Мобилността в София

Миналата седмица Визия за София стартира обзор на взаимовръзката между съществуващи и планирани небостъргачи и бизнес зони с трафика и придвижването в София с обобщение на данните и наблюденията за развитието на пазара на офис площи в града. Продължаваме да разглеждаме взаимосвързаността между темите “Небостъргачи и придвижване”, повлияна от икономическото развитие през последните години и инвестициите, които търсят своето място в града. Тук разглеждаме как тези инвестиции влияят на мобилността, какви потоци генерират и как се справя транспортната инфраструктура на Столична община с нуждите от придвижване към тези сгради.

Генератори на движение

Традиционните офис сгради, в които се работи в определен часови диапазон, притежават изключително предвидима характеристика на транспортна си достъпност. В сутрешните часове между 08:00 и 10:00 те представляват крайни точки, които привличат пътникопотоци, а привечер между 17:00 и 19:00 са начални точки на отпътуването към дома. Връзките дом – работа и работа – дом представляват най-значителната причина за придвижване в градовете и София не е изключение. Според анкетата за придвижванията в София, изготвена при работата по Плана за устойчива градска мобилност сред 5000 души през 2017г., 38% от респондентите описват, че пътуването от вчерашния им ден, е между дома и работното място или обратното. Следват 21% за пътуване между дома и търговски обект или обратно, а след това се нареждат връзките дом – друго, работно място – търговски обект, дом – гостуване, дом – училище. Пътуванията между дома и работното място не винаги са директни, като е възможно пътуващите да имат няколко междинни пункта на престой, например да оставят дете на училище на отиване или да спрат за пазаруване навръщане. Тези допълнителни спирки изменят основния маршрут, като добавят изминато разстояние и допринасят за увеличаването на трафика в пиковите часове, но все пак основните генератори на движение са работните места.

Снимка: Десислава Кулелиева за СО – Направление „Архитектура и градоустройство“

Затова и новите офис сгради, при успешното им развитие, привличат нови пътникопотоци. Инвестициите в строителство на сгради са съпътствани и от инвестиции в транспорт, който да ги обслужва. Градът се опитва да се адаптира чрез ремонти, изграждане на нова инфраструктура и подобрения в мрежата на обществения транспорт. Транспортната система от Общия устройствен план се реализира стъпка по стъпка, като следва, а на места и насърчава успешно, строителната инициатива.

Подобрения в инфраструктурата

Трите зони, в които през последните години най-интензивно се реализират инвестиции, са и места, в които се наблюдава изграждане на тежка транспортна инфраструктура, осигурен е достъп и с метро, и се намират в определените от ОУП смесени многофункционални зони.

Територията около хипермаркет Метро се намира на Цариградско шосе, булевард с клас на градска магистрала, а голяма част от него бе реконструирана през 2015 г. Това е и изходът на София към по-голямата част от страната по автомагистрала Тракия, която е и най-натоварения извънселищен път. Преброителният пункт на АПИ на комплекса “Църна маца” за 2016 г. показва средноденонощното натоварване от 41 182 МПС. В същия район през 2013 г. бе изградена и връзката на Цариградско шосе с Дружба чрез бул. Копенхаген, който предстои да се продължи и до бул. Александър Малинов в Младост. Зоната бе свързана и с метрото, като се откри метростанция Цариградско шосе през 2012 г.

Снимка: Десислава Кулелиева за СО – Направление „Архитектура и градоустройство“

Друга инвестиционна зона, отново в югоизточната част на града, е тази на Бизнес Парк София и територията около него. Метростанцията на Бизнес парка бе открита през 2015 г. Южната дъга на околовръстния път достигна Младост 4 през 2011 г. Обявен е търг за строителство на остатъка от околовръстния път до магистрала Тракия, а до края на юни 2018 г. се събират оферти.

Зоната на Хладилника също бе съпътствана с развитие на инфраструктурата. Метростанция Витоша бе открита през 2016 г.  През 2015 г. бе направена реконструкция на бул. Черни връх и нова връзка с бул. Никола Вапцаров чрез пробива на ул. Атанас Дуков. През последните години бяха изградени и 2 пътни възела на бул. Пейо Яворов и бул. Никола Вапцаров, които свързаха непрекъснато зоната на Хладилника с бул. Цариградско шосе. През зоната преминава и част от трасето на бъдещата южна тангента на града – бул. Тодор Каблешков, ул. Филип Кутев, бул. Г. М. Димитров. През май и юни 2018 г. се проведоха и две обществени обсъждания за бул. Тодор Каблешков относно участъка му в Манастирски ливади. Основният извод от тях бе желание на гражданите да бъде изградена инфраструктура, която позволява бързо преминаване на обществения транспорт, велоспедното придвижване и лесно пешеходно пресичане, вместо градска магистрала с висок приоритет на автомобилния трафик.

