Биологично разнообразие в София

Изследване в направление Околна среда на общинската инициатива Визия за София разглежда биоразнообразието на територията на Столична община (СО). Биологичните видове взаимодействат с околната среда и поддържат редица екосистемни услуги, важни за функционирането на града. Изследването им в стъпка 3 от процеса на изготвяне на дългосрочна стратегия за София цели анализ на текущото състояние в районите на СО и извеждане на препоръки за опазване на видовете в него. То включва картиране на зоните с концентрация на биологично разнообразие, изготвяне на списък на природните местообитания и видовете растения и животни, определяне на индикаторни видове, спрямо които да се следи състоянието на средата, и изготвяне на цялостна методика за мониторинг на състоянието на околната среда, която да бъде прилагана занапред.

Изследването събира актуална информация за състоянието на околната среда чрез теренни проучвания и преки полеви наблюдения. То включва и литературен преглед на наличните източници на информация и обработка, систематизиране и анализ на приложимите данни. Изследваната площ е достатъчна за постигане на представителност на полевите данни, а данните са представени в дигитален машинно четим формат (снимков материал, GPS данни и карти в ГИС формат). Цялата събрана информация е систематизирана в удобен за бъдещо ползване и анализ начин. Изследването е реализирано от експертния екип Околна среда към Визия за София от “Енвайрорисърч” ЕООД и цели да събере данни за работата по дългосрочната стратегия за развитие на София и крайградските територии с хоризонт 2050 г.


Снимка: ОП „Туризъм“

Основно заключение в анализа е, че в Столична община има много богато биологично разнообразие. Резултатите на изследването сочат, че на сравнително малката територия на общината се срещат голям брой видове растения и животни. По предварителни данни обаче популациите на консервационно значимите видове са малко и локализирани в отделни находища. Това увеличава тяхната застрашеност и ги поставя в риск от изчезване, причинено от разширяването на града и териториите с интензивно земеделие.

Основните зони с концентрация на биологични видове в общината са няколко типа – влажни зони, гори и паркове. Те играят роля на екологични коридори за биоразнообразието, свързващи защитените зони една с друга, което е жизненоважно за дългосрочното опазване на природата в общината. Зоните, в които има най-много видове обаче, попадат извън защитените територии и към момента не са обект на мониторинг, проучвания и опазване. В тази посока екипът на изследването препоръчва засилване на събирането на данни и прилагане на мерки за опазване на дивия живот в Столична община. Необходима е локална стратегия за управление на биологичното разнообразие, прилагане на план за действие и непрекъснат мониторинг на текущото състояние на видовете. Изведени са и конкретни предизвикателства, свързани с опазването на конкретни животински видове в градска среда, както и възможни мерки за справянето с тези проблеми. Друга препоръка е свързана с по-активното включване на природата в социалния живот на столичаните чрез образователни инициативи, информационни кампании, туристически и други дейности, за да се утвърди София като една от европейските столици с най-богато биологично разнообразие.

От резултатите става ясно, че около 9% от територията на столицата са важни защитени територии и зони и макар да е най-големият и гъсто населен град у нас, София е успяла да запази много диви територии. Историческата справка потвърждава, че всички устройствени планове на общината са разпознали този “съживителен елемент” и са се опитали да запазят съществуването му, без да ограничават съществено нарастването на града.
Запазването на зелените площи и биологичното разнообразие има първостепенно значение за жителите заради поддържането на чистотата на въздуха, подобряването на микроклимата чрез компенсиране на почвеното запечатване вследствие на урбанизацията, намаляването на шума, подобряването на почвената пропускливост и подобреното оттичане на водата при валежи и снеготопене. Всичко това е изключително важно за поддържането на редица екосистемни услуги, осигурявани по „невидим“ начин на гражданите от естествената среда. Освен че подобряват качеството на живот на столичаните, зелените площи и биоразнообразието в тях са важни и за емоционалното усещане за уютен и привлекателен град, което подпомага и за изграждане на туристическия имидж на София.

Високата степен на урбанизация през последните години в повечето големи градове по света води до промени в земеползването. Те поставят на заден план редица практики за поддържане на богато биологично разнообразие в градовете. В последните десетилетия почти всички екосистеми са подложени на влиянието на редица негативни фактори – разрушаване на местообитания, замърсяване, свръхексплоатация и промени в климата – негативна тенденция, валидна за повечето големи градове по света.

В рамките на изследването са определени и картирани 33 зони с концентрация на биоразнообразие. Повечето от тях представляват комплекси от разнородни ландшафти и местообитания. Според различни източници, проучвания и литературни данни в зоните са идентифицирани 1195 вида животни и растения и 47 типа природни местообитания. Разпределението на видовете по групи и природозащитен статус е представено в Таблица 1.
Анализите препоръчват адаптирането и прилагането на националните методики за мониторинг на отделните групи. Предложен е избор на индикаторни видове, които да служат като полезен инструмент за запазване на природното наследство в общината. Сред безгръбначните животни например такива индикаторни видове могат да са няколко вида бръмбари, развиващи се в мъртва дървесина, почвени бръмбари и горски мравки. Те са индикатори за добро състояние на гори, тревни равнинни местообитания и открити поляни в горски местообитания. За индикаторни видове риби са определени балканската пъстърва, говедарката, черната мряна, малката кротушка, речният кефал, 2 вида щипок и обикновеният гулеш. Индикаторните земноводни и влечуги са обикновената блатна костенурка и горският гущер. От групата на птиците като индикаторни са избрани белият щъркел, обикновеният керкенез, червеногърбата сврачка, нощната чапла, ливадният дърдавец и горската зидарка. За индикаторни видове бозайници са определени лалугерът, катерицата, видрата и прилепите.

Според наличните данни популациите на консервационно значимите видове на територията на СО са малки и локализирани в отделни находища, което увеличава риска от изчезването им от територията на общината. Системният мониторинг може да помогне за разбирането на динамиката на биологичните съобщества в условията на урбанизация.  Той е от съществено значение за осигуряване на насоки в планирането на ландшафта за запазване на градското биоразнообразие.

Едно от възможните решения за запазването на зелените площи и биологичното разнообразие е максималното ограничаване на запечатването на нови терени. Това може да бъде постигнато чрез приоритетно преизползване на вече запечатани терени (ЖП ареали, индустриални зони и други) и ограничаване на запечатването на нови.

Една от задачите при изпълнението на дейностите по енергийно обновяване на многофамилни сгради в режим на етажна собственост е намирането на технически решения за съобразяване на  санирането с присъствието на популации от защитени видове в градската среда и изготвянето на съобразени със строителните дейности мерки за опазването им.

Друг проблем, предизвикан от градската инфраструктура, е сблъсъкът на птици с остъклени фасади на нови и високи остъклени сгради. И в този случай е необходимо при проектирането и строителството да бъдат прилагани технически решения, съобразени с опазване на птиците.

Повече за особеностите и предизвикателствата, свързани с опазването на биологичното разнообразие в СО можете да прочетете в пълния доклад от изследването ТУК. Приложенията към доклада могат да бъдат намерени на следните линкове: приложение 1, приложение 2, карта 1,  карта 2 и видео и фото материали.

Related Posts