Резюме на доклад по направление Tранспорт: Стъпка 2

Резюме на доклад по направление Tранспорт: Стъпка 2

 Изследователската работа по направление Транспорт към Стъпка 2 на Визия за София се извършва в координация с проучванията и анализите по два други проекта, тясно свързани с темата за градската мобилност в София:

  • План за устойчива градска мобилност в Столична община 2016 – 2035 г.
  • София: „Публични пространства и обществен живот” – доклад на екипа на Ян Геел с анализи и препоръки за превръщане на София в Град за хората.

Анализите по направление Транспорт са групирани по следните теми и подтеми:

Пешеходна свързаност

Немалка част от градските придвижвания са на разстояния, които могат да бъдат изминати пеша. Увеличаването на пешеходното движение в градовете може да допринесе за намаляване на задръстванията с автомобили, по-чист въздух и по-здравословен начин на живот. Пешеходното движение обогатява градския живот и повишава качеството на градските пространства.

Пешеходно движение

Анализирано е пешеходното движение в София като начин на придвижване в градска среда; неговият дял в разпределенията на пътуванията; проблемите и пречките, които пешеходците срещат.

 Пешеходна инфраструктура

Анализирани са състоянието и проблемите на пешеходната инфраструктура в столицата, с акцент върху централната градска част.

Политики за насърчаване на пешеходното движение

Изследвани са съществуващите политики и мерките за стимулиране на пешеходното движение в София.

Резултати и изводи от анализа:

  • 12% от жителите на столицата пътуват редовно пеша до работното си място.
  • Около 30% от всички пътувания се извършват пеша (анкета юни 2017 г.).
  • Състоянието на тротоарите и обществените пространства не благоприятства пешеходното движение.
  • На много места има физически бариери пред пешеходците.
  • Има изразен конфликт между пешеходното движение, от една страна, и автомобилното движение и паркирането, от друга.
  • Съществуващите пешеходни зони и маршрути не са в достатъчна степен обвързани и интегрирани една с друга.

 Велосипеден транспорт

Велосипедното движение е изключително добра алтернатива за придвижване в градска среда. Велосипедното движение може да допринесе за намаляване на задръстванията, по-чист въздух, по-привлекателна и жизнена градска среда и не на последно място – по-здравословен начин на живот.

Велосипедно движение

Анализирано е  велосипедното движение в София като начин на придвижване в градска среда; неговият дял в разпределенията на пътуванията; проблемите и пречките, които велосипедистите срещат.

Подтема Велосипедна инфраструктура. Изследвани са състоянието и проблемите на велосипедната инфраструктура в София.

 

Политики за насърчаване на велосипедния транспорт

Изследвани са политиките и мерките за стимулиране на велосипедния транспорт в София.

Резултати и изводи от анализа:

  • Велосипедното движение заема 1.8% дял от всекидневните пътувания в София.
  • Съществуващата мрежа от велосипедни трасета, алеи и маршрути не е в достатъчна степен интегрирана, обвързана, удобна и безопасна.
  • Липсват достатъчно елементи на допълващата велосипедна инфраструктура – велостоянки, велопаркинги, възможности за краткосрочно наемане на велосипеди, възможности за прекачване с метро и др.
  • Проблемите с чистотата на въздуха в столицата отказват някои потенциални велосипедисти от всекидневното използване на велосипеда в градска среда.
  • Въпреки проблемите е необходимо продължаване и подкрепа на усилията на Столична община за развитие на велосипедното движение в София.

Oбществен транспорт

Развитието на бърз, удобен, достъпен и ефективен обществен градски транспорт като алтернатива на масовото придвижване с личен автомобил е единственият начин за трайно и устойчиво намаляване на задръстванията в града. Общественият транспорт в София все още има най-голям дял в превоза на пътници в града, възлизащ на 37%.

Метрo

Анализирани са мрежата на метрото, превозените пътници, интервалите на движение и графиците.

Трамвай

Анализирани са мрежата на трамваите, видът и възрастта на подвижния състав, превозените пътници, интервалите на движение.

Тролейбус

Анализирани са тролейбусната мрежа, видът и възрастта на подвижния състав, превозените пътници, интервалите на движение.

Автобус.

Анализирани са мрежата от автобусни линии (градски и крайградски), видът и възрастта на подвижния състав по оператори, както и натоварванията с пътници по линиите.

Резултати и изводи от анализа:

  • Делът на градския транспорт като цяло в разпределението на пътуванията в София намалява. Увеличаването на дела на пътуващите с метро не успява да компенсира спада при останалите видове градски транспорт.
  • Маршрутната мрежа на масовия градски транспорт в София има достатъчна плътност, която е съпоставима с развитите европейски градове, близки по територия и население.
  • Ниска средна скорост на движение на трамваи, тролейбуси и автобуси
  • Недостатъчен дял на обособени трамвайни трасета
  • Лошо състояние на релсов път и контактна мрежа
  • Остарял автобусен/тролейбусен/трамваен парк
  • Липса на приоритет на масовия градски транспорт в светофарно регулираните кръстовища
  • Ниската скорост на придвижване на масовия градски транспорт го прави не достатъчно добра алтернатива на леките автомобили.
  • Недостатъчно гъвкавата система за таксуване и липсата на почасово таксуване не позволяват по-голяма гъвкавост при избора на алтернативни маршрути.
  • Необходимо е преструктуриране и оптимизиране на автобусните линии, които да изпълняват все повече довозващи функции към нововъведените в експлоатация участъци на метрото.
  • Необходимост от обновяване на парка с цел повече комфорт и по-добър външен вид на превозните средства.

