Икономика на районите в Столична община

Изследване в Стъпка 3 от работата на общинската инициатива Визия за София разглежда икономическите профили на районите на Столична община. Проучването цели да обобщи и анализира икономическите данни на ниво административен район на общината, да идентифицира уникални и споделени характеристики на районите, и да анализира специфичните причини за дисбаланси в развитието им. Създаден е социално-икономически профил на всеки район, базиран на параметри и индикатори за анализ на икономическото развитие: комплексна картина за стандарта на живот в отделните райони според БВП на глава от населението, доход, нива на заетост, нива на бедност, обем потребителска кошница, притежание на автомобил и други. Разгледани са и допълнителни параметри като транспортна свързаност, енергийна ефективност, достъп до публични услуги, спортни съоръжения и пр. Анализирани са двигателите на икономическия растеж в районите и е направена подробна оценка на причинно-следствените връзки между благосъстоянието на даден район и неговите ключови показатели за демография, образование, инфраструктура, престъпност, чуждестранни инвестиции, усвояване на Европейски фондове и др.

Методологията на изследването включва събиране и проучване на наличните данни и формулиране на индикатори за социално-икономически анализ, изготвяне на модели за съпоставяне и анализиране на районите и картиране на данни, идентифициране на добри практики и обобщаване на препоръки в посока развитие на по-слабо представящите се в икономическо отношение райони на общината. В аналитичната работа са използвани корелационен, регресионен анализ и други статистически методи. Направен е сравнителен анализ на двигателите на растеж и състоянието на бизнеса във всеки район (икономическата активност, секторна структура, профил на местния бизнес). Така са идентифицирани бързо растящи сектори, сектори с висока добавена стойност и такива с експортен потенциал. Проучването е реализирано от експертен екип Икономика към Визия за София – Сдружение „Асоциация на българските лидери и предприемачи“.


Основните изводи за икономическата дейност
в районите на Столична община показват, че Младост се откроява като района с най-голямо икономическо значение с дял от 13% от приходите за общината и ръст от 82% за периода 2010 – 2016 г. Строителството на нови офис сгради и подновяването и разширяването на инфраструктурата в района привличат бизнеси и се отразяват положително в икономически аспект, водейки със себе си и население със значително по-високи лични доходи. Район Витоша удвоява приходите си спрямо 2010 година. На другия полюс е Люлин, който генерира едва 2% от приходите на компаниите в Столична община и отбелязва 27% спад спрямо 2010 година, нареждайки се сред последните места по нива на доходи на физическите лица. Затова и докладът препоръчва създаването на стратегия, която да повиши генерираните приходи на физическите, както и юридическите лица в този район.

Таблица 13: Оборот на компаниите, опериращи в Столична община за 2016 г. Данни НСИ.

Район Младост се отличава и с най-висока ефективност на компаниите. Тя е измерена чрез приходите, генерирани от един служител, което служи като мярка за конкурентоспособност и добавена стойност. За целта се разделя приходът, генериран в даден район, на броя на наетите лица. Колкото по-голям е приходът на служител, толкова по-висока е ефективността, следователно се добавя по- висока стойност. Районите, с по-високи нива на този показател, се отличават с по-високо ниво на технология на производството и по-високи професионални знания за предоставяните услуги. В класацията по този показател следват Лозенец и Триадица. Западна София, крайградските територии и Студентски град са по-назад и по този показател, като това се обяснява с големия брой студенти и бизнеси, съсредоточени в търговия и други услуги с ниска добавена стойност.

Фигура 7: Съпоставка между дела в оборота и приходите на служител за 2016 г.

Обособени са водещите индустрии по райони на база данни за дейността на компаниите от НСИ. Обработените данни показват, че на територията на Столична община оперират 117 161 компании. Най-голям е броят им в районите Триадица, Лозенец, Красно село, Младост и Средец. 86% компании обслужват местния пазар, като 30% са в сектор Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети (според класификацията на НСИ), който генерира и най-големия оборот. Това са всички компании, които се занимават с продажбата на дребно и на едро, включително големите международни и местни вериги, които бележат ръст всяка година. 20% от компаниите са в сектора Професионални дейности и научни изследвания, който включва следните индустрии: Други професионални дейности, Юридически и счетоводни дейности, Дейност на централни офиси; консултантски дейности в областта на управлението, Рекламна дейност и проучване на пазари, Архитектурни и инженерни дейности; технически изпитвания и анализи, Научноизследователска и развойна дейност, Ветеринарно-медицинска дейност. Третият по брой компании сектор е Операции с недвижими имоти, в който оперират 8% от компаниите в столицата. Това трето място е обвързано с активното строителство, както на жилищни, така и на бизнес сгради на територията на столицата.

Първият сектор с експортен потенциал се нарежда на четвърто място по брой компании (7%): Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения. В него се включват следните индустрии: Дейности в областта на информационните технологии, Информационни услуги, Производство на филми и телевизионни предавания, звукозаписване и издаване на музика, Издателска дейност, Далекосъобщения, Радио и телевизионна дейност. Водещи са първите две индустрии, които са повлияни от активното стимулиране и динамичното развитие на IT сектора в България. Общата картина показва, че едва 15% от компаниите са в сектори с висок експортен потенциал и привличат капитал от международни пазари. Компаниите в тези сектори оперират най-вече в Лозенец, Младост, Средец, Оборище, Възраждане. Една от причините столицата да е с толкова ниски нива на експортен потенциал, е че производствата, които се експортират, са разположени извън територията на града.  

