Второто издание на “Диалози за София” – поредица, посветена на взаимосвързаността между важни за София теми, поставя фокус върху темите “бедност” и “отпадъци” и връзките между тях, които са видими ежедневно в града. С настоящата статия разглеждаме данни, събрани от екипа на Визия за София, и маркираме стратегически решения, които могат да залегнат в дългосрочната стратегия за развитие на града. Те ще бъдат обсъдени и допълнени в публична дискусия с участие на различни заинтересовани страни, която ще се проведе на 19 юли (четвъртък) от 18 часа в галерия “Структура” в София със свободен вход за всички, които искат да изкажат своите предложения и идеи по темите. Дискусията ще се модерира от Сдружение „Форум Гражданско Участие” като част от проекта „Граждански разговори за споделена Визия за София и крайградските територии”, който се осъществява с финансовата подкрепата на Програма Европа на Столична община.
В хода на дискусията ще обсъдим дали несъвършените системи за управление на отпадъците поддържат бедността или бедността излага на показ несъвършенствата на системите за управление на отпадъците. Ще се разгледат различните гледни точки към проблема – дали той е екологичен или социален, а може би и двете.
Наблюденията показват, че в практиката често управлението на отпадъците се разглежда като технологична задача, която има няколко възможни решения, получени чрез сложен математически модел, отчитащ икономическите и екологичните разходи и ползи. Обикновено резултатите от тази задача са достатъчни за избор на правилна система за управление на отпадъците. Но има случаи, в които е необходимо да се отчетат и други фактори.
Как работи системата за управление на отпадъци?
Системата се базира на принципа „замърсителят плаща“, т.е. гражданите (данъкоплатците) изцяло поемат разходите по третиране на отпадъците. За различните видове отпадъци схемата на финансиране е различна. За смесените битови отпадъци разходите по третиране на отпадъците се събират чрез общинска такса за битови отпадъци. Със събраните средства общините имат задачата да организират управлението на битовите отпадъци, което включва поставяне на съдове, транспортиране, предварителна подготовка, оползотворяване и обезвреждане.
За разделно събраните отпадъци системата има друг начин на финансиране. Разходите по управление на отпадъците при т.нар. масово разпространени отпадъци (отпадъци от опаковки, гуми, батерии, автомобили, електроника и т.н.) се включват в цената на продуктите, от които те се генерират. Например за отпадъците от опаковки (хартиена или пластмасова опаковка, PET бутилка, стъклена бутилка и др.) потребителите, закупувайки продуктите, заплащат т.нар. продуктова такса (включена в крайната цена на всеки продукт), чрез която се финансира управлението на масово разпространените отпадъци (МРО). Управлението се осъществява от самите производители или от упълномощени от тях организации. Организациите поемат ангажиментите на производителите (де факто – на замърсителите, т.е. потребителите) за постигане на заложените цели по оползотворяване на генерираните от техните продукти отпадъци. За целта организациите поставят съдове за разделно събиране на МРО и организират оползотворяването и обезвреждането им.
Ролята на държавата се изразява в определяне на националните цели по оползотворяване на отпадъците и на начина на събиране, съхранение, транспортиране и третиране. На кметовете на общините е възложено управлението на общинско ниво – осигуряване на събиране на битовите и разделно събрани отпадъци и на площадки за безвъзмездно предаване на различни видове отпадъци.
Кои са “уличните събирачи”?
У нас “уличните събирачи” на отпадъци често са наричани “клошари”. Най-общо, това са хората, които събират нерегламентирано отпадъци от съдове за смесени битови отпадъци, съдове за разделно събиране, нерегламентирани сметища, депа, както и директно от генераторите. Общото възприятие е, че това са бездомни хора, често етнически роми, които имат доходи под минималните за страната, но то не отразява напълно реалността. Не всички събирачи на отпадъци са “клошари”, и определено не всички са етнически роми.
