В поредицата интервюта Подкаст за София тази седмица ви представяме екипа, който работи по социологическите изследвания на Визия за София. Това са експертите от Алфа рисърч, които в момента провеждат редица широки и профилирани социологически изследвания и събират статистическа информация, която ще бъде използвана в последващите анализи и формулиране на дългосрочни стратегически цели за развитие на града. Чуйте разговора на Адрияна Михайлова и Миглена Герасимова от екип Визия с тях на линка в Soundcloud или прочетете интервюто им по-долу.
Адрияна Михайлова: Здравейте, вие сте с подкаст поредицата на Визия за София, в която ви представяме водещи участници в процеса по създаване на дългосрочна стратегия за развитие на София и крайградските територии. Аз съм Адрияна Михайлова, координирам Комуникациите във Визия за София и днес с нас са Миглена Герасимова, координатор на направленията Хора и Идентичност и култура в екип Визия, както и експертният екип Хора, който ще работи по социологическите изследвания, както и по консолидирането и анализа на събраните данни в направлението в стъпка 3 и 4 на Визията. Това са доц. д.с.н. Милена Якимова, която е директор на Изследователски център за социални науки към Софийския университет и Елена Лилова и Павел Вълчев, които са съответно Старши изследовател и ръководител отдел „Терен“ в агенцията за социални и маркетингови проучвания “Алфа Рисърч”. В днешния разговор те ще ни разкажат за организацията на социологическите проучвания за Визия за София, които вече са в ход, за избраните подходи и изследователски методи, както и за плановете си за стъпка 4, която предстои и за предизвикателствата в работата по анализа на събраната информация. Давам преди всичко първо думата на Меги, за да обобщи откъде започна работа експертният екип и на каква основа от събраните през стъпка 2 данни стъпихме, за да започнем работа по формулиране на текущите изследвания. Меги, здрасти!
Миглена Герасимова: Здравейте и от мен! В стъпка 1 и стъпка 2 екип Визия и експертен екип Хора работиха съответно върху събирането на наличните данни и знания в различните направления на Визията, с които можете да се запознаете в Библиотеката на сайта на инициативата. Тези данни дават основа за това, което знаем за хората в града и каква е информационната ни обезпеченост по различните направления. Събраните данни в направления Хора са разнообразни – включват 329 броя изследвания, стратегически документи, 410 пакета сурови стратегически данни, включително и демографски. Те бяха обработени и обобщени в доклада на експертен екип Хора от стъпка 2. След обсъждания с водещи представители на заинтересовани страни и в следствие на експертната работа на екипа, ангажиран със Стъпка 2, формулирахме изследванията, които вече са в ход. И така нека да започнем разговор с представянето на екипа, избран за реализацията им. Моля Милена, Елена и Павел да ни се представят и да представят и екипа, с който участват във Визия за София.
Елена Лилова: Здравейте, може би да започна аз. Това съм аз Елена Лилова, както Адрияна каза, аз съм старши изследовател в Алфа Рисърч, от 2011 г. работя в агенцията. Останалата част от екипа ни, тук сме трима, но всъщност има и още членове на екипа, които са не по-малко важни от нас, които сме тук. Все пак мога да кажа Павел Вълчев, който е ръководител на отдел „Терен” в агенцията, страшен обем работа и координационни усилия полага, и смятаме много успешни. Освен координационни, така и изследователски, в рамките на конкретния проект. Милена Якимова, която също след малко ще каже няколко думи сама за себе си, но тя е и мой бивш преподавател, любим, от университета и работим съвместно по мисленето на не малкото предизвикателства по събирането на данните на този етап по изследванията. След малко ще кажем малко повече за тях. Боряна Димитрова, която е създател и управител на Алфа Рисърч от 1997 г., откакто съществува агенцията. Тя е нашият ръководител на екипа, знае всичко, координира всичко, в час е с абсолютно всички дейности, които правим. Често сме се виждали и по други срещи, както знаете с нея. И много важният човек – Любо Иванов, който е нашият статистик и изключително много ни помага по изготвянето на прецизни извадки, които, както знаем са в основата на това да получим достоверни и представителни данни за проучванията, които все още текат.
Павел Вълчев: Здравейте и от мен. Казвам се Павел Вълчев и съм социолог с над 15-годишен опит. Експерт съм по градски изследвания и качество на средата. Участвал съм в изготвянето на интегрирания план за градско възстановяване и развитие на град София до 2020 г., както и при реализацията на различни общи устройствени планове.
