Автентичен и многопластов град
В бъдещето София е град със запазени исторически пластове и многолик образ. Богатата история е успешно интегрирана в живота и архитектурната тъкан на града. Създадени са връзки между културно наследство и съвременните артистични форми и практики, което обогатява разбирането за всяка една от тях. Обвързването на идентичността на мястото с неговата история създава чувство за принадлежност, по-добър имидж и повече общностност.
Координираните действия на всички заинтересовани страни са позволили опазване и широка популяризация на културното наследство. Създадени са критерии за деклариране на паметници от периода след 1944 г. Това е позволило интегрирането и обживяването на сгради с културно значение, които пазят облика на историческия град.
Недостатъчно доброто съхранение на архитектурно представените исторически пластове на София рискува градът да изгуби част от идентичността си. Липсата на жива връзка между съвременния град и историческите му и природни дадености би намалила усещането за принадлежност към София, което би довело и до по-ниска гражданска активност и липса на ангажираност към опазване на средата. От друга страна един изцяло музеен подход към консервирането на историческия контекст би задушило автентичността на града и ограничило възможностите му за развитие.
Документи:
Изследване за качество на живот
Проучванията “Идентичност на София - разказ, бранд, визия”, „Социалното въздействие на културата“ и „Качество на живот“ в рамките на Визия за София
Проект „Дигитализация на архива на недвижимите културни ценности от световно и национално значение, изграждане на специализирана информационна система, електронен регистър и публичен портал“
Според Закона за културното наследство режимите за опазване представляват основен инструмент за опазването на НКЦ.
Проучване “Изкуство в публично пространство. Какво, къде, кой, как, защо?”
01. Информацията за културните ценности е дигитализирана и достъпна
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Работещи механизми за опазване и развитие на културни ценности
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Красиви и живи пазари
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Възможност за изява на различни култури
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Културният живот на София отразява нейната идентичност
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Сплотяване на общностите
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Жителите на София се гордеят с града си
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Културното и природно наследство е неразделна част от града
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Автоматизиран административен процес
В следващите години взаимодействието на местната власт с граждани, бизнес и държава в София става автоматизирано в по-голямата си част и се осъществяват дистанционно и електронно. Никъде не се изисква информация, която общината или държавата вече притежават. Услугите са с фокус върху удобство и потребителско преживяване. Гражданите могат да следят дистанционно всичко важно за своя живот в града и могат да контролират в законови рамки достъпа до личната си информация. Минимизирани са бюрократичните процедури, а данни за работата на общината от обществен интерес са прозрачно и лесно достъпни и се използват за подобряване на процеси.
Постигането на тази цел позволява на гражданите и бизнеса да спестят време, а на местната власт да управлява значително по-бързо и по-надеждно взаимодействието с външни страни. Идентифицирането и анализът на най-популярните услуги стават лесно и позволяват да се разшири и опрости тяхното предоставяне, и да се моделират услугите спрямо нагласите и социалните практики на специфични групи ползватели.
Поддръжката на сегашния модел за организиране на администрацията, с нарастването на обема на данните и функциите на Общината, би довело до все по-голямо количество хартия и бюрокрация, което ще изисква и все повече персонал. При такъв сценарий проследимостта и достоверността на информацията ще продължи да зависи в голяма степен от качествата на отделните служители. Времето, което гражданите и бизнеса ще продължат да отделят на взаимодействието си с местната власт само ще продължи да се увеличава.
Документи:
Идентифициране на индикатори за изпълнението на процесите в работата на Столична община (изследване на Визия за София) - необходимо е автоматизирането на административните услуги
Закон за електронното управление, Стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2014-2020 г. и Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги - регулират и налагат използването на електронни административни услуги
Европейски план за действие за електронното управление (eGovernment Action Plan) - подпомага въвеждането на електронно управление в ЕС
01. Главен служител по информацията
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Единна система за идентификация
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Значително подобрен процес и капацитет за контрол и санкции
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Безхартиена администрация
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Единна система за оценка на изпълнението на задачи
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Обновени приоритетни услуги
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Технически подготвени служители
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Единна система за обмен на данни между звената на общината
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Процесите са опростени, проследими и организирани като „житейски епизоди“
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
10. Изцяло автоматизирани услуги към бизнес и граждани
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
11. Ефективно функциониране на администрацията
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
12. Повече стратези
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
13. Самообучаващ се автоматизиран процес за изпълнение на задачи и мониторинг на изпълнението
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Адаптивен град
София на бъдещето е добре подготвена за справяне с климатичните промени и с различни природни бедствия. Производството на енергия и строителството са въглеродно неутрални и във всички сгради са въведени мерки за енергийна ефективност. Потреблението на енергия се оценява на териториален принцип чрез сателитно заснемане. Градът е преминал към въглеродно неутрални МПС и се прилагат програми за намаляване емисиите на парникови газове.
Приети са хоризонтални политики за адаптация към промените в климата и има достатъчен институционален капацитет за ефективно справяне с климатичните промени. Изградена е платформа от професионалисти, извършващи регулярна научна-изследователска дейност по темата, на база на която се актуализират мерките за адаптация. Има системен мониторинг и се анализират разходите и ползите от прилагането им. Гражданите са активно ангажирани по въпросите на климатичните промени и участват във вземането на решения за справянето с тях.
Проучена е земетръсната устойчивост на всички сгради и е създаден единен регистър с геоложки данни, който се ползва при издаване на разрешителни за строеж.
Изоставайки с изпълнението на тези цели би означавало София да е уязвима на екологични бедствия и негативни ефекти от климатичните промени като температурни промени, засушавания, наводнения и др. Това би означавало голям ресурс за последващото справяне с тях.
Документи:
Предприемане на неотложни действия за борба с изменението на климата и неговото въздействие (цел 13 от целите за устойчиво развитие на ООН)
Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство (цел 12 от целите за устойчиво развитие на ООН)
Осигуряване на достъп до достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия за всички (цел 7 от целите за устойчиво развитие на ООН)
Изграждане на устойчива инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и насърчаване на иновациите (цел 9 от целите за устойчиво развитие на ООН)
01. Дигитален регистър на геоложки данни
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Климатичните промени са засегнати в общинските стратегии
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Мониторинг и актуализация на политиките за климата
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Информираност и припознаване на ефекта от климатичните промени
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Приведени в съответствие сгради и съоръжения
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Осигурени алтернативни източници за питейна вода
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Въглеродно неутрална мобилност
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Индустрията преизползва ресурси и е енергийно ефективна
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Сградите са енергийно ефективни
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Активно придвижване
В София на бъдещето ходенето пеш, карането на велосипед, тротинетка и други подобни средства за транспорт, съчетаващи физическата тренировка с придвижването, играят важна роля за поддържането на добро здраве и ангажират хората един с друг и с градската среда.
В и около София са улеснени възможностите за активно придвижване и все повече хора избират този вид транспорт. Развита е гъста и добре свързана велосипедна мрежа, която обслужва целия град. Осъществени са и връзките със съседните селища и планини. Велосипедната и пешеходната инфраструктура предоставят модерен, безопасен и комфортен начин на придвижване.
Успешната транспортна политика се справя със задръстванията и осигурява добър транспортен достъп до места и услуги. Насърчаването на активното придвижване подобрява мобилността в града и се отразява позитивно на физическата активност и здравето на хората, и помага за увеличена продължителност на живота.
На противоположния полюс на активното придвижване е масовото използване на лични автомобили. В контекста на градската структура на София то би довело до все по-висока степен на моторизация, нужда от повече тежка инфраструктура и по-интензивна поддръжка на транспортната инфраструктура, както и до нарастваща нужда от паркоместа. В резултат ще имаме по-малко активни пространства, значително по-бавен процес по подобряване на качеството на въздуха и влошено здраве.