В северната част на София също бяха направени значими подобрения на транспортната инфраструктура като бул. Ботевградско шосе, бул. Владимир Вазов, бул. История Славянобългарска, Северната скоростна тангента. За разлика от южните територии тук не последва интензивен инвестиционен интерес, а определените смесени многофункционални зони остават предимно неусвоени.

Увеличена моторизация

Ръстът на населението, новите работни места, увеличената мобилност и новата автомобилна инфраструктура водят след себе си и до ръст на степента на моторизация. По данни от СДВР през 2006 г. регистрираните автомобили в София са 360 на 1000 души. До 2007 г. се наблюдава ръст на моторизацията от 16% до 416 автомобила, а до 2008 г. още 13% до 468 автомобила. Следващите години забавят нарастването с по 2-3-4% и през 2015 г. достига 528 автомобила. През 2016 г. се наблюдава спад от 2% до 515. Този спад съвпада с въвеждането на единната информационна система на КАТ и общините за регистрация и дерегистрация на автомобили, която пък допринася и за по-точна статистика относно моторизацията. За сравнение моторизацията във Виена е със значително по-ниски нива, за 2016 г. на 1000 жителя са регистрирани едва 370 автомобила.

Снимка: Десислава Кулелиева за СО – Направление „Архитектура и градоустройство“

Получените данни от системата за Управление на трафика за сряда 30.05.2018 г. показват, че най-натовареното кръстовище е това на Сточна гара с над 300 хил. преминали МПС за денонощие. На второ място е бул. Константин Величков и бул. Тодор Александров, следван от бул. Ситняково и ул. Гео Милев. Сред най-натоварените 10 се нареждат още 2 кръстовища от ринговете на центъра, а останалите се намират в югоизточната част на града – Младост, Симеоновско шосе и Околовръстен път, бул. Г. М. Димитров. Системата не включва все още всички кръстовища в града и липсват данни за натоварени от трафик булеварди, като бул. Цариградско шосе, бул. България, бул. Евлоги и Христо Георгиеви и бул. Пейо Яворов. Измерването на движението по тях би допринесло за още по-цялостна и точна представа за мобилността в града.

Придвижване чрез обществен транспорт

По данни от ЦГМ от 2014 г. линиите на наземния градски транспорт, в които се возят над 15 хил. пътника дневно са 8 – 4 автобусни и 4 трамвайни. Най-натоварените тролейбусни достигат 12 хил. пътника на ден. Трамваите номер 5 и 7, дори надхвърлят 20 хил пътника, като 5 е най-натовареният с 25 299, а 7 е с 22 869 пътника. Двата трамвая свързват югозападната част на София с центъра, като 7 стига до Надежда, и се движат по обособени трасета в по-големите си части от маршрута. Другите 2 трамвая са номер 20, свързващ центъра с Дружба, и номер 22 от Красна поляна, през центъра до Ж.К. Васил Левски на бул. Ботевградско шосе. Всеки от четирите най-натоварени автобусни линии достига до Югоизточна София, която не е обслужена от нито един трамвай, или до бул. Цариградско шосе. Линия номер 280 свързва Студентски град с Цариградско шосе и СУ, линия 204 – Ж.К. Дружба, Цариградско шосе, бул. България, Ж.К. Гоце Делчев, а линия 111 свързва двата най-населени жилищни комплекси в столицата – Младост и Люлин, като се движи по околовръстното. Четвъртият автобус е линия 72 – от Западен парк, през Орлов мост и Подуяне до хотел Плиска.

По данни за 2017 г. от Проекта за разширение на метрото от април 2018 г. на Транспро, предоставени на Визия за София от Метрополитен, се разбира, че метрото превозва средно по 250 хил. пътника на ден или 7,6 млн. на месец. През работен ден ползваемостта преминава 300 хил. пътника и достига до 350 хил., а събота и неделя се ползва със средно около 40% по-малко. По данни за дата 24.11.2017 г. най-натоварената метростанция е СУ с 27 127 пътника в денонощие, следвана от Сердика 1 с 26 739 и Г.М. Димитров с 21 304. Другите метростанции с натоварване над 15 хил. пътника са Люлин, Опълченска, Витоша, Константин Величков и НДК. Всяка от 5-те метростанции от западното направление до Сливница е с натоварване от над 11 хил. пътника, а липсата на наземен транспорт с високо натоварване е показател, че живущите наоколо разчитат предимно на метрото за връзка с центъра. Коренно различна е ситуацията в югоизточната част на града, където всички 13 метростанции са с под 10 хил. пътника, с изключение на Г.М. Димитров и Младост 1 с 10 927, а използваемостта на наземния транспорт показва по-голямо разнообразие на транспортна достъпност. Имайки предвид, че данните за автобус 111 са от 2014 г., а метрото до Бизнес парка бе пуснато през 2015 г., то при ново преброяване е възможен спад на ползвателите на автобуса. Натоварването по месеци е най-високо през октомври, ноември и март – с по над 8,5 млн. пътника на месец, а най-слаби са юли и август – по около 6,5 млн, имайки предвид летните отпуски и намалените трудови пътувания.