Официални данни за броя и профила на т.нар. улични събирачи в страната у нас няма, но има редица изследвания по темата, както у нас, така и в чужбина. Според наблюденията на организациите по оползотворяване на отпадъците, уличните събирачи са делят на две категории – много бедни хора, търсещи храна по кофите, и хора, сортиращи ценни материали, годни за рециклиране. Една част от последните са добре организирани, дейността им е териториално районирана, използват автомобили и имат най-висок дял на събрани отпадъци от съдовете за разделно събиране. Много от бедните събирачи от своя страна са представители на маргинални групи, като браншът оценява социално слабите улични събирачи на едва 10%.
В изследване на Фондация “Отворено общество”, проведено през 2017 и 2018 г., се представят данни за София, според които профилът на мъжете и жените – улични събирачи е различен, както са различни и методите им на работа, и доходите, които генерират. Около 80% от тях работят ежедневно, като по-голямата част от мъжете между 6 и 8 часа на ден, а жените – до 5 часа на ден. Средствата, с които разполагат на месец, са под 400 лв., а в много от разглежданите случаи – под 200 лв. Често в тези пари влизат и спечелените от работата с отпадъци. По-малко от 10% от хората, попаднали в изследването, успяват да достигнат по-висок доход от 500 лв. на месец. За мъжете в изследваната група е много характерен фактът, че са в трудоспособна възраст – между 40- и 50-годишни.
Според онлайн проучване на Сдружение „Градски номади“ (със 679 участници) над 50% от бездомните хора преживяват от нерегламентирано събиране на отпадъци, а почти 30% – от просия.
Общо наблюдение от изследвания у нас, а и в други страни, е, че уличните събирачи са хора, които имат затруднения да се реализират на пазара на труда, с много ниски или без доходи, често ниско образовани, голяма част – етнически роми. В нередки случаи профилът им е коренно различен – хора с до и над средните доходи за страната, които имат възможност да се реализират на пазара на труда, но правят осъзнат избор да се реализират в нерегламентирано събиране на отпадъци. Друга група улични събирачи са хора, “изпаднали” от системата поради различни лични причини, които са довели до сериозни финансови последствия. Често тези хора вече не усещат себе си като част от обществото. Поради неформалния характер на дейността си, те не плащат данъци, а данъците са една от причините част от тях да не искат да са част от пазара на труда. Последните групи се различават от останалите и по невъзможността да се възползват от социални помощи поради липса на документи и/ или каквото и да е желание да получат помощ.
Какво казва законът?
Сега действащият Закон за управление на отпадъците забранява “вземането” на отпадъците от съдовете, тяхното транспортиране и третиране без издадени разрешителни по реда на същия закон. Съгласно чл. 133 от закона, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв. този, който обръща, нарушава целостта и естетическия вид и/ или запалва съдове за събиране на отпадъци. Наказва се с глоба от 2000 до 5000 лв. този, който нерегламентирано изгаря или извършва друга форма на нерегламентирано третиране на отпадъци. Като третиране на отпадъците се определят дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката им преди оползотворяване или обезвреждане.
Проучвания в други страни и у нас
Изследване, проведено в Македония (Ариян Тоска), твърди, че само с регламентираните методи за събиране и разделяне на отпадъците, които не включват уличните събирачи, държавата не може да постигне заложените цели по оползотворяване. Според същото изследване неформалните събирачи на отпадъци събират около 95% от опаковките в Македония. Ан Шайнберг – експерт по разделно събиране, работила на територията на Балканите, пък твърди, че голяма част от материалите, попадащи в схемите за разделно събиране на отпадъци, са събрани от улични събирачи на отпадъци.
В България обаче липсват официални данни и има само отделни изследвания по темата, провеждани от различни организации и експерти. Една от възможните причини за влизане в сектора на нерегламентираното събиране на отпадъци е невъзможността за реализация на тези хора в друга сфера, което ги поставя в една от основните рискови групи, свързани със задълбочаване на бедността. За да може да бъде разбрана по-ясно бедността и съответно да бъдат разработени по-точни политики за намаляването ѝ, погледът се насочва към различните рискови групи.