Документи:
Устойчиво развитие на градовете и общностите (цел 11 от целите за устойчиво развитие на ООН) - осигуряване на сигурни, достъпни и устойчиви форми на транспорт за всички
Политики на ЕС за устойчива градска мобилност - насърчават развитието на велосипедна инфраструктура
План за устойчива градска мобилност на Столична община - поставя ходенето пеш и велосипедното движение като най-важни приоритети за транспорта в града и предлагат мерки за насърчаване на придвижването с велосипед
Програма за развитие на велосипедния транспорт на територията на Столична община - цели да превърне велосипедния транспорт в значима част от транспорта в града
01. Интегриран активен и масов транспорт
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Безопасни улици
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Свързана, атрактивна и безопасна велосипедна мрежа
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Цялостна пешеходна свързаност
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Популярност на активния начин на придвижване
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Висока ползваемост на споделени превозни средства
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Качествена настилка
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Високопродуктивна икономика
София на бъдещето е идентифицирала и анализира регулярно приоритетните сектори за развитие в града. Общината съдейства за изграждането и развитието на клъстери от синергични индустрии в тези сектори. Икономиката на града се е преориентирала към индустрии с висока добавена стойност и голямата част от работната сила е заета в тях. Това е повишило макроикономическите показатели, доходите и социалната кохезия.
Човешкият капитал е значително развит с активни инвестиции и реорганизация в образованието в синхрон с бизнеса, държавата и с помощта на чуждестранен потенциал. Фокусът е върху изграждането на гъвкави и аналитични умения, езикова и дигитална грамотност, умения за учене. Това позволява на града да предлага квалифицирана работна ръка и привлича преки чуждестранни инвестиции и бизнес в клъстерите, които София е приоритизирала.
Индустриите са повишили многократно своята енергийна и производствена ефективност чрез обмен на ноу-хау и технологичен трансфер. Предприемачеството е активно и създава иновации. Автоматизацията и дигитализацията на процеси е помогнала на много производства да бъдат по-ефективни, а човешката работна сила е ангажирана в сфери, които изискват човешки контакт и човешка креативност.
Дори да не изпълни тази своя цел, градът би останал водещ икономически център на страната. Но ниските доходи от слабоефективни индустрии и автоматизацията биха довели до социално напрежение, биха намалили доходите на града и възможностите му за справяне с предизвикателства и подобрения на средата.
Документи:
Изследване “Междусекторни зависимости” идентифицира приоритетни сектори, изследва клъстерите, които ги обхващат и допълват, излага рамка за оценката им и дава препоръки за развитието на тези клъстери, привличане на инвестиции в тях и позициониране на София като бизнес дестинация.
Доклад в направление Икономика на “Визия за София” идентифицира текущото състояние на пазара на труда, енергетиката и секторната структура на икономиката в града.
Иновационна стратегия за интелигентна специализация на София (АРС) също прави анализ на добавената стойност, генерирана по сектори в София, и приоритизира ключови индустрии
Икономически и инвестиционен профил на София 2018 г. (СОАПИ) описва демографската структура на пазара на труда и извежда на преден план индустрии с висока добавена стойност с висок потенциал в града
Национална стратегия за учене през целия живот (2014 - 2020) развива цялостна генералната концепция за мястото и ролята на ключовите компетентности в обучението
Наръчник на ОИСР за измерване на икономически характеристики и качество на живота на регионално ниво излага основни области от регионалното управление с икономическо значение
Международен анализ на PwC и подобни изследвания за ролята на автоматизацията в производството и услугите описва потенциала за автоматизация по сектори и по пазари, като дава препоръки за публични политики
Доклад “Състояние на енергийната ефективност в България” (2013) от АУЕР
01. Процес по оценка на приоритетни сектори и адаптиране на политики към тях
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Клъстери в приоритетните сектори функционират в града
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Гъвкаво работно време, условия и възможности за работа отвсякъде
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. София е предприемачески център в региона
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Образованието развива гъвкави умения за учене през целия живот
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Бизнесът е дигитализиран в голямата си част
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Чуждестранни инвестиции в сфери с висока добавена стойност
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Квалифицирана работна ръка, адекватна на търсенето
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Развити условия за технологичен трансфер на иновации
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
10. Индустрията преизползва ресурси и е енергийно ефективна
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
11. Макроикономическа стабилност
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
12. Икономиката на София е ориентирана към индустрии с висока добавена стойност
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
13. Екосистема с критична маса институти, бизнес и учени
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
14. Автоматизирани са повечето индустрии
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Глобална и регионална свързаност
В бъдеще летището на София е едно от най-натоварените балкански летища, свързано е директно със световните икономическите центрове и се ползва като ключово разпределително летище. Това благоприятства активното присъствие на града на световната икономическа, научна и културна сцена.
София 2050 е свързана с големите градове на Балканите и чрез пътна и ЖП инфраструктура, която осигурява лесен и бърз достъп до услуги и увеличен обмен на стоки, технологии и човешки ресурси. Възможностите за бизнес са подобрени, а интегрирането на пазарите подпомага икономическия и културен обмен между свързаните градове. София управлява успешно логистиката чрез подобрени инфраструктурни връзки, но и чрез оптимизирани процеси за получаване, разпределяне и изпращане на стоки, както в града, така и в регионален и световен мащаб. Големите центрове, които привличат товарен трафик са изнесени в покрайнините на града, за да не натоварват транспортните системи, а разнасянето на доставките или стоките се случва с подходящи за средата превозни средства.
Добре развитата инфраструктура позволява бързи и редовни връзки между София и околните населени места и общини. Регионалната ЖП мрежа е интегрирана с метрото, а билетната система е единна, което прави пътуванията значително по-лесни и по-бързи. На входните артерии на града са изградени буферни паркинги, обслужвани от добри връзки с масовия транспорт и стоянки на споделени автомобили и велосипеди. Придвижването с личен автомобил няма съществени предимства пред активните форми на мобилност и публичния транспорт.
Неизпълнението на тази цел би оставило София с недостатъчно добре развити икономически и културни връзки с Балканите и съответно по-изолирана и по-малко атрактивна, в сравнение с други европейски градове. Хилядите ежедневни пътувания към София ще продължат да се осъществяват основно с автомобил, което ще запази сегашното ниво на затруднено придвижване.
Документи:
Бялата книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство – към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите” - завършени високоскоростни ЖП връзки и гъста ЖП мрежа, напълно функционираща TEN-T мрежа
Интегрирана транспортна стратегия в периода до 2030 г. - два от приоритетите са насочени към развитието и модернизацията на транспортната инфраструктура и развитието на интермодалния транспорт
Национална концепция за пространствено развитие 2013-2025 г. - София се намира на ключова локация на пресичането на няколко трансевропейски транспортни коридора и инфраструктурното свързване на града с другите центрове в страната и на Балканите ще даде силен икономически тласък на региона
Областна стратегия за развитие на област София-град 2014-2020 г. - приоритетно подобряване на транспортната достъпност и свързване с до националните и европейски мрежи
План за устойчива градска мобилност на Столична община - подобрена интермодалност и регионална свързаност
01. Улеснена информираност и интерактивност
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Бързи въздушни връзки с икономическите центрове в света
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Ефективни логистични връзки
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. София е активен участник в междуградски споразумения
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Свързани крайградски територии
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Бързи връзки с икономическите центрове в страната и Балканите
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Децентрализирано и демократизирано управление
Решенията за управлението на София 2050 се вземат с активното участие на всички заинтересовани страни. В зависимост от мащаба на проблема се използват различни форми на демокрация - представителна, гъвкава или директна. Развити са технологични средства за лесно и удобно гласуване, делегиране и най-вече информиране. Политики и решения, свързани директно с местните общности, изискват гражданско включване с постепенно нарастващо овластяване на жителите на местно ниво.
