Миналата седмица Визия за София стартира “Диалози за София” – поредица от дискусии по важни за София теми, които се организират от Визия за София и Форум Гражданско участие (ФГУ) с подкрепата на Програма “Европа” и целят да покажат значението на взаимовръзките между различни тенденции и градоустройствени практики в града, да представят обобщението на наличните данни, и да предизвикат и модерират информиран диалог, въвличайки представители на различни заинтересовани страни, и събирайки различни мнения в търсенето на консенсус и най-ефективни практики и стратегически решения. Първото издание се проведе на 27 юни в галерия Структура и беше посветено на връзката между планираните и реализирани бизнес сгради и зони от една страна и придвижването в града от друга. Модератори на събитието бяха Ива Таралежкова и Диана Андреева от ФГУ.
Форматът на събитието целеше да стимулира диалога между различни заинтересовани страни, а избраните панелисти бяха от сфери, които пряко влияят на транспортната политика и развитието на бизнес зони. Представители на администрацията бяха арх. Здравко Здравков, Главен архитект на Столична община, Евгени Крусев, заместник-кмет по направление „Транспорт и транспортни комуникации” на Столична община, представители на бизнеса Таня Косева-Бошова – председател на Асоциацията на собствениците на бизнес сгради, Юлиян Милев – главен финансов директор и вицепрезидент финанси на Telus International Europe, в ролята на един от най-големите работодатели в столицата. Неправителственият сектор беше представен от Виктор Чаушев – член на УС на сдружение “Градски транспорт и инфраструктура”. Целенасоченият избор на панелисти от разнообразни страни, цели включваща и колаборативна дискусия.
Като основа на дискусията послужи презентацията на анализа на моментното състояние по темата от екипа на Визия за София. На база представените данни, експертите на екип Визия, Калоян Карамитов и Ина Вълканова, изведоха тезите, че бизнес зони се развиват предимно в райони с разнообразен транспортен достъп и в смесени многофункционални зони (СМФ), които имат удобен достъп, но и са в близост до профилиран човешки ресурс; че разреждането на пиковата натовареност в София е възможно чрез целенасочени транспортни политики на компаниите за по-малко автомобилен трафик; както и че за ефективното дългосрочно планиране на града са необходими качествени данни, които трябва да се набавят чрез регулярни изследвания на трафика и локализацията на инвестиционните проекти. Тезите се базират на обобщени данни по темата, за връзките между големите офис сгради и придвижването. От направените анализи стана ясно, че по данни на изработвания в момента План за устойчива градска мобилност, 38% от придвижването в София е от и до работните места, което го прави основен генератор на трафик в София.
Във връзка с подготовката на дискусията, екипът на Визията разпространи чрез своите комуникационни канали въпросник за транспортните навици. Резултатите показват, че хората работещи в центъра, се придвижват до работното си място предимно пеша и с градски транспорт, а тези работещи в квартали като Младост използват предимно автомобил. Също така, става ясно, че повечето от фирмите в София нямат целенасочена политика за стимулиране на определен начин на придвижване на своите служители.
Всички изведени тези в презентацията се потвърдиха в голяма степен от кизказванията на панелистите. Лесният достъп до офис сградата е решаващ както при инвеститора, който я осъществява, така и при наемателя, който я обитава. Таня Косева-Бошова определи, че близостта до метрото е решаваща при избор на локация от страна на инвеститора. Фактът, че Telus International Europe, преместват централата си от бул. Цариградско шосе на площад Македония, показва, че централната градска част, дори и с ограничен брой паркоместа и натоварено движение е по-привлекателна локация за компании, които набират предимно млади хора и учащи в екипа си. В този смисъл от Telus подчертаха достъпът до образователни институции като фактор за развитието на бизнес зони за компании като тяхната.