Връзката между бедността и отпадъците не е директна. Няма преки основания да се твърди, че бедните, които са голям процент от цялото население у нас, по естествен път избират да се реализират чрез нерегламентирано събиране на отпадъци. И въпреки това, този вид реализация наистина се очертава като лесен избор. Данните, свързани с темата у нас, са малко и неизчерпателни. Все пак през последните години интересът към въпроса расте и постепенно започва да се събира информация, която да подпомогне изясняването кои са тези хора, защо избират да се изхранват по този начин и какво е естеството на работата им.
Изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), наречено “Бедност и рискови групи” от 2015 г. прави разрез на бедността по икономическа активност, разглеждайки фактори като образование; възраст; типове домакинства, съпоставено със социалните трансфери и пенсиите. Разграничават се няколко основни рискови групи:
- тези на безработните и неактивните в работоспособна възраст – оказва се, че те са пряко зависими от нивото на образование. Независимо че са в работоспособна възраст, тези хора по една или друга причина не намират своята реализация на пазара на труда.
- работещите бедни – според ИПИ те са също критична група, но в по-малка степен от неактивните, тъй като не са в дълбока бедност.
- пенсионерите и децата – тези, които по една или друга причина са зависими от работоспособното население. Данните от НСИ и Евростат ясно показват, че децата в бедност най-често са с по един родител, от многодетни семейства и/ или с малцинствен профил.
Според това и редица други изследвания значими причини за бедността в тези случаи се явяват образованието и образователната система, която не успява да задържи тези деца, така че да им помогне да се реализират на пазара на труда като възрастни.
Наред с очакваната тенденция за по-висока бедност у децата (0 – 17 години) и хората в пенсионна възраст (65+), се оказва, че почти половината от хората под линията на бедността са в работоспособна възраст. Според редица изследователи, това е сигурен знак за проблеми в пазара на труда, което, заедно с ниската икономическа активност, е един от факторите на бедността.
Ако разглеждаме екологичната страна на проблема, като основно предизвикателство може да се определи анонимността на отпадъците и породената от това невъзможност за охрана и контрол на съдовете както за смесен битов отпадък, така и за разделно събиране. Анонимните отпадъци могат да разглеждат като основна пречка за определяне на справедлива такса за битови отпадъци, базирана на реални генерирани количества отпадъци и положени усилия по сепариране на отпадъците в местата им на образуване. Възприемането на политики на финансово стимулиране и/ или данъчни облекчения при по-ниски генерирани количества отпадъци и пълно сепариране на отпадъците в домакинствата хипотетично може да създаде система, в която да няма място за уличните събирачи.
Подобен проблем със социален, икономически и екологичен характер преживяват много държави – както близки до нас, така и по-далечни. Всяка държава цели да намери своето разрешение на ситуацията по различен начин. Във всеки случай, какъвто и подход да се възприеме, той следва да създава условия за подобряване на социално-икономическите, а и екологични аспекти на средата, и да повишава качеството на живот. Често посоката на намеса, особено тази, представяна от гражданските организации, се свързва с регламентиране на дейността на уличните събирачи и въвеждането им в системата за събиране и разделяне на отпадъци. Ако разглеждаме казуса от гледна точка на световните тенденции за включени градове, според тези концепции ангажирането на работещите в неформалния сектор може да подпомогне създаването на по-чисти, устойчиви, активни и социално отговорни градове.
След множество изследвания на възможните решения на същия проблем в Южна Африка например стигат до заключението, че единственият начин, по който могат да повлияят положително на този проблем, е да помогнат на хората, ангажирани с нерегламентирано събиране на отпадъци по начин, по който те самите искат и могат да продължат. Това се налага поради факта, че самите хора не искат дейността им да бъде регламентирана, което е сходно със ситуацията на Балканите. Затова в Южна Африка чрез различни грантови схеми се подпомага създаването на кооперативи на събирачи на отпадъци. Смята се, че чрез такова финансиране и насърчаване на обединението на хората в нерегламентирания сектор на отпадъците, те могат да подпомагат останалите хора да събират отпадъците си разделно и да се договарят с тях за изхвърлянето на отпадъка им.