Общината осъзнава ролята си на публичен модератор и е създала среда и възможности за градивна комуникация между различните заинтересовани страни в процеса на вземане на управленски решения. Гражданите от своя страна разбират не само своите права, а и своите отговорности. Това позволява децентрализация на местно ниво, включително демократично управление на бюджети. Институциите работят заедно с бизнеса и гражданите за прилагането на правилата, всеки според правомощията и капацитета си.
Постигането на тази цел води до създаването на активни местни общности, както и до по-добро разбиране на взаимовръзките между градските системи. Това образова и активизира гражданите, създава усещане за отговорност, понижава социалното напрежение и е значим фактор в създаването на по-високо усещане за съпричастност и отговорност към средата.
Липсата на действия в тази посока би затвърдило разбирането за “управляващи” и “управлявани” и би довело до по-широка пропаст помежду им, демотивирайки жителите на града за ангажимент към него. Това може да доведе до допълнително отдръпване на гражданите от политическия живот.
Документи:
Изследване за качество на живот - в момента гражданите участват изключително рядко и пасивно в политическия живот на града
Наредба за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания, Наредба за провеждане на обществени консултации на територията и Наредба за реда и начина за провеждане на обществени обсъждания в областта на пространственото развитие и устройството на територията - регулират гражданското включване при взимането на управленски решения
Стратегия за подкрепа на развитието на гражданските организации в Република България - цели създаването на подходящи условия за развитие на гражданските организации и партньорството между тях и институциите на национално и местно ниво
01. Данните и процесите са лесно видими, достъпни и проследими
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Общината има ефективни комуникационни канали
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Общината е припозната като модератор и координатор
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Ново административно деление
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Бюджетиране с участието на гражданите
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Гражданите са включени в контрола по прилагане на правила и регулации
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Технологични възможности за информирано участие във вземането на решения
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Кварталите имат повече автономия
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Гражданите участват ефективно в управлението на града
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
10. Прозрачно и целево бюджетиране
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
11. Модел на „гъвкава демокрация“ за вземане на решения на местно ниво
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Жива среда
В следващите десетилетия София се превръща в една от най-зелените столици в Европа, а природата е станала интегрална част от градската среда. Доброто икономическо развитие върви успоредно със запазването и увеличаването на зелените пространства. Градските паркове са увеличили значително площта си, уличното озеленяване е непрекъснато, покривите и фасадите на много сгради са покрити с растителност, междублоковите пространства са поддържани, с много дървета, които осигуряват благоприятен микроклимат.
Всички дървета и зелени площи са инвентаризирани. Осъществява се мониторинг на състоянието на растителността, на базата на който тя се поддържа в добро състояние.
Реките са включени в живота на града, а техните корита са в естествен вид. Изградените зелени клинове около реките осъществяват връзката между градските паркове и крайградските планини за хора и животни. Зелените клинове привличат гражданите и се използват активно за спорт, отдих и културни прояви.
Защитените територии са с по-голяма площ, възстановени са естествените хабитати и видове. В резултат на това дивата природа се прелива плавно в града. Градското земеделие е развито равномерно на територията на общината.
Неизпълнението на тази цел би довела до недостатъчно зелени площи за увеличаващото се население. Влошаването на естествените хабитати и намаляването на дивите видове би нарушило функционирането на редица екосистеми, важни за града. Неизграждането на зелените клинове би намалило ефективността на мерките за подобряване на качеството на въздуха и микроклимата като цяло.
Документи:
Осигуряване на здравословен начин на живот и стимулиране на благосъстоянието за всички във всички възрасти (цел 3 от целите за устойчиво развитие на ООН)
Трансформиране на градовете и населените места в приобщаващи, безопасни, стабилни и устойчиви центрове (цел 11 от целите за устойчиво развитие на ООН)
Предприемане на неотложни действия за борба с изменението на климата и неговото въздействие (цел 13 от целите за устойчиво развитие на ООН)
01. Повече защитени територии
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Дигитална инвентаризация на зелената система
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Непрекъснато улично озеленяване
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Дигитална инвентаризация и уредена собственост на водните обекти
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Градското земеделие е част от живота на града
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Благоприятен природозащитен статус
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Зелени междублокови пространства и вътрешни дворове
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Вертикално и покривно озеленяване по сградите
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Градските реки са паркове и се използват за рекреация
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
10. Възстановяване на хабитати и видове
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
11. Изградени зелени клинове и други градски паркове
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Здравословен живот и здрави хора
Гражданите на София 2050 се радват на добро здраве и общуват активно с природата. Имат възможност да се хранят здравословно и да спортуват редовно. Множество възможности за почивка, терапия, спорт и забавление помагат за баланса между работата и личния живот.
Всички жители на града имат достъп до чиста храна и питейна вода. Градското земеделие е в разцвет, благодарение на доброто качество на екосистемите. Много от хората сами отглеждат храна, а младите са информирани за веригите на доставка и земеделските практики, което им дава възможност да правят информиран избор с какво да се хранят.
Множеството възможности за лесно достъпен спорт и качествената база са подобрили здравето и себеусещането на жителите на София. Балансираното разпределение на спортната и здравна инфраструктура създава условия за добър живот във всички части на общината.
София е известна с добрите си лечебни заведения, професионалното лечение и мотивираните лекари. Болници, поликлиники и други здравни заведения работят в конкурентна среда, управляват се ефективно, имат съвременна и удобна база, което увеличава доверието в системата.
Ако София не успее да постигне тези цели, демографският и икономическия профил на града ще се развиват в негативна посока. Вероятно е да се увеличат смъртността, зависимостите, опасните заболявания и нетрудоспособността сред жителите на града. Зависимостта от дълги вериги за доставка на храна би поставило в риск благосъстоянието и сигурността на гражданите.
Документи:
Изследването за качеството на живот показва, че много малка част от софиянци спортуват редовно
Изследването за качеството на живот регистрира по-критични оценки за състоянието и достъпа до здравната инфраструктура и услуги. Откроява се по-остра необходимост от подобрение на здравната инфраструктура в периферните зони и крайградските територии на София.
Цели на ООН 2, 3 и 6 – край на глада, добро здраве и чиста вода и санитарно-хигиенни условия
01. Добре подготвен и мотивиран персонал
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Спортът е хоризонтална политика
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Ефективно изграждане и поддръжка на спортна инфраструктура
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Природата предлага забавление, почивка и терапия
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Оценка на въздействие върху здравето при планиране и проектиране
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Чисти храна и вода
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Качествена база в здравеопазването
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. София е сигурен и безопасен град
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Здравословни нива на шум
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
10. Чист въздух
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
11. Иновативни и гъвкави форми на здравно обслужване
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
12. Ефективна система за здравна превенция
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
13. Изградени навици за здравословен начин на живот
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
14. Административна реформа на здравните заведения
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Качествена градска среда
В близкото бъдеще цялата градската среда в София е благоустроена, привлекателна и безопасна. Тя е приятно и предпочитано място за разходки, срещи и за прекарване на време на хора от различни социални групи. Това подсилва социалните връзки и подпомага развитието на общности.