Милена Якимова: Аз съм Милена Якимова, здравейте и от мен. Преподавам Социология отдавна и това е основното ми поприще. Но на сред него изследвам това и онова, и едно от нещата, с чието изследване съм се занимавала, е София и социологическия стрес на нейната урбанизация и опитите да се обвърже градоустройствения план на този град със създаването на морален ред, както са казвали в междувоенните години. И покрай тези мои занимания и забавления, и покрай голямата ми любов към Алфа Рисърч, която е изключително сериозна изследователска агенция, сме се хванали с това предизвикателство. Предизвикателството е голямо по простата причина, че животът не е разделен на типове дейности, не е разделен на факултети, а пък ние трябва да се опитаме да го разделим, тъй като всяка управленска нагласа и всеки екип от Визията има свои, така да се каже, специфични интереси. Толкова за мен.
Миглена Герасимова: Много благодаря и може би пак ще върна към Елена, за да помоля да ми разкаже и за самата структура на екипа. Вътре в самия екип, кой с какво се занимава, за какво отговаря?
Елена Лилова: Да, добре, с удоволствие ще разкажа. По структурата на екипа, аз вече малко загатнах. Много ясна функция – да започнем може би от най-ясната функция – Любо Иванов. Отговаря изключително стриктно за изготвянето на извадките. След това, когато съберем все пак данните, които събираме, той отговаря за валидизацията им, за обработките на данните. Така че той е човекът “Данни и статистика”. Отделно между нас вътре в екипа мисля, че така относително равномерно се опитваме да разпределяме задачите и работим синхронно. В смисъл, не може да се каже, че един се занимава само с един тип дейност. Всички работим и мислим по изследователските инструментариуми. Водили сме тримата, участвали сме в провеждането на качествената част от изследванията. В последствие и ще пишем заедно анализи, защото някак, ако това нещо не си го изкоординираме помежду си, няма как да се случи.
Миглена Герасимова: Ти прехвърли към следващия въпрос, който бих искала да задам. Той е всъщност какви са методите, които използвате във вашата работа и какво всъщност изобщо изследвате?
Елена Лилова: Да стигнем до същината на въпроса.
Павел Вълчев: Ако мога аз да отговоря. В работата си използваме богата палитра от изследователски подходи, която включва качествени методи – фокус групи и дълбочинни интервюта, както и количествени, под формата на стандартизирани интервюта. Три са основните тематични направления, най-общо казано, по които работим. Най-голямото предизвикателство е насочено към гражданите на столицата. Следващата ключова група е свързана с туризма. Като там се обособяват български и чуждестранни туристи, чужденци, които живеят постоянно в София, както и бизнеси, свързани с туризма. Третото направление е свързано с администрацията на Столична община. И ако трябва да бъда по-конкретен – с гражданите реализираме 12 фокус групи и анкетно проучване с 2600 жители на града. При туризма реализираме фокус група, 19 дълбочинни интервюта и над 300 интервюта с различни целеви групи, свързани с туризма. С администрацията проведохме 1 фокус група и мащабно количествено проучване, в което на практика имаха възможност да се включат всички служители от централната и районни администрации на Столична община.
Миглена Герасимова: Голяма задача. И с тези така големи и сериозни амбиции, проекти, изследвания изобщо, ми е много интересно да ми кажете, кои са най-големите предизвикателства в работата, както в изследователската част на стъпка 3, така и всъщност предизвикателствата, които се загатват и може би донякъде предстоят в стъпка 4 и това, което ще се случва след Нова година?
Елена Лилова: Основната цел на проекта, по който работим е да стигнем до това да изградим стратегия за дългосрочно развитие на София.
Милена Якимова: Предизвикателство пред всяко изследване е най-напред да формулира адекватните въпроси на изследването. Аз ще се върна към това, което каза Павел преди малко, че работим с широка палитра от количествени и качествени методи. Не знам до колко на слушателите на подкасти това говори нещо. Обикновено доверие будят социолози, които излизат и показват едни мащабни данни и казват толкова процента от хората искат това и това. Но от къде знаем тази работа – ами ходим да ги питаме. Какво да ги попитаме е въпрос на така наречените качествени методи, на свободните разговори със софиянци. Най-голямото предизвикателство в нашата работа всъщност е да откроим онези важни проблеми, които в стъпка 4 би следвало да бъдат аранжирани. Защо? Защото нито една община не може да се движи просто по измерени по някакъв начин болежки на хората, тъй като най-интересното нещо на нашия град в крайна сметка са хората, неговата мигрантска природа, и от там множествеността на проблемите, които тези хора повдигат. Така че това е най-сериозното предизвикателство – открояването на проблемите като проблеми и тяхното евентуално аранжиране, което вече може да бъде претворено в истинска визия.
Миглена Герасимова: С тази сложна задача, с която сте се заели всъщност, бих искала да ви попитам какво ви мотивира да се гмурнете в това приключение Визия за София? Защо кандидатствахте? Какво ви нахъса?