Подобно нещо се случва в Румъния (Флавио Петеан), където често уличните събирачи се договарят директно с хората и прибират отпадъците от жилищата им. Така те имат възможност за събиране на по-големи количества отпадък, за коопериране помежду си, а средата се поддържала по-чиста. От друга страна, така уличните събирачи могат да имат oрганизация, която да ги представлява при необходимост. Като кооператив те могат да имат достъп до по-добро оборудване, с което да подпомагат работата си, а и до по-добра възможност за образование и развитие и реализация в системата. В Южна Африка осигуряването на автомобили за събиране на отпадъци е един от начините да се насърчи регламентирането на дейността на хората, събиращи отпадъци, така че тя да стане по-безопасна, както за тях, така и за всички хора. Пак там, след реализирането на споменатите мерки се оказва, че регламентирането на тази дейност увеличава доверието в нея и повече хора започват да разчитат на услугите на събирачите на отпадъци.
Във всеки случай възможните решения на създадения проблем биха имали по-голямо въздействие, ако вървят в посока едновременни и интегрирани действия: намаляване на отпадъците като цяло, оползотворяването им и разширяване на възможностите за икономическа реализация на уличните събирачи. Последното би следвало най-вече да се реализира чрез иновативни социални услуги, насочени към тези хора, със специфичен фокус върху образованието.
Анализ на проблема
Работата, която уличните събирачи извършват, се интерпретира различно от различните заинтересовани страни: власт, бизнес, граждани и граждански организации. Някои определят тази дейност като “неформален сектор за управление на отпадъците” със сериозна роля в рециклирането на отпадъците, други като “кражба” на ресурси и средства от регламентираната система за управление на отпадъците.
Всяко вземане на отпадъци от съдовете, от една страна води до намаляване количеството отпадъци, за които носят отговорност общината, организациите и фирмите, и за които потребителите са заплатили данък и продуктова такса на отговорните институции и организации, а от друга страна – до намаляване на ресурсите (отпадъците), с които общината, организациите и фирмите разполагат, за да изпълнят задълженията и целите си по оползотворяване.
За да бъде възможна обективната диагноза на ситуацията, следва да се определят основните ползи и вреди от дейността на уличните събирачи. Поради липсата на официални данни за количествата събрани отпадъци, определянето на ползите и вредите е много сложна задача. Следва да се отбележи обаче, че описаните ползи и вреди не са валидни за всички групи улични събирачи и не са с еднаква тежест.
Ползи
- Осигуряване на работа и доходи
Основна причина тези хора да събират отпадъци несъмнено са доходите, благодарение на които преживяват. При някои маргинални групи събирането на отпадъците е основен начин на препитание и при тях тази „професия“ има жизненоважно значение.
- Увеличаване на дела на оползотворените отпадъци
От екологична гледна точка една от най-важните ползи е увеличаването на количеството на събраните годни за оползотворяване отпадъци. Мненията за тази полза са разнопосочни. Организациите по оползотворяване на отпадъците и част от бизнеса не приемат, че уличните събирачи увеличават дела на годните за оползотворяване отпадъци. Това най-вече важи за отпадъците, които са взети от съдовете за смесени битови отпадъци и съдовете за разделно събрани отпадъци.
Събирачите също така събират отпадъци извън съдовете – от сметища, дворове, директно от генераторите и др. Това дава основание на твърдения, че уличните събирачи допринасят за увеличаването на количествата на годните за оползотворяване отпадъци.