Пешеходецът е с предимство, а достъпността е съобразена с всички. Хората в неравностойно положение се ориентират и придвижват лесно в градската среда и се чувстват сигурно и комфортно. Създадени са нови площади, градинки и пешеходни зони в кварталите извън центъра. Средата има ясна и разпознаваема локална идентичност, което насърчава жителите ѝ да я припознават като своя и да я поддържат в добър вид.
Инвестициите в градската инфраструктура се изпълняват качествено и с издръжливи материали. Ремонтните дейности и разходите за поддръжка са намалели поради дълготрайността на изпълнението. Сградите в града са реновирани и допринасят за качеството на средата. Рекламните и други елементи по тях са съобразени с принципи, които подчертават архитектурата на сградата и характера на средата. Всички сгради, които са част от културното наследство, са възстановени в предписания вид. Дефинирани и реализирани са визуални коридори към важни за града символи.
Непостигането на качествена градска среда ще запази много от сегашните недостатъци на града. Това от своя страна би попречило София да бъде предпочитано място за живот, посещение и бизнес, и да има положителна връзка между хората и пространството, което те обитават.
Документи:
Общ устройствен план - по отношение на жилищната среда цели да създаде условия за изграждане на балансирана, качествена и устойчива жилищна система
Интегриран план за градско възстановяване и развитие - част от стратегическите цели са насочени към създаване на удобна, достъпна и безопасна жизнена среда, и развитие на публичните и пешеходни пространства
Стратегия за достъпна градска среда за всички на територията на Столична община 2018 - 2022 г. - изграждане на достъпна градска среда като основен елемент от политиките за устойчиво градско развитие
Публични пространства и обществен живот - определени ключови приоритети са опазване на символите на града, насърчаване на активното придвижване и създаване на качествени и активни публични пространства
01. Дефинирани силует и приоритетни визуални коридори
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Актуални и достоверни данни за инфраструктурата
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Качествата на средата се контролират ефективно
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Осигурен финансов и организационен ресурс
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Живи и атрактивни публични пространства
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Въведени в експлоатация симулационни модели за анализ на данни
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Зони с иновативна архитектура
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Визуално подредена среда
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Покритие на населението с обновена инфраструктура
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
10. Съхранени пластове
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
11. Публичните пространства са озеленени качествено
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
12. Повишена градска култура
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
13. Умни технологии и материали в инфраструктурата
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Компактен и концентриран град
Градът през 2050 г. успешно следва политики и планове за компактно развитие. Стари изоставени индустриални и инфраструктурни терени се обновяват и преизползват с нови, активни функции. Застрояването на земеделска земя се ограничава целенасочено и се реализира само при доказана необходимост.
Стимулира се развитието на среда с гъстота на обитаване, близка до сегашната в центъра на София. По този начин гражданите имат удобен достъп до цялата необходима инфраструктура за обслужване, като същевременно не се компрометира озеленяването, ослънчаването, гледките и въздушните потоци около сградите. Ключовите транспортни възли и спирки остават с по-интензивно застрояване, за да могат повече хора и бизнеси да бъдат обслужени от транспортната инфраструктура. Постигнат е комфортен за броя жители обем и разпределение на публичните пространства и услуги, площади, паркове, учебни и здравни заведения, места за спорт и културни и търговски центрове. Градът успешно управлява жилищния фонд, жилищата се използват ефективно, а празните, необитавани жилища са рядкост.
София управлява успешно и логистиката чрез подобрени инфраструктурни връзки, но и чрез оптимизирани процеси за получаване, разпределяне и изпращане на стоки, както в града, така и в регионален и световен мащаб. Големите центрове, които привличат товарен трафик са изнесени в покрайнините на града, за да не натоварват транспортните системи, а разнасянето на доставките или стоките се случва с подходящи за средата превозни средства.
Неизпълнението на тази цел би довело до разстилане на града към крайградските територии, увеличаване на почвеното запечатване, зависимост от автомобили и изолиране на общности. Усвояването на нови и по-далечни територии би натоварило екосистемите и би изисквало изграждане и поддържане на нова и скъпа инфраструктура. Осигуряването на редовни и бързи транспортни връзки с масов транспорт би било трудна задача, особено при застрояване с ниска гъстота.
Документи:
Устойчиво развитие на градовете и общностите (цел 11 от целите за устойчиво развитие на ООН) - насърчава развитието на компактни, добре свързани градове, предоставящи лесен достъп до многообразие от услуги
Общ устройствен план - реконструкция и модернизация на съществуващите индустриални зони в периферията и запазване на функцията си и преструктуриране с смесени многофункционални на тези, в близост до центъра
01. Актуализиран общ устройствен план
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Изградена среда в приоритетните територии
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Минимизиране на необитаваните жилища
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Ревизирани и приложени устройствени планове
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Общината успява да насочи инвестиционния интерес
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Усвоени приоритетни територии
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Обновен сграден фонд
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Кръгова икономика
Производството и потреблението в София 2050 са структурирани в съответствие с принципите на кръговата икономика. Ресурсите се преизползват максимално, околната среда се развива устойчиво, производствените вериги са максимално ефективни и включват споделяне на стойност. Отпадъците се преработват, енергията идва от възобновяеми източници, а произведените продукти и услуги имат дълъг живот. Тази структура на икономиката е в синхрон с механизмите, които наблюдаваме в природата и които позволяват кръговрат на всички изходни продукти и повторната им употреба.
Такъв подход към развитието на икономиката намалява преразхода на ресурси, предлага широко поле за развитие на иновации и бизнеси с висока добавена стойност, спомага за управление на климатичните промени и намалява натоварването върху околната среда, човешкото здраве и бедността. София е водещ в икономическо отношение град, който знае как да използва повторно продуктите от производството си, развива активно работни места в сферата на кръговата икономика, експериментира непрестанно с иновативни бизнес решения, приоритизира местното производство и стимулира оптимизация и дигитализация на индустриите от всички сектори.
Придържането към класическите икономически модели и неизпълнението на тази стратегическа цел би довело след себе си неустойчиво и бързо изчерпване на ресурсите, и съответно екологични и социални проблеми, понижени доходи, инвестиции и работни места.
Документи:
План за действие на ЕС за кръговата икономика (2015) описва основните стъпки и приоритетни области по темата
Доклад на Ecopreneur.eu за напредъка на страните от ЕС (2019) отбелязва областите, заедно с индикатори, в които България и в частност София трябва да напредне, за да постигне работеща кръгова икономика
Доклад на Ellen MacArthur Foundation с препоръки за политики за ускоряване на прехода към кръгова икономика, разработен за правителството на Дания, предлага конкретни политики
Цели на ООН 8, 11, 12, 13, 14, 15 – добри условия за работа и икономическо развитие, устойчиво развитие на градове и общности, отговорно потребление и производство, действия за климата, живот под водата, живот на земята
01. Отпадъците се събират разделно и се рециклират
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Замърсителят плаща
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Екосистемните услуги участват в управлението на града
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Горският ресурс се използва устойчиво
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Бизнесът е дигитализиран в голямата си част
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Минимизиране на произведените отпадъци
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Местната продукция е с приоритет
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Кръговата икономика е споделено разбиране
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Споделената икономика е значим дял от градската икономика
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
10. Водните ресурси се използват устойчиво
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
11. Индустрията преизползва ресурси и е енергийно ефективна
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
12. Сградите са енергийно ефективни
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
13. Енергийният микс се произвежда основно от ВЕИ
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Мобилността като услуга
Придвижването в града в бъдеще е базирано основно на концепцията за мобилността като услуга. По-голямата част от пътуванията се извършват с масовия транспорт и споделени превозни средства като електромобили, велосипеди и тротинетки. Степента на моторизация в София отчита сериозен спад в следствие на намалената необходимост и високата цена за притежание и поддръжка на личен автомобил.