Милена Якимова: Не обичаме простите работи.
Павел Вълчев: Мотивира ни предизвикателството, точно това, че това е един изключително мащабен проект, който би определил развитието на града и би задал някакви посоки, което е изключително интересно, бих казал дългосрочно. От друга страна, ние все пак сме и жители на този град и дори в личен житейски план, аз се надявам и моите деца да живеят в София. И в този смисъл не ми е безразлично какво ще се случи с този град. Затова ние не можем да оставим, на който и да е да свърши тази работа. Трябва да го свърши някой, който разбира. Затова ние се заехме с тази задача.
Миглена Герасимова: Какво всъщност очаквате от анализа на събраната информация?
Милена Якимова: Очакваме да видим идеи за този град, и да видим нещо, върху чиято основа да може да се правят обществени консултации. Очакваме едно огледало. Едно огледало, което да може да покажеш на софиянци и да кажеш „Хайде, виж се в това огледало! Как ти изглежда това?”. Защото няма стратегическа визия за един град, която да удовлетворява всички на света. В този смисъл, пътят към стратегическата визия винаги минава през обществена консултация, защото, ето ние виждаме в нашата работа, не можеш едновременно да разширяваш транспортните артерии и да очакваш, че всички велосипедисти ще бъдат бурно щастливи от това. Нито пък можеш да увеличиш броя и регулярността на публичния транспорт, и да очакваш заедно с това и да нарасне пешеходството, тоест винаги има избори. Природата на социалния живот е винаги агонистична, трябва да се избира между някакви неща. Това очакваме ние, да можем да изчистим тези стратегически вписани в съвместния живот напрежения, с което да облекчим някакъв процес на обществена консултация. Аз лично това бих казала, че е най-голямата ми надежда.
Миглена Герасимова: Цялата тази работа всъщност, тя стъпва върху един мултидисциплинарен подход. Това е един от основните подходи върху, които и Визията залага. Но вие как взаимодействате до момента с останалите екипи и как смятате, че ще продължите да го правите за напред, защото в стъпка 4 предстои даже още по-сериозна работа в тази посока?
Милена Якимова: Благодарим ти Меги! Благодарение на теб взаимодействаме добре с останалите екипи! Не, това е бурна работа. Много млади хора, силно ангажирани със своята задача. Всеки от нас вярва, че каузата е смислена. Така че дори и понякога да имаме схватки, те са само около това как да я направим още по-смислена.
Елена Лилова: Всъщност, ако трябва да разкажем още малко по-конкретно върху това как върви и как протича работата ни с другите екипи, конкретно по изследванията, по които работим. Най-големият ни допир, така да се каже с другите, по вече придобилата вътрешна наша общественост изследване – голямото изследване. Това е изследването на качеството на живот, всъщност, в което имахме и все още имаме сложната задача да интегрираме теми от всички различни направления, които работят по изготвянето на Визия за София. Защото просто животът на хората какъв е? Той е, както казва Милена – не е разделен на някакви порции. Той интегрира всичко, в смисъл интегрира градската среда, интегрира условията, в които живеем в жилището си, интегрира начинът, по който се чувстваш; интегрира околната среда; интегрира културата, която потребяваш; и т.н. Тоест в този смисъл имахме, и още имаме най-много съвместна работа по изследванията за качеството на живот. И там голямото предизвикателство беше и все още е в това да успеем по смислен начин да удовлетворим питанията и да ги интегрираме питанията на всички екипи, и на всички теми, които всъщност трябва да включим. Но това да бъде все пак в рамките на разумните граници, защото в крайна сметка всичко това, което произвеждаме стига до именно гражданите на София, от които много, много, много искаме да разберем всичко по всички въпроси. Но няма как да се случи. Затова нали искаме все пак по някакъв начин да пощадим и хората, които би следвало да отговарят на доста въпроси. Така че това беше голямо предизвикателство и все още е, но мислим, че ще се справим с общи усилия.
Мислена Герасимова: А и в контекста на това, което казваш, аз веднага искам да захапя за следващо нещо, да ви провокирам и питам – какви са резултатите, които очаквате да видите от цялата инициатива Визия за София? Какво е онова, което някак си си представяте, че трябва да излезе като краен продукт?
