В работата по създаването на Визия за София експертният екип Околна среда работи по изследване на екосистемните услуги в Столична община, като анализира директните и косвените ползи за хората от добре функциониращите екосистеми в града. Общото схващане за екосистемните услуги е, че това са тези природни блага, които са „безплатни“ и сe възприемат за даденост от човечеството. Истината обаче е, че при деградиране на екосистемите тези услуги могат да изчезнат частично или напълно, което би имало пряко въздействие върху благосъстоянието на населението и качеството му на живот.
Според общата Международна класификация на екосистемни услуги CICES екосистемните услуги се класифицират като материални (вода, храна, енергия, материали и др.), културни (духовни, рекреационни, образователни, естетически, научни функции и др.), регулаторни и поддържащи (пречистване на въздуха, водите, разграждане на отпадъчни материали, детоксикация, почвено плодородие, опрашване на растенията и др.). Според Европейската стратегия за биоразнообразието, обхващаща периода до 2020 г., екосистемите деградират и са нужни спешни мерки за тяхното съхранение. Една от мерките в Стратегията е да се картират и остойностят екосистемните услуги от всички членки на Европейския съюз, и до 2020 г. те да бъдат интегрирани в системите за отчитане и докладване на европейско и национално ниво.
Типичен пример за екосистемна услуга, от която всички хора се възползват, но не заплащат за нея, е водата. Сумата, заплащана от столичани за водата, която използват в домовете си, включва разходи за пречистване и доставка, но не се заплаща стойността на самата вода. На практика приемаме, че водата е даденост, която никога няма да изчезне, а това не е вярно. Традиционната икономика не включва разходите за формирането и поддържането на екосистемната услуга, просто защото става дума за непазарен продукт. Остойностяването на екосистемните услуги и включването им в икономиката е сериозно предизвикателство с оглед запазването на екосистемите. Заплащането за екосистемни услуги от една страна ще позволи отделяне на капитал, предназначен за поддържане на екосистемите, но от друга страна – ще доведе до по-ефективно използване на природните ресурси.
Този пример с водата в домовете на столичани би бил удачен за по-добро пояснение. Ако столичани заплащат за екосистемната услуга „вода“, а не само за пречистването и доставката ѝ, парите ще бъдат насочени към опазване на горите, благодарение на които „се формират“ водите на яз. Искър. От друга страна, реалната цена на тази екосистемна услуга ще позволи навлизането на иновативни решения за по-ефективно използване на този ресурс.
През XXI век в София, както и в много други европейски градове, все още използваме пречистена питейна вода за хигиенни и санитарни нужди, основно поради липса на инфраструктура, но и поради това, че водата е „безплатна“ и я приемаме за даденост. Добавянето на стойността на екосистемната услуга „вода“ в общата цена на доставената вода би позволило изграждане на иновативна инфраструктура. Тя може да включва отделна инфраструктура за води за питейни, хигиенни и санитарни нужди и разделяне на потоците, както и система за повторно използване на водите. Водите за хигиенни нужди например могат да се използват впоследствие за санитарни нужди, а дъждовните води също да се събират и включват във водоснабдяването. При въвеждането на такава система водата ще се използва в затворен цикъл, а за питейни нужди ще се използва свежа вода, която ще е в много по-малки количества.
Всички анализи и проучвания показват, че съществуват редица методики за картиране и остойностяване на екосистемните услуги. Кои ще бъдат най-подходящи за нуждите на Столична община зависи от задълбоченото знание и системното събиране на данни и анализи за екосистемните услуги у нас, както и прилагането на съответните специфики и иновации в управлението им. Повече информация по събраните данни, свързани с околната среда в Столична община, можете да намерите в доклада от Стъпка 2 на Визия за София, както и като следите работата на експертните екипи занапред.