Градът разполага с достатъчно гъста мрежа от зарядни станции, отговарящи на нуждите за бързо и удобно зареждане на увеличения брой електромобили. Споделените автомобили са лесно достъпни в целия град и успешно допълват активния и масовия транспорт. Въведени са пилотни автономни превозни средства, които сами се насочват към местата с повишено търсене. Масовият градски транспорт е ориентиран около гъвкаво и алгоритмизирано адаптиране към потоците от хора в различни части на денонощието.
Значителна част от активният начин на придвижване е споделен. Градът и близките селища са покрити с услуги за споделени велосипеди и други подобни превозни средства. Те са преобладаващата транспортна система на кратки и средни разстояния, имат важна довозваща функция до масовия транспорт и осигуряват бързина за изминаване на последната част от пътуването.
Различна посока на развитие рискува да увеличи зависимостта от личния автомобил, да доведе повече коли в града и да влоши трафика и въздуха. Съществена част от градската среда ще продължи да се ползва за паркинги вместо за пешеходни и рекреационни пространства. Придвижването на хора и стоки ще е по-бавно, изнервено и неефективно.
Документи:
Политики на ЕС за устойчива градска мобилност - насърчават развитието на мобилността като услуга и развитието на ефективна транспортна система, с намалено ползване на ресурси
План за устойчива градска мобилност на Столична община - относно автомобили се ограничава използването на личните и се насърчава това на споделените, предлага се приоритетно изграждане на зарядни станции и поддържане и увеличаване на стимулите за електрически превозни средства, каквито са споделените
01. Улеснена информираност и интерактивност
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Ефективен контрол на пътните нарушения
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Мобилността не е замърсител
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Изграден и функциониращ транспортен модел
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Повишени транспортна култура и умения
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Интелигентно управление на транспорта
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Оптимизиран брой паркоместа
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Намален автомобилен трафик
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Изградена екосистема за услуги за мобилност
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
10. Висока ползваемост на споделени превозни средства
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
11. Въведени автономни и споделени превозни средства
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
12. Вътрешноградски въздушен транспорт
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Мултифункционален град
Всеки квартал на София 2050 е мултифункционален и предоставя добър достъп до разнообразие от услуги. В старите квартали-спални се насърчават нови функции, за да се създаде богат микс от офиси, места за забавление, зелени площи, магазини, социални услуги и др., които осигурява привлекателна среда на обитаване. Бившите индустриални зони, са превърнати в много-функционални квартали с разнообразие от функции и са обживени през целия ден.
София се развива според концепцията за пешеходен и достъпен град. Всяко жилище е в радиус от десет минути ходене пеш от основни услуги като хранителни магазини, заведения, зелени площи за отдих и места за спорт. Всеки квартал разполага с пешеходна зона или друга безопасна среда, която функционира като общностен център. Мултифункционалността в самите сгради също се стимулира, а партерите се проектират и изпълняват като активни обекти, предоставящи услуги, които привличат пешеходци и влияят на жизнеността на средата.
При неизпълнение на тази цел, София рискува да бъде град с райони и квартали, които са живи само в определени части от деня. Това би ги направило неатрактивни за инвестиции, а публичните пространства в тях – пустеещи. Жителите на такъв град ще трябва да пътуват много повече, за което ще е необходима допълнителна инфраструктура.
Документи:
Устойчиво развитие на градовете и общностите (цел 11 от целите за устойчиво развитие на ООН) - насърчава развитието на компактни, добре свързани градове, предоставящи лесен достъп до многообразие от услуги
Общ устройствен план - преструктуриране на изоставените индустриални територии и ново активиране чрез обособяването на смесени многофункционални зони като се насърчава създаването на различни функции за денонощно използване на сградите
01. Подходящ функционален микс при планиране
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Механизъм за годишна актуализация на функционалния анализ
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Актуализиран общ устройствен план
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Целенасочено използване на общинските имоти
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Ревизирани и приложени устройствени планове
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Общината успява да насочи инвестиционния интерес
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Добре разпределено обществено обслужване
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Образование, насочено към бъдещето
Образованието на бъдещето помага на младите хора в София да бъдат гъвкави и да се адаптират лесно към активно променящия се свят. Младежите са будни, инициативни, критично мислещи и граждански активни и са добре подготвени за професионална реализация.
София активно развива технологични и методически иновации в учебната практика и предлага на младите ангажиращ, интересен и постоянно осъвременяван учебен процес. Образователната система е обвързана с пазара на труда на много нива, обновява се и се подобрява в зависимост от нуждите му. Бизнесът е активно ангажиран и подпомага младежкото образование. Културните институции също са ангажирани и подпомагат активно младежкото образование и развитие. София предлага високо и широко квалифицирана работна ръка.
Във фокуса на образователните политики са нуждите на всички ученици, независимо от социални, възрастови и т.н. групи. На цялата територия на общината се предлага висококачествено и конкурентно образование и добре поддържана база.
Подобряването на квалификацията, личностното развитие и ученето през целия живот са неразделна част от живота на хората. Те способстват за успешна професионална реализация в условия на бързо променящи се технологии и пазар на труда. Доброто партньорство между бизнес, образователни институции и НПО предлага множество възможности за това.
Придържането към вече установените форми и практики в образователния процес, без поглед към потребностите на бъдещето, крие рискове от изоставане от технологичните и методически иновации на световно ниво, макар да осигурява устойчивост в системата и да улеснява подготовката на педагогически кадри.
Документи:
Изследването за качеството на живот регистрира ниски равнища на гражданска активност сред столичани, в това число и младежи.
Цел 4 на ООН - Качествено образование
01. Модели на управление на образователната инфраструктура
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Достъпни и привлекателни детски градини
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Гражданско образование на ниво във всички училища
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Обновена училищна база
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Гъвкави и иновативни методи за образование
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. В София няма сегрегирани училища
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Ефективна подкрепа и разбиране за младежи
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Престиж за учителите
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Мениджърски умения на всички директори
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
10. Неформално обучение
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
11. Конкурентност на училищата
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
12. Младежко предприемачество
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
13. Учене през целия живот
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
14. Квалифицирана работна ръка, адекватна на търсенето
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
15. Градът като игрално поле
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
16. Успешна реализация на всички
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Общината е стратег
София на бъдещето се управлява разумно, стратегически и с поглед върху данните за средата. Общината разполага с техническите и организационните средства за анализ, проследява своевременно промените в града и ползотворно включва заинтересованите страни в изработването и прилагането на политики, базирани на данни. Използват се максимално технологични средства за анализ на данни и за прогностика, които осигуряват максимално автоматизирана оценка на въздействие и позволяват политиките да се адаптират към средата чрез мониторинг на данни и тестови модели. Общинската структура е организирана около разбирането, че успешното градско развитие зависи от координацията в действията на общинските власти, бизнеса и гражданите. Всички те работят по взаимно допълващи се цели и ефективно използват ресурсите на града.
Това води до по-ясно и продуктивно разпределение на отговорностите между публичния, частния и гражданския сектор. Общината има капацитет да насочва и координира разнообразието от активности, планове и инвестиции, които се осъществяват в София. Плановете за развитието на града са координирани в дългосрочната визия, припознати са широко и се прилагат успешно.
Неуспехът в постигнето на тази цел поставя в риск успешното планиране и координация на все по-комплексните процеси в града. Резултатите от това ще са постоянен сблъсък на инициативи, увеличени разходи за осъществяването им и по-ниско ниво на развитие в сравнение с градове, които успяват да планират стратегически своето развитие.