Вреди
- Замърсяване на въздуха
Връзката между уличните събирачи на отпадъци и замърсяването на въздуха не е изследвана подробно досега никъде в България, поради което липсват както данни за количествата отпадъци, така и за генерираните емисии на замърсители. Замърсяване на въздуха се генерира при следните два случая:
- Изгаряне на отпадъци с цел извличане на ценен компонент – основно цветни метали;
- Изгаряне с цел отопление – пластмаса, гуми, дървени изделия с покритие от лак и бои, текстил и др.
И в двата случая изгарянето се осъществява при неконтролирани условия, което води до емитиране на съединения (СО, PAH, VOC, диоксини, фурани и др.), вредни за здравето на населението. Оценката на тази вреда би дала добър ориентир за степента на отрицателно въздействие.
- Друго замърсяване на околната среда
Освен атмосферния въздух, и други компоненти на околната среда биват замърсявани – почви, води и др. Замърсяването е следствие на неправилно третиране на редица отпадъци и липса на технологии. За пример могат да се дадат течни отпадъци, които се изсипват в канализацията и почвата, напр. течност от акумулатор, отработени горива и масла, или луминесцентни лампи, които се изхвърлят в околната среда, изгорели материали, съдържащи тежки метали, опасни газове от хладилна и охладителна техника и т.н.
- Отклоняване на средства
Според законодателството вземането на отпадъци от съдовете не е позволено. Държавата поставя законови изисквания, с които лицата, извършващи дейности с отпадъци (събиране, транспорт, оползотворяване, обезвреждане), следва да се съобразяват, тъй като неспазването на тези изисквания крие риск не само за околната среда, но и за здравето на хората.
При нерегламентирано събиране на отпадъците от съдовете намалява количеството на годен за рециклиране отпадък, чрез чието третиране се изпълняват националните цели по оползотворяване, и се появява риск от неоправдано чести курсове за обслужване на съдовете, които водят до ниска ефективност на цялата система. Според организациите по оползотворяване на отпадъците от опаковки годишните им загуби от дейността на уличните събирачи са между 7 и 9 милиона лв. на година.
Всичко това води до отклоняване на средства от системата, което от своя страна води до по-малко инвестиции в подобрения и образователни кампании за популяризиране на разделното събиране и други.
- Имуществени щети
С цел по-бърза и лесна печалба уличните събирачи се насочват и към материали, които все още не са отпадъци, но имат висока стойност като вторична суровина. Например през 2012 г. в столицата са били подменени над 1900 откраднати капаци на шахти. Има много други случаи на откраднати релси от ЖП линии, отстранени високоволтови кабели, телекомуникационна мрежа, пътни знаци и други метални елементи. Тежестта за възстановяване на загубите е върху данъкоплатците и компаниите, с което те пряко финансират уличните събирачи. С промени в Закона за управление на отпадъците се въведе като мярка забрана за физически лица да предават скрап с небитов произход в пунктовете за вторични суровини, с което през последните 2 – 3 години случаите на кражби намаляха.
- Влошено качество на живот
Не би било изненада за никого, че качеството на живот на уличните събирачи е ниско. Условията им на труд не са добри, често се налага да пренасят отпадъци в жилищата си, а работата им в сивия сектор ги лишава от здравно и пенсионно осигуряване, което влияе пряко на продължителността на живота им. Събирането на отпадъци не дава перспектива финансовото им състояние да се подобри с времето, поради което те биват обречени да водят този начин на живот постоянно. А когато събирането на отпадъци е „семеен бизнес“, децата също биват обречени да водят живот като този на родителите си.
Възможни решения
За да се намери правилното решение на въпроса, са нужни целенасочени действия – събиране на данни, провеждане на изследвания и анализи, с които да се изяснят всички детайли. На този етап липсата на количествени данни за ползата и вредата не ни позволява да се насочим към добре обосновано решение за конкретната ситуация в страната, респективно града.