Aвтомобилен транспорт

Делът на автомобилното движение в София постоянно нараства през последните 25 години. Причините за това са комплексни, но една от тях е експлозивното нарастване на степента на моторизация – притежаването на лични автомобили. Нарасналият брой лични автомобили води след себе си до проблеми с паркирането им, а тяхното повишено използване – до проблеми с трафика, пътна безопасност и др. Целта на много градски управи през последните години е да намалят използването на личните автомобили в градовете (особено в централните им части) чрез различни мерки и политики, включващи такси за преминаване, високи такси за паркиране, физическо ограничаване на влизането с автомобили в определени части на града.

Улична мрежа

Анализирани са структурата, функционалните характеристики и изградеността на уличната мрежа в София. Разглежда се напредъкът в строителството и реконструкцията на отсечки от първостепенната улична мрежа.

Подтема Степен на моторизация. Разгледан е показателят и неговото изменение през последните десет години.

Пътна безопасност

Анализирани са извършените пътно-транспортни произшествия на територията на град София, като са потърсени причините за завишените стойности в конкретни кръстовища.

 Паркиране

Анализирани са зоните за платено паркиране, работата на съществуващите буфер паркинги и перспективите за развитие на системата P&R.

Подтема Градска логистика. Разгледани са проблемите на транспорта на стоки в града и комуналното стопанство.

Електрически автомобили

Разглежда разпространението на електромобилите, изграждане на мрежа от зарядни станции и системи за отдаване на електроавтомобили под наем.

 Технологични иновации за управление и моделиране на трафика

Описани са интелигентните транспортни системи и системи за моделиране на трафика.

Резултати и изводи от анализа:

▪           Първостепенната улична мрежа в София не е изградена в пълния си обхват и профил. По тази причина нейната гъстота е все още недостатъчна и плътността на потоците в определени участъци от мрежата е голяма поради липса на алтернативи.

▪           Второстепенната улична мрежа в някои райони е недоизградена, а в местата, където е изградена, е в лошо състояние.

▪           Степента на моторизация в София е над 500 автомобила на 1000 жители и вече надхвърля показателите на много европейски градове.

▪           Зоните за платено паркиране в София играят много положителна роля за регулиране на паркирането в централните части на града. С времето техният обхват трябва да се увеличава.

▪           Някои от съществуващите буферни паркинги (при Бизнес парк София, при ул. ”Бели Дунав”) се пълнят и използват много добре. Други (бул. ”Джеймс Баучер”, бул. ”Цариградско шосе”) не са толкова ефективни.

▪           Резултати от изследвания показват, че при поне три от съществуващите метростанции е целесъобразно изграждането на буферни паркинги.

▪           Капацитетът на паркингите, начинът на достъп и близостта до метростанциите са от съществено значение за тяхното използване. От съществено значение за пълнене на паркингите е начинът за таксуване и цената на престоя, които да са тясно обвързани с пътуването с метро.

▪           Проблемите на градската логистика не са изследвани цялостно в София. Мерките и решенията, които се прилагат, не разглеждат комплексно логистичните процеси, а по-скоро отделни техни аспекти.

▪           Разпространението на електрически автомобили в София е много ниско, но съществуват много положителни нагласи към тях. Изграждането на мрежа от зарядни станции повлиява положително на желанието на хората за ползване на електромобили. Необходими са и допълнителни финансови (данъчни) стимули за използване на електромобили.

 Железопътен транспорт

Железопътният транспорт е един от най-екологичните видове транспорт и поради тази причина се радва на своеобразен ренесанс в Европа.

Железопътен възел София

Разгледани са железопътната инфраструктура, пътническите превози и товарните превози през жп възел София.

Възможности за използване на жп мрежата за вътрешноградски и крайградски пътувания

Изследвани са възможностите за осъществяване ролята на железопътния транспорт като масов обществен транспорт за града и околоградския район на София.

Подтема Интермодалност. Разгледани са възможностите и местата за лесно и бързо прекачване от железопътен на друг вид транспорт.

Резултати и изводи от анализа:

▪           Железопътен възел София е най-големият железопътен транспортен център в страната и включва гари, междугария, депа, бази, индустриални клонове и разтоварища.

▪           Вътрешноградските железопътни превози са незначителни. Потенциалът за използване на железопътния транспорт за вътрешноградски и особено крайградски пътувания не се използва.

▪           Столична община може да инициира съвместно с НКЖИ, БДЖ пътнически превози и други отговорни институции дискусия и предложения за промяна в организацията на движение на влаковете за извършване на повече вътрешноградски и крайградски железопътни превози.

Въздушен транспорт

Въздушният транспорт играе основна роля в международната свързаност на града, региона и страната като цяло. Въздушният транспорт в София е разгледан през две основни подтеми – въздушни превози и летищна инфраструктура.

Подтема Въздушни превози. Разгледани са полетите от и до София – пътнически и товарни.

Летищна инфраструктура

Разглежда състоянието на летищата в региона на столицата с основен акцент върху Летище София.

Резултати и изводи от анализа:

▪           Въздушният транспорт в София отчита ръст в броя на самолетните движения, на обслужените пътници и на обслужените товари за последните 10 години.

▪           Навлизането на евтините авиокомпании доведе до значителен ръст на пътническите полети от и до Летище София и ръст на международния туризъм в столицата.

▪           Летище София е основен пункт на износа от страната.

▪           Необходими са анализ и дебат за бъдещето на съществуващите летища в района на София –  Доброславци, Божурище, Мусачево.

▪           В по-дългосрочен план са необходими анализ и прогноза за необходимостта от ново международно летище в района на София.

Eкспертен екип Транспорт

Ръководител екип:

Александър Витанов

Експерти:

Яни Вълканов

Докладът по стъпка 2 от Визия за София е завършен през декември 2017 г.