Милена Якимова: Нищо оригинално. Как се развива нещо, когато се планира стратегически? Първо се прави една карта на проблемите. След това от тази карта на проблемите се изчисляват ресурсите и се казва “тези проблеми могат да бъдат атакувани в рамките на тези ресурси”. И след това се прави обществена дискусия. В този смисъл, чисто като технология ние, не не участваме в нищо оригинално. Но очакваме гражданите на София да станат част от дебата на това кои са тези проблеми, за които приоритетно трябва да бъдат изразходвани ресурси, за да бъдат атакувани. В този смисъл, както не очакваме нищо оригинално, може би пък очакваме нещо утопично. Защото този град винаги е бил непредвидим. Откакто е обявена София за столица не е имало нито един единствен път, в който нарастването на нейното население, нарастването на дължината на нейните улици, да са били правилно прогнозирани за следващите 10 години. В този смисъл, очаквайки да извървим стъпките, стандартните стъпки, по които се прави една зелена книга, една бяла книга за управлението на каквото и да е, ние очакваме и нещо твърде утопично – да предвидим нещо, което да вземе да се сбъдне.
Миглена Герасимова: И в този контекст, какво обичате в София и всъщност какво пък бихте променили в нея?
Павел Вълчев: Аз мога да кажа какво обичам в София. Мен много ми харесва динамиката на този град. Динамика, която може да бъде открита, както през разнообразието на много различни и интересни места, на които човек може да отиде, така и като преживявания, като събития. Това общуване, тези динамика на преживяванията и на местата ми се струва може би най-интересното и нещото, което най-много ми дава. Ще го отразим във Визията, надявам се, това което очакваме да се промени.
Елена Лилова: Аз мога да кажа, че това, което Павката нарича „динамика”, аз може би бих нарекла „еклектика” в някакъв смисъл. Това е нещото, което ми е привлекателно в София, защото има всякакви неща, така да се каже. В смисъл дори и чисто архитектурно ми е интересен градът. Но мога сега да се узова на някаква малка тиха закътана павирана уличка, след малко да изляза на някакъв голям булевард – шумен и не толкова приятен. Но всичкото това, което го има, с всичките си противоречия понякога, на мен много ми харесва в София. Освен това ми харесва, че е малка. Обичам това, че мога да обходя целия център пешеходно, например. Това ми е много любимо нещо. Какво бих променила? Аз лично по-скоро сега не бих искала да говоря за разни институционални или други такива промени, че разговорът ще стане много тежък. Иначе бих искала, ако можех аз нещо да променя, това по-скоро е, хората да станат някак си по-дружелюбни и доверчиви едни към други. Чисто по съседски дори. Твърде много анонимизация ми идва на моменти. В момента е така.
Миглена Герасимова: Да работим за създаването на местни общности?
Елена Лилова: А, дано!
Милена Якимова: Аз много обичам София и когато говоря гадни неща за нея пак е с огромна любов. Просто ужасно обичам този град. Напълно се солидаризирам с това, което Ели каза. Еклектиката е това, което ме пленява, буквално пленява, омагьосва ме в София. А тази еклектика създава и една много особена автохтонна цивилизованост в софиянци. Това са хора, които и в най-хаотични времена и години, успяват да създадат съвместен порядък на съвместния живот, което е удивително. Защото аз не съм от хората, които искат ужасно много ред, ужасно много ред означава обикновено и доста насилие. И аз не съм никак фен на това. Значи, харесва ми способността на този град да поражда форми на солидарност, които да цивилизоват, без да има някакъв наложено тежък ред. Сега, това, което бих променила в този град – тук се опитвам да изляза абсолютно от професионалната си роля в този ни разговор и да кажа, че моето абсолютно частно мнение, ако попадна на нашата извадка, какво ще кажа аз, като една статистическа единица. Не ми харесва, че става град на корубите. Тоест тук има една полусрутена чудесна сецесионова фасада, или пък няма значения дали сецесионова, модернистична. Долепена на калкан до нея се реди някаква лъскава постройка от метал и стъкло, докато тази на калкана се руши. Значи това е феномен на бързо оборотния цикъл на капитала в този град. Ето това бих променила – едно от нещата. И другото от нещата е – бих искала периферията на София да е по-добре интегрирана с центъра. Да няма такъв клин между център и периферия.
Миглена Герасимова: И аз се присъединявам към това, което казваш и много благодаря за отговорите на въпросите, и за работата, която вършите.
Адрияна Михайлова: Благодаря ви и аз за чудесния и много, много информативен разговор, който се надяваме е ориентирал много слушателите на нашата подкаст поредица в това какви са социологическите проучвания и кои са хората, които стоят зад тях във Визия за София. Очакваме всички с нетърпение и техните резултати и по-нататъшната работа по анализа, по формулирането на цели. Междувременно ви каня да следите подкаст поредицата, в която ще представим и останалите експертни екипи, работещо по Визия за София към момента. И, разбира се, отново ви каня да се абонирате за бюлетина на сайта vizia.sofia.bg, за да следите всички активности на инициативата и възможностите за включване в нея, които анонсираме там. До скоро!