Документи:
Идентифициране на индикатори за изпълнението на процесите в работата на Столична община (изследване на Визия за София) - Общината трябва да повиши своя капацитет в планирането, изпълнението и мониторинга на публични политики, които следва да са базирани на данни.
Проект за Закон за стратегическото планиране на Република България - цели да увеличи значително капацитета на публичните институции да планират стратегически.
Създаване на партньорства (цел 17 от целите за устойчиво развитие на ООН) - публичните институции на бъдещето трябва да са способни умело да планират стратегически, както и да въвличат ползотворно различни заинтересовани страни в реализацията на заложените цели.
01. Единна система за оценка на изпълнението на задачи
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Уредена правна основа и ефикасно използвани правни механизми
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Изяснени и категоризирани ресурси
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. София е активен участник в междуградски споразумения
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Общината има добра представа за нагласите на гражданите
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Програмно бюджетиране в администрацията
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Обвързани стратегии
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Подготвени модератори и координатори
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Напълно дигитализирани данни в единен стандарт
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
10. Обвързано изпълнение на стратегии
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
11. Единна система за обмен на данни между звената на общината
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
12. Въведени в експлоатация симулационни модели за анализ на данни
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
13. Ефективно функциониране на администрацията
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
14. Повече стратези
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
15. Общината планира изцяло на базата на данни
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
16. Ефикасно използвани ресурси за постигане на стратегическите цели
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
17. Общината е активна в създаването на иновативни услуги
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Позитивен имидж
София на бъдещето е характерен град с разпознаваеми положителни черти, който се харесва както на жителите, така и на гостите си. Столицата е желана дестинация за живот, бизнес и туризъм и привлича много културен и икономически потенциал. Гражданите познават историята и идентичността на София, чувстват града като дом и се гордеят с него, а туристите разпространяват позитивни разкази и впечатления за него. Бизнесите възприемат София като добро място за работа и инвестиции, с отлични условия и квалифицирана работна ръка.
Общината е организирала процес по създаване на споделен разказ за София, координирала е дефинирането на ясна и разпознаваема идентичност и на базата на това е създала бранд на града. За да постигне позитивен имидж на града, местната власт използва ефективни комуникационни канали, както и активна и двупосочна комуникация с всички целеви групи.
София е успяла да създаде и наложи на световно ниво свои популярни емблематични градски места, чрез които се е превърнала в разпознаваема туристическа и културна дестинация. Благодарение на разпознаваемия си, автентичен и позитивен образ, градът се конкурира успешно за хора, идеи и капитали. Това позволява на София да предоставя отлични услуги, качество на живот и възможности за развитие.
Липсата на целенасочени и последователни мерки за постигане на по-добър и разпознаваем имидж на София може да намали възможностите на града да привлича добри кадри, туризъм и бизнес с добавена стойност. Това би се отразило зле на икономическите показатели, доходите на гражданите и качеството на живот в града като цяло.
Документи:
Изследване “Идентичност на София - разказ, бранд, визия”
Изследване за качество на живот - в момента гражданите участват изключително рядко и пасивно в политическия живот на града
Изследване “Конкурентоспособност на град София като туристическа дестинация според модела “Лугано”
Дискурсивен анализ на изказвания и предложения по време на дискусията “Диалози за София: Облик и бизнес”
Изследване “Ефективност на обществените обсъждания в Столична община”
Изследване “Междусекторни зависимости в Столична община”
Изследване “Изготвяне на икономически профили на районите в Столична община”
01. Дефиниран е споделен разказ за София
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. София има добре дефинирана идентичност
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Последователно и широко приложени бранд и визуална идентичност
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Общината има ефективни комуникационни канали
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Емблематичните софийски места са световно популярни
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Активна двупосочна комуникация с всички целеви групи
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. София е предпочитано място за култура, работа, инвестиции и предприемачество
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Възможност за изява на различни култури
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Жителите на София се гордеят с града си
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Популярен масов транспорт
В следващото десетилетие масовият обществен транспорт е най-предпочитаният начин на придвижване, а линиите му осигуряват бързи и редовни връзки с всички квартали и крайградски територии.
Превозните средства са на чести интервали, а отделните линии имат синхронизирани разписания, което позволява лесно и бързо прекачване при смяна на направленията. Това намалява значително времето на пътуване от точка до точка, а средната му скорост надминава тази на автомобила. Маршрутите са оптимизирани спрямо пътникопотоците, а системата за управление на транспорта адаптира движението на превозните средства спрямо натоварванията през различните часове и дни.
Осигурени са велопаркинги край спирките, а по основните линии има възможност за превоз на велосипеди. Пешеходните маршрути до спирките са приятни и безопасни, което подобрява целия процес на придвижване.
Масовият транспорт ползва само електричество и е с нулеви локални емисии. Превозните средства са нови, чисти, комфортни и безопасни. Транспортната услуга е с високо качество. Налична е обща платформа за мобилността в града, която показва възможностите за придвижване и се ползва за планиране на маршрут и избор на превозно средство. Билетната система позволява използването на разнообразни начини на плащане за различни времеви интервали.
Алтернативен сценарий би бил градът да продължи да приоритизира автомобилното движение и да не инвестира в подобрение на публичните транспортни услуги. Това би завишило разходите за управление и поддръжка на инфраструктурата и би задълбочило проблемите с трафика, въздуха и логистиката при нарастваща урбанизация.
Документи:
Устойчиво развитие на градовете и общностите (цел 11 от целите за устойчиво развитие на ООН) - осигуряване на сигурни, достъпни и устойчиви форми на транспорт за всички
Бялата книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство - интеграция на различни видове транспортни мрежи и създаване на мултимодални точки за подобрен избор на вид транспорт и подобрен достъп
План за устойчива градска мобилност на Столична община - общественият транспорт е ефективен начин на придвижване, с ниски нива на емисии като 80% от всички пътувания през 2035 г. се изпълняват с устойчиви форми на транспорт (пешеходно, велосипедно движение, обществен транспорт)
01. Улеснена информираност и интерактивност
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Интегрирани транспортни системи
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Повишена скорост и ефективност на придвижванията
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Комфортен масов обществен транспорт
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Висока ползваемост на буферните паркинги
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Адаптивна маршрутизация
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Изграден и функциониращ транспортен модел
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Интелигентно управление на транспорта
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Напълно изградена първостепенна улична мрежа
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
10. Въведени автономни и споделени превозни средства
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Развит културен център
В бъдещето София предлага културни преживявания и възможности за творчество из всички части на града, привлича все повече критична мисъл, създава иновации в културата и е център за развитие и създаване на разнообразни изкуства.
Публиката и културното търсене се развиват паралелно, повишават се очакванията към качеството и разнообразието на културното предлагане. То е разпределено равномерно в различните части на града, което подпомага пълноценния и общностен живот в кварталите и крайградските територии. Това става възможно благодарение на обособяването на повече пространства за култура, добра материална база, удобни транспортни връзки и специфично съдържание и подходящи форми.
Библиотеките и читалищата са разпознаваемо място за култура, модерни и живи, имат висока популярност и предлагат пространство за споделени занимания. Организациите в сферата на културата имат съвременни и адекватни на средата знания и умения за управление на проекти.
Неизпълнението на тази цел би маргинализирало духовното и културно развитие на града, а с това и позиционирането му на световната културна карта. Организациите биха загубили възможности за развитие на потенциала си, а концентрацията на култура в центъра на града би задълбочила нарастващата сегрегация в териториален и социален аспект.
Документи:
Изследване “Социалното въздействие на изкуствата върху града, в частност на свободната творческа сцена на София”, идентифицира нужда от - обновяване на материалната база за култура, подобряване на подаването на информация за култура и събития,
Изследване “Идентичност на София - разказ, бранд, визия” идентифицира дефицит на информация, свързана с културното наследство на София, достъпен на едно място, изчерпателен и преведен, така че да използваем и за чуждестранни туристи.
