Темата за гражданско участие има все по-голямо значение за развитието на съвременните общества и е обект на изследване и анализ от екипите на направленията Хора и Управление на Визия за София. Към стъпка 2 от инициативата фокусът пада върху неправителствените организации (НПО), като най-ясно изразена форма на гражданско участие, за която разполагаме с информация. Потърсени са данни от Централния регистър на Юридически лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ), които показват че в София за 2017 са регистрирани над 5000 неправителствени организации с различни сфери на дейност.
Възможностите за включване на НПО в институционалните форми на гражданско участие са представени под формата на практики в структури, предвидени по закон – консултативни съвети, комисии и други подобни. НПО могат да вземат участие в обществени съвети, в процесите на планиране и наблюдение на програми, финансирани със средства на европейските структурни и инвестиционни фондове, както и в процеса на вземане на решения чрез включване в състава на работни групи.
Резултати от национално представително изследване от 2014 показват отношението на гражданите към неправителствените организации в България. Изследването съдържа данни за правна грамотност и информираност на гражданите за сектора на НПО, нагласи спрямо начина на организиране и управление на обществените дела, обществения образ на НПО, личното участие и включване в дейността на НПО, както и нагласи за финансирането, отчитането и контрола на НПО. В НПО сектора в София съществува положителна тенденцията за създаване на все повече организации, чиято мисия е градският активизъм. Анализът показва, че през последните години все повече хора се ангажират с процеси, които засягат публични пространства в града, и са склонни бързо да се самоорганизират за протестни действия.
Ескпертните екипи разглеждат подробно индекса на гражданското участие в България, измерван веднъж на всеки две години от Форум гражданско участие (ФГУ). Той се формира от оценки на представители на гражданския сектор по 3 фактора. Първият от тях е средата на гражданско участие, за която решаващи са законодателството и институциите. Не по-малко важни са практиките на гражданско участие – инициативите на гражданско участие и наличието на активни граждани. Не на последно място по важност се нарежда темата за ефектите, до които води гражданското участие – реалната промяна в средