаването на езици и възприемат познанието на повече езици като възможност за опознаване на различни култури.
Исторически погледнато през вековете София винаги е мултикултурен център и транзитна точка на миргационни потоци – град, който успешно интегрира различни общности. След освобождението на България, миграцията на българи към новата столица променя етническата и езикова структура на града. В днешно време обаче, населението на София може да се определи като моноезично, тъй като изцяло доминиращ е българският като майчин език. Малко от интервюираните включват в обхвата на многоезичието малцинствените езици, езиците на имигрантите и тези на хората с увреждания. Английският е най-забележимият чужд език, въпреки че в градската среда се чува също турска, ромска и сръбска реч.
Според проведените интервюта жителите на града са положително настроени към идеята за многоезичен град. Те асоциират това понятие с метрополиси като Лондон, Ню Йорк и Берлин, които се характеризират с население с различен етнически и национален произход, и насърчават употребата на различни езици, както и достъпа до публични услуги на няколко езика. На тази база жителите на града не определят София като многоезичен град или като град, който поема първите стъпки в тази посока. Но според нагласите на софиянци, многоезичието категорично стимулира културното многообразие в града и трябва да бъде насърчавано в по-голяма степен.
Участниците в изследването отбелязват няколко проблема, които пречат на София да се превърне в многоезичен град. Главният е липсата на познание на чужди езици в публичните институции, университетски администрации, служителите на полицията и градския транспорт, която затруднява използването на публичните услуги от чужденци. Според респондентите е важно обучаването на персоналът в тези институции на английски и набирането на кадри, владеещи множество чуждестранни езици, освен английския. Според интервюираните обучавението по чужди езици трябва да обхваща все по-сериозно цялото младо население на София, както и безработните, защото познанието на език подобрява тяхната конкурентоспособност.
В градската среда основни проблеми, свързани с многоезичието са предоставянето на информация на английски в допълнение към тази на български език. Респондентите препоръчват информацията в градският транспорт и табелите да бъдат добре преведени на английски, както и да се работи за по-добра транслитерация (например: „street” вместо „ulitsa“) или („tsar“ вместо „car“). Отбелязва се наличието на туристически центрове с информация на чужди езици, но според респондентите броят им трябва да е по-голям в бъдеще. По време на културни събития в София, се препоръчва информацията да се предоставя на поне два езика.
Въпреки проблемите които отбелязват, респондентите са оптимистично настроени към превръщането на София в многоезичен град. Свидетелство за ескалацията на този процес е увеличеният интерес към „по-малките” езици, азиатските и други култури, които доближават София до общоприетия образ на многоезичен град. От периода на провеждане на изследването през 2012 досега, са настъпили промени в нагласите на гражданите към многоезичния град. Фактори, които твърде вероятно повлияват нагласите за този период са отворените граници, low-cost туризма, бежанските кризи, както и евроскептицизма, засилените случаи на тероризъм в Европа и ислямофобията, която се заражда в резултат. Промените след 2012 изискват провеждането на повторно социологическо проучване на нагласите на софиянци относно многоезичието в София, но и довеждат до нуждата от много текущи проекти, като например въвеждането на нова двуезична система за ориентация в града, които вече са в процес на реализация към днешна дата. Всичко това сочи, че за да бъде София един многоезичен град в бъдеще, е нужна добра комуникация и координация между местната власт и организациите, заинтересовани от многоезичието сред гражданите.