Проучването “Социалното въздействие на изкуствата върху града, в частност на свободната творческа сцена на София”, както и анализите върху независимата сцена в столицата в рамките на проект „Споделена визия” за развитие на свободната творческа сцена на София - организациите в сферата на културата имат ограничен административен капацитет и недоразвити умения за мениджмънт на културна продукция
Последните статистически изследвания на НСИ (Участие на населението на възраст 25-64 години в културни дейности и събития), както и на Евростат (Culture statistics — 2016 edition) - спад в културното потребление в традиционните културни сфери.
Изследване “Социалното въздействие на изкуствата върху града, в частност на свободната творческа сцена на София”, Стратегията “София - творческа столица 2013 - 2023г.”, както и в редица предхождащи я проучвания, като например “Културни събития в осемте периферни района на столицата” - липса на инфраструктура за култура на открито, балансирана финансова подкрепа, за различните видове изкуства
01. Широкообхватни програми за мобилност на артисти
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. До места за култура се стига бързо и лесно
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Единна и ефективна система за мониторинг на културните политики
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Достъп до програми за обучение
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Културата и културното предлагане са насочени към всички
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Културните институции работят заедно, в синергия и партньорство
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Творците имат лесен достъп до много и разнообразни места за изява
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Обновена културна инфраструктура
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Общинските културни институти са активни и конкурентоспособни места
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
10. Разнообразни и адекватни механизми за финансиране
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
11. Библиотеките и читалищата са активни средища
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
12. Администрацията работи активно, дългосрочно и ангажирано с творците
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
13. София е разпознаваема културна дестинация
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
14. София предлага среда за културни иновации
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
15. Активен културен живот във всички части на общината
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Сближаване и общност
Гражданите на София през 2050 г. се радват на добри възможности за реализация и среда, в която могат да постигнат високо качество на живот. Те обичат града си и имат чувство за принадлежност към него. Кварталите създават условия за формирането на сплотени общности. Намаляла е социалната изолация, хората общуват активно и спокойно, публичните пространства са обживени и създават усещане за идентичност, общ разказ и солидарност.
Местните общности са съпричастни с развитието на града и са важен участник в развитието и поддържането на средата. Развита е култура на активна грижа за средата, а общината подпомага с различни инструменти поддържането ѝ.
Сплотените общности водят до повишена толерантност. Агресията в обществото е намаляла значително. Райони с по-слаби демографски и бизнес показатели се развиват чрез привличане на инвестиции, подобрена инфраструктура, социални услуги и културно предлагане, а качеството на градската среда се повишава. Това спомага за намаляване на социалното и икономическо неравенство между различните части на София, повишаване на благосъстоянието, намаляване на престъпността и привличане на повече квалифицирана работна сила към пазара на труда.
Непредприемането на мерки за сближаване и общност на хората в града, могат да засилят наблюдаваните в момента негативни процеси на отчуждение и маргинализация на общностите и да ги задълбочат до степен, в която процесът ще бъде трудно обратим. Това от своя страна ще доведе до опасно високо социално напрежение, гетоизирането на София на бедни и богати и отдръпване на жители от града.
Документи:
Национален статистически институт, Агенция по заетостта и др. - непрекъснато нарастване на населението в София и промените, настъпващи в развитието на трудовия пазар. Едно от големите предизвикателства е динамиката на технологични промени, които налагат адаптирането и придобиването на умения, които да отговарят на изискванията на пазара на труда.
Изследване “Икономически профили на районите на София” на “Визия за София” извежда в конкретика икономическите дисбаланси между различните територии в града и крайградските територии и предлага препоръки за адресирането им.
Национална стратегия за младежта, Областна стратегия за развитие на социалните услуги в Софийска област, Глобалните цели за устойчиво развитие на ООН (Цел 8 – сигурна работа и икономически растеж), разговор с експерти и фокус групи - Подобряването на условията на работа е идентифицирано като ключова предпоставка за включване в трудовия пазар. Мерки за превенция и пълноценното включване на всички рискови групи в социално-икономическия живот.
Изследването за качество на живот очертава висока степен на критичност на гражданите към състоянието на междублоковите пространства, инфраструктурата и др. на ниво квартал.
Данните на НСИ, както и редица извадкови изследвания на миграционните процеси показват увеличаване на дела на самотни възрастни хора
Цели на ООН 1, 8, 10 - изкореняване на бедността, сигурна работа и икономически растеж, намаляване на неравенствата
01. Живи и атрактивни публични пространства
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Развито социално предприемачество
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Атрактивни условия за работа в социалната сфера
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Покритие на населението с обновена инфраструктура
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Добре разпределено обществено обслужване
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. София е сигурен и безопасен град
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. В София има силен общностен дух и толерантност
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Икономически слабите райони привличат инвеститори
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Гражданите участват ефективно в управлението на града
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
10. Добра медийна среда
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
11. Икономиката на София е ориентирана към индустрии с висока добавена стойност
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
12. Равностойни възможности за развитие в целия град
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
13. София е град на щастливи и сплотени хора
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
14. Демографските характеристики са равномерно разпределени сред всички райони
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
15. Активен икономически живот за всички
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
16. Високо качество на живот за всички
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Устойчив и иновативен туризъм
В бъдеще София е един от най-атрактивните за туристи градове в регионален и континентален мащаб. Столицата привлича посетители с иновативни и вдъхновяващи туристически преживявания, експонира отлично историята и културата си, а обслужването и предоставянето на информация са на високо ниво.
Чрез технологични средства за анализ на туристическо поведение, София успява гъвкаво да управлява предлагането и да привлече не само нискобюджетни туристи, но и семейни, организирани, конферентни и еко-ориентирани посетители. Планината и водните площи са удобни за достигане. Минералните води на града осигуряват значителен туристически интерес. Селският и алтернативен туризъм са добре развити.
Развитието на бранша осигурява работни места за много жители на града в сфера, където личният контакт и човешките умения продължават да са водещо изискване. Привлекателността на София като туристическа дестинация играе важна роля в привличането на научен и бизнес потенциал към града. Повечето посетители остават значително по-дълго, инвестират повече и рекламират София в собствената си социална среда. Градът стои добре на световната карта, като успява разумно и устойчиво да управлява приходите от туризъм за справяне с негативните ефекти от увеличения човешки поток.
Алтернативно, градът би останал слабо позната дестинация за туристи въпреки богатите си природни и културни дадености. Това би било изпуснат шанс за привличане на човешки капитал и инвестиции в София, но би намалило нуждата от справяне с проблеми, идващи от нараснал брой посещения в столицата.
Документи:
Изследване “Конкурентните предимства на София като туристическа дестинация” анализира туристическото възприятие за града по международна методология и отправя препоръки за области за развитие
Доклад в направление “Икономика” в рамките на “Визия за София” анализира съществуващите стратегии и прави препоръки за допълнителни изследвания и приоритетни области за развитие, както и за маркетингова стратегия
Стратегия за развитие на София като туристическа дестинация 2017-2030 г. и приложен План за действие описват текущата стратегия за развитие на сектора в града, включващо идентифициране на ресурсна обезпеченост, приоритетни видове туризъм, анализ на потреблението
Националната стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България обхваща периода 2014-2030 г. и систематизира стратегическите цели и дейности за устойчиво развитие и управление на сектора.