Таблица 17: Брой компании разпределени в интервални групи на база генерирания оборот на индустриите в дадените сектори. Данни НСИ 2016г.

Разгледано е и разпределението на видове индустрии по райони. Най-голямо е разнообразието индустрии в район Витоша, където броят опериращи индустрии е най-висок. Младост и Лозенец бележат и най-висок процент компании с оборот над 97501 хил. лв. Район Младост има най-висока концентрация от компании, заети в информационните технологии, тъй като Бизнес парк София и други клъстери от бизнес сгради привличат такива компании там. За Лозенец е специфична концентрация на архитектурни и инженерни дейности, докато в Триадица – юридически и счетоводни дейности, както и туристическа дейност. Докладът разглежда в детайл индустриите във всеки от шестте най-значими от гледна точка на генерирани приходи райони в града.

Изследването разглежда подробно и връзките между икономическата активност и бизнесите в различните райони, с демографските им характеристики, за да създаде основа за анализ как те си влияят. Демографската картина стъпва основно върху данни от последното национално преброяване и обновени данни на НСИ от 2016 г. Районите Люлин, Младост и Студентски са тези с най-голямо население, формирайки заедно близо четвърт от населението на СО, като Район Студентски е със силно изразен прираст между 2010 и 2016 г.  По отношение на образованието, най-ниските нива се бележат в районите Кремиковци и Нови Искър, където висшистите заемат респективно 5% и 6%. Забелязва се ясното разграничение между централните и югоизточните квартали, в които броят на жители с висше образование надминава средното за столицата, и северозападните райони като Люлин, Красна поляна, Надежда, Връбница, в които са концентрирани жители със средно образование. Районите Студентски, Средец и Слатина водят по концентрация на висши учебни заведения в града, докато Витоша, Триадица и Възраждане – по училища. Най-много паралелки на жител се падат в районите Средец, Възраждане и Оборище. Професионални гимназии са разположени в 13 района с концентрация в Лозенец, Възраждане, Триадица, Изгрев и Илинден, като изцяло липсват в Люлин, Подуяне, Нови Искър, и др. Впечатление прави, че райони с ниски доходи и голям брой население, като Красно село и Люлин, не разполагат с професионални гимназии.

Таблица 2: Ниво на образование 2011 г. Данни НСИ от преброяване на населението.

От гледна точка на икономическа активност, в административните райони на общината делът на икономически активните лица на възраст от 15-64 год. варира от 42,4% до 77,9%. С най-висок дял икономически активно население са район Младост, Изгрев, Възраждане, Красно село, Триадица, а с най-нисък дял са район Студентски, Средец, Красна поляна, като за район Студентски това се дължи на големия брой студенти. Делът на безработните от икономически активните лица е най-висок в р-н Кремиковци, Люлин, Връбница, а най-нисък в р-н Изгрев, Лозенец, Триадица.

От гледна точка на доходи, са ползвани данни от офисите на НАП, които обхващат по няколко административни района. Те показват, че най-високи са доходите в офис Център, който обслужва районите Триадица, Лозенец и Средец. Там доходите на населението са с 38% над средния доход за столицата, следван от районите Оборище, Красно село, Младост и Студентски. Най-ниски отчетени приходи отбелязват районите Надежда и Нови Искър с 31% под средното за столицата, Подуяне и Кремиковци с 25%, Люлин, Връбница и Илинден с 23%.

Карта 7: Среден месечен доход на физически лица за 2017 година като% над/под средното за столицата от 1312 лв на месец.. Данни: НАП

Разгледан е един примерен индикатор, даващ представа за икономическо благосъстояние, какъвто е притежанието на автомобил. Данните от „Местни данъци и такси“ показват, че най-голям брой са регистрираните автомобили в районите Младост, Триадица, Средец, Люлин. Най-малко са автомобилите, регистрирани в крайните райони и р-н Студентски. Ако претеглим по гъстота на населението, то водещ е район Възраждане с 1,1 кола на жител. Над средното ниво остават Кремиковци, Младост, Подуяне, Искър, а най-малко автомобили и на жител отново са в район Студентски с 0,17 автомобила на човек средно.

Карта 3: Средно една кола на колко жители се пада по район. Данни: МДТ

бект на дейност в югоизточните столичните райони, генерират по-високи приходи и постигат по-висока ефективност, измерена чрез показателя приходи на служител. Те се открояват с фокус в индустриите с по-висока добавена стойност, включително сферата на информационните технологии, производството на машини и т.н. Приходите на жителите в тези райони също се отличават с по-високи нива от средното за столицата. В обратна посока е развитието на северозападните райони, където приходите се генерират основно от компании в областта на търговията, която не създава добавена стойност, а по-скоро я преразпределя. В тези райони се наблюдават и по-ниски нива на доходите на физическите лица. За тези райони са отправени препоръки за координация и кооперация с индустриални зони, засилване на възможностите за образование чрез профилиране на гимназии в областта на приложните инженерни специалности (които да създават работници за компании в сферата на високотехнологично производство, механика, електроника, електротехника), диалог със съществуващите университети за създаване на (филиал на) висше учебно заведение в района, който да спомогне за обновяване на имиджа на тази част от столицата, административни подобрения и разработка на бизнес стратегия за развитие на районите.

Целият доклад от изследването можете да прочетете тук.

Related Posts