Велоструктурата се очерта като друга основна тема в дискусията. От страна на бизнеса се посочи нуждата за ефикасна вело инфраструктура, поради допълнителната възможност за достъп до обектите, но и заради задължението към бизнес сградите да бъдат изграждани паркинги за велосипеди и съблекални за служителите, които ги ползват. Стана ясно, че по-добрата велосипедна свързаност е в синхрон с желанието на компаниите велосипедът да бъде предпочитан метод за придвижване на служителите им. Участници от публиката също потвърдиха нуждата от сигурно и удобно велопридвижване в София.
Класическото зониране при устройствените планове определя преобладаващи функции на територията. Този похват създава риск от създаването на монофункционална градска среда и съответно от натоварено движение между различните устройствени зони. За да бъде избегнато това, при създаването на актуалния Общ устройствен план на Столична община е въведена нова категория мултифункционални зони (т. нар. СМФ зона). От направените анализи става видно, че именно в СМФ зоните са концентрирани най-големите бизнес сгради, но и че към момента това са и единствените функции в тях. Тоест отново бива създадена монофункционална среда, която генерира съществени транспортни потоци. Арх. Здравков отбеляза, че в настоящата нормативна уредба не съществува инструмент, който да позволи на Главния архитект да изисква микс от функции в СМФ зоните при одобряването на визите за проектиране или разрешителните за строеж, което донякъде обезсилва техния замисъл. Главният архитект също така посочи, че най-голяма част от новите бизнес сгради се концентрират в югоизточната част на София, докато районите от северозападната част на града като Люлин, са предимно с жилищна функция. Това разделение предразполага сериозен трафик през централната част на града.
ОП “Софпроект-ОГП” работи върху функционален анализ на София, като целта е да се придобие реална представа как и кога функционират различните райони на града. Това е основа за бъдещи мерки, които да стимулират създаването на град, функциониращ добре във всичките си части. Смесването на функции би трябвало да се дефинира и на на ниво сгради, особено когато те са големи. Както отбеляза арх. Ангел Захариев, в момента липсва законова дефиниция за мултифункционални сгради.
Анализът на данни и създаването на транспортен модел на града са от изключително значение за формулиране на транспортната политика на София. Борис Бонев от “Спаси София” обърна внимание и на качеството на данните, върху които се прави анализ. При липса на качествени и пълни данни не е възможно да се направи добър анализ. Нужна е дефиниция на транспортните анализи и на тяхното оценяване. За транспортен модел, конкретно в контекста на бизнес сградите, би трябвало да се включат и големите работодатели, които ползват тези офиси. Примерът, който Евгени Крусев дава, с големи компании, които задължават служители да се отчитат в края на работното си време, създава поток от хора в определени часове на деня, който може да се избегне с различен подход, например фазирано работно време.
Инвестициите в транспортната инфраструктура са определящи за развитието на даден район и за създаването на инвестиционен интерес. Те би трябвало да бъдат комплексни, с ясна цел и ясни индикатори, смята Виктор Чаушев. Развитието на метрото следва натовареността в града, но също би трябвало и да създава предпоставки за развитие на нови квартали. За да бъде общественият транспорт реална алтернатива на автомобила, е важно той да бъде по-ефикасен и по-бърз. Важно е да се създадат и тангенциални транспортни връзки. Квартали, които са близо един до друг, са достъпни в момента с градски транспорт само през централната част на града, посочва Виктор Чаушев. Модерна билетна система също ще повиши привлекателността на градския транспорт.
Други теми, засегнати в дискусията, бяха естетиката на градската среда като мотивация за повече пешеходното движение, включително и за достъп до обществен транспорт, високото строителство в южните райони, както и темата за пълно ограничение на автомобилното паркиране в центъра на града.
Диалози за София има за цел да идентифицира нагласи сред обществото относно поставените теми и да събере релевантна информация при съставяне на целите и мерките на Визия за София. Фокус на втория диалог ще са наличните данни за взаимосвързаността на темите за Бедност и отпадъци в града, която е видима всекидневно в града, а цел ще бъде набелязването на стратегически решения, които могат да са от полза в работата по дългосрочната стратегия за развитие на града.