Наръчникът на Европейската система за туристически индикатори на ЕС отбелязва ключови политики за развитие на устойчив туризъм и излага препоръки за изграждането на система за оценка и мониторинг на устойчиви практики
01. Туристическата инфраструктура отговаря на съвременни стандарти
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Високи стандарти на обслужване и на туристически услуги
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Дефинирана и добре комуникирана градска идентичност
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Витоша е достъпна и предпочитана дестинация
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. София комуникира оптимално предимствата си като дестинация
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Привлекателна градска среда
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Развитие на алтернативен туризъм
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Топ дестинация за СПА и балнеоложки туризъм
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Иновативни туристически услуги
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
10. Разпознаваеми квартални идентичности и обособени локации
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
11. София експонира по оптимален начин историческото си наследство
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
12. София управлява устойчиво антропогенния натиск от туристи
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
13. София е топ туристическа дестинация на Балканите
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Устойчив ресурсен и енергиен баланс
В бъдеще София управлява устойчиво природните си ресурси и енергиен баланс, въвеждайки добри практики за намаляване на замърсяване на води, деградация на почви и загуба на минерални ресурси. Отпадъците се преизползват като ресурс за индустрията и не замърсяват. Енергийният микс е изместен към производство от локални възобновяеми източници, а потреблението е значително по-ефективно и се управлява чрез технологии като smart grids.
Нарушените терени в общината са успешно рекултивирани и се прави регулярен анализ на земеползването. Въведени са изисквания за минимален дял незапечатани почви по райони и квартали и финансови механизми за опазването им.
Генерираните отпадъци са сведени до минимум благодарение на ежегодни информационни кампании и гъвкави модели за управление на териториален принцип, съобразени с резултатите от провеждани проучвания. Таксата смет е съобразена с обема и вида, които произвежда всяко домакинство и бизнес. Нерегламентираните сметища са изчезнали и има постоянен контрол срещу тях.
Минералните води на територията на общината са оползотворени чрез устойчивото им включване в градски бани, СПА центрове и минерални плажове. Хората осъзнават ползата за личното си здраве от запазването им. Екосистемните услуги са картирани, остойностени и са включени в управлението на общинския бюджет. Обект са на постоянен мониторинг и се ползват при създаването на градоустройствени планове.
Неизпълнението на тези цели би компрометирало качеството на живот, развитието и ресурсната обезпеченост на града.
Документи:
Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство (цел 12 от целите за устойчиво развитие на ООН)
Защита, възстановяване и насърчаване на устойчивото използване на екосистемите, устойчиво управление на горите, борба с опустиняването и спиране и обръщане на влошаването на земята и спиране на загубата на биологично разнообразие (цел 15 от целите за устойчиво развитие на ООН)
01. Картирани и оценени екосистемни услуги
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Отпадъците се събират разделно и се рециклират
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Припознати и възприети екосистемни услуги
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. Замърсителят плаща
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Ограничено запечатване на нови почви
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. Рекултивирани нарушени терени
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Рационално използване на минералните води
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Минимизиране на произведените отпадъци
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Устойчиво използване на дъждовните води
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
10. Индустрията преизползва ресурси и е енергийно ефективна
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
11. Използване на геотермална енергия
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
12. Сградите са енергийно ефективни
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
13. Енергийният микс се произвежда основно от ВЕИ
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Център за иновации
През 2050 г. София е европейски център за активно развитие на иновации. Бизнесът в приоритетните сектори разпознава необходимостта от инвестиции в развойна дейност, а градът предлага стабилна научна материална база и добре подготвен и квалифициран човешки капитал. Технологичният трансфер и комерсиализацията на иновации са успешно развити чрез институционално съдействие, места и формати за активен обмен на иновации, както и инвестиции в образованието.
Предприемачеството представлява значителна част от младежката заетост, с широка палитра от местни и международни инструменти за финансиране и менторство и програми за обмен на опит. Административните и регулаторни режими са опростени, услугите са дигитализирани. Градът привлича значителен международен талант и предлага широк запас от качествени данни. Добрата бизнес среда и превръщането на София в регионален предприемачески център привличат още човешки капитал в развитието на иновации. Налице е критична маса и екосистема от бизнеси и наука.
Алтернативен на този път би водил София в посока индустрия и бизнес с ниска добавена стойност и не би концентрирал в града иновативен потенциал с широки възможности за износ на услуги и продукти. Предприемачеството би останало нишова активност предимно в IT, без да може да ангажира конструктивно младежите и да повиши тяхната бизнес и трудова култура. Рисков капитал би избягвал града, което би резултирало в пропуснати ползи, както за технологични иновации във всички градски системи, така и за преструктуриране на икономиката в по-устойчива посока.
Документи:
Иновационна стратегия за интелигентна специализация на София (АРС) разглежда секторната структура на софийската икономика спрямо иновационен потенциал
Europe Innovation Scoreboard 2019 на EIT идентифицира повишение на разходите за НИРД като основна задача за развитие иновационния потенциал на България. EIT изследва възможността София да бъде иновационен регионален хъб в дигитални технологии.
Предложението на ЕК за програмата “Хоризонт” в периода 2021-2027 идентифицира ключови посоки на развитие на иновации, предизвикателства, възможности и поле на приложение на публични разходи
Стратегията за иновации на EIT за 2021-2027 описва структурата на системата за мониторинг и развитие на политики за иновация в държавите от ЕС и излага следващи стъпки за развитие на иновационен потенциал и на висшето образование, подготвящо за разработване на иновации
01. Възможности и достатъчно информация за начинаещи предприемачи
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
02. Фокус върху икономика на знанието
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
03. Образованието осигурява умения за развитие на иновации
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
04. София е предприемачески център в региона
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
05. Бизнесът отделя средства за развойна дейност
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
06. София предлага атрактивни условия за научна дейност
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
07. Развити условия за технологичен трансфер на иновации
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
08. Концентрация на заети във високотехнологични сфери
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
09. Екосистема с критична маса институти, бизнес и учени
Как следим прогрес?
За кои цели е важно?
Чиста среда
През 2050 г. София има чиста среда, замърсяването на въздуха е в рамките на норми, определени на базата на индивидуалната експозиция и географското положение, гарантиращи здравословен живот. Провеждат се редовни, териториално обвързани изследвания, които установяват връзката между концентрацията на замърсителите във въздуха и различни заболявания. В резултат от изследванията се прилагат специфични мерки по квартали и райони.
Всеки гражданин има достъп до чиста питейна вода, канализацията е разделна, дъждовните води да се използват активно за поливане и санитарни нужди. Това води и до намаляване на потреблението на питейни води, както и до намаляване на разходите. Всички отпадъчни води се пречистват, с което се минимизира натоварването върху реките и водоемите.
Шумовото замърсяване и лъченията са в нормите във всички зони на града през цялата година. Изследвания за техния ефект върху здравето на хората се извършват постоянно, а резултатите се използват при проектиране на сгради и публични пространства. Налична е и система за отчитане на шумовото замърсяване и лъченията в реално време. Транспортът и строителството в града се управляват чрез използване на нови технологии и подходи, гарантиращи минималното генериране на шумово замърсяване.
Непостигането на тази цел би занижило качеството на околната среда, би имало негативен ефект върху човешкото здраве и би понижило качеството на живот.
Документи:
Трансформиране на градовете и населените места в приобщаващи, безопасни, стабилни и устойчиви центрове (цел 11 от целите за устойчиво развитие на ООН)
Изграждане на гъвкава инфраструктура, насърчаване на приобщаваща и устойчива индустриализация и стимулиране на иновациите (цел 9 от целите за устойчиво развитие на ООН)
Осигуряване на устойчиви модели на потребление и производство (цел 12 от целите за устойчиво развитие на ООН)