Има опити за проучване на възможните решения чрез различни пилотни проекти, насочени към решаване на въпроса с анонимните отпадъци – напр. раздаване на чували, в които всяко домакинство да събира отпадъка и да го предава през определен период. Това е и стимул отпадъкът да се компактизира, в случай че такса битови отпадъци се отчита на база брой предадени чували, т.е. количество генериран отпадък. По отношение на достъпността на отпадъците в пилотен проект на Столична община се разглежда възможността да се създаде система от подземни контейнери, което ще направи невъзможно нерегламентираното изваждане на вече изхвърлените отпадъци.
Възможните решения вероятно са десетки, но най-общо те могат да бъдат сведени до три обобщени подхода, като всеки един от тях има своите предимства и недостатъци.
1. Независимо решаване на екологичния и социалния проблеми
Двата проблема се разглеждат независимо един от друг и се цели максимално ефективното им разрешаване, определят се желаните резултати по всеки от двата проблема и се поставят цели, които отчитат най-вече търсеното подобряване на ситуацията във всяка отделна система, независимо от другата.
Предимства: Възможност по-оперативно и бързо да се изведе подобряване на всяка от системите поради по-малката нужда от обща координация.
Недостатъци: Риск от неотчитане на негативните въздействия от решенията на проблема в чисто социален аспект върху екологичния проблем и обратното. Отнемане на възможността за евентуален кумулативен ефект от общо решение.
2. Легализиране на работата на уличните събирачите в системата за управление на отпадъците
При този подход се търси такава промяна на системата, при която работата на уличните събирачи се регламентира и те стават официална част от системата за управление на отпадъците.
Предимства: Създаване на работни места, съответно намаляване на безработицата, осигуряване на заетите лица и събиране на данъци от държавата, легализиране на дейността, подобряване на контрола върху нея, подобряване условията на труд, възможност за контрол върху замърсяването на околната среда и здравето на заетите.
Недостатъци: Затвърждаване на ниския социален статус на заетите в дейността, намаляване на броя на заетите или намаляване на получаваната сума, предвид необходимостта да се прилагат задължителните удръжки за осигуровки и данъци, както и поради увеличаване на разходите за дейността – осигуряване на работни облекла и предпазни средства, транспорт и др. Съществува и вероятност част от събирачите да не пожелаят да бъдат наети, поради наличието на регламентирано работно време и други задължения, произтичащи от наемането – напр. отчитане на количества и вид събрани и предадени отпадъци, обслужване на точно определен район и съдове, получаване на възнаграждение веднъж месечно и др.
3. Временно включване на събирачите в системата за управление на отпадъците с цел отклоняване от сектора
Това е интегрираният подход на работа, при който системата за управление на отпадъци се използва временно като „субстрат“ за разрешаване на социалния проблем. Цели се подобряване на образователното ниво на уличните събирачи и семействата им, предоставяне на обучения за професионална реализация и други социални услуги, които да доведат до крайния резултат: реализирането им в други сектори.
Паралелно с това системата за управление за отпадъци също се реформира, например чрез намаляване на общите генерирани количества отпадъци, по-високи нива на разделно събиране и т.н., като не предоставя възможност за дейност на улични събирачи.
Предимства: Създаване на условия за подобряване на възможностите за реализация, повишаване на образователното ниво и конкурентоспособността на пазара на труда на уличните събирачи. Успоредно с това намаляване на отпадъците.
Недостатъци: Свързването на двата подхода за справяне с проблемите може да доведе до забавяне в решаването на единия при неуспех в решаването на другия. Например недостатъчно бързото интегриране на уличните събирачи ще забави реформите в управлението на отпадъците или невъзможността за бързо и ефективно реформиране на системата за управление на отпадъците ще продължава да привлича нови улични събирачи.
Тези и други възможни тези и стратегически решения за справяне с бедността и “дупките” в системата за управление на отпадъците в София ще бъдат обсъдени в публичната дискусия – второ издание на “Диалози за София”. Събитието ще се проведе на 19 юли (четвъртък) от 18 часа в галерия “Структура” в София със свободен вход за всички, които искат да изкажат своите предложения и идеи по тях.