Разпределение на пътуванията

Според анкетата за придвижванията в София, проведена при съставянето на План за устойчива градска мобилност, от 2017 г. с обществен транспорт се придвижват 37% от респондените. За сравнение през 2011 г. ползвателите са 44% и се наблюдава значителен спад. Процентът на хората, придвижващи се с автомобил като шофьори и пътници, се е покачил с 1,2% от 29,1% до 30,3%. Пешеходците също се увеличават от 21,7% до 29,7%. Значително е увеличението при велосипедистите – от 0,1% до 1,7% за 2017 г. Анкетата от 2011 г. е правена зимата, докато тази от 2017 г. е през май и сезонният фактор има влияние за намаленото ползване на обществен транспорт и увеличените пешеходци и велосипедисти. От пътуванията само с обществен транспорт най-използван е автобусът с 44,4%. Следван е от трамвая с 24,3%, метрото с 21,8% и тролейбуса с 9,6%. От четирите вида обществен транспорт само при метрото се наблюдава увеличение от 2011 г., когато е заемало дял от 9,8%. Автобусът намаля от 50%, трамвая от 26,8%, а тролейбуса от 12,5%. Респондентите посочват и няколко подобрения, при които биха ползвали повече обществен транспорт. Най-честият отговор е, че са необходими по-добри разписания и по-кратки интервали на превозните средства. Други отговори са по-нови превозните средства, по-удобни връзки между маршрутите и цената на билета да е съобразена с времето или разстоянието за пътуване. При въпрос по каква причина не се ползва велосипед, респондентите най-често посочват големите разстояния. Друг отговор е по обективни причини като пренос на багаж или здравословни състояние, както и несигурността на придвижване и не достатъчно доброто състояние на инфраструктурата.

Снимка: Десислава Кулелиева за СО – Направление „Архитектура и градоустройство“

През последните няколко години се направиха инвестиции в обновяване на превозните средства. Бяха закупени нови трамваи, тролеи и автобуси. Тази година се очаква нова доставка на още 13 нископодови трамвая, които да обслужват линия номер 5 след нейната реконструкция. До края на 2018 г. се очаква доставка на над 142 нови газови автобуса, 20 електрически и 20 хибридни автобуса. Електронната система за таксуване все още се обжалва и нейната разработка не е започнала.

Велоинфраструктирата също се развива през последните няколко години. ОУП предвижда 300 км. в столицата, от които са изградени около 50 км. На фокус, освен изграждането на нова инфраструктура, е и подобряването на съществуващата от гледна точка на безопасност и комфорт, както и свързването между отделните отсечки, а и все повече офис сгради осигуряват места за паркиране на велосипеди.

Осигуряването на разнообразие от възможности за транспортен достъп е ключово за обслужването на сградите. От една страна се предлагат различни опции за работещите и посетителите, без да са зависими от един транспорт. От друга страна разнообразието подпомага потока да се разпределя и да не натоварва прекомерно или задръства една система. Натоварването на инфраструктурата се намаля и чрез разширение на пика във времето, което намаля и неговите стойности. Работно време, което е гъвкаво или нетрадиционно пък допринася за избягването на високи пикове.

Първата тема на “Диалози за София”: “Небостъргачи и придвижване” ще бъде разгледана и на живо в отворена дискусия с участието на представители на ключовите заинтересовани страни, която ще се проведе на 27 юни (сряда) от 18 часа в галерия “Структура” в София. Очаквайте повече информация.

Картата, на която са представени данните за придвижването в София, събрани от Визия за София, можете да видите тук:

Миналата седмица Визия за София стартира обзор на взаимовръзката между съществуващи и планирани небостъргачи и бизнес зони с трафика и придвижването в София с обобщение на данните и наблюденията за развитието на пазара на офис площи в града. Продължаваме да разглеждаме взаимосвързаността между темите “Небостъргачи и придвижване”, повлияна от икономическото развитие през последните години и инвестициите, които търсят своето място в града. Тук разглеждаме как тези инвестиции влияят на мобилността, какви потоци генерират и как се справя транспортната инфраструктура на Столична община с нуждите от придвижване към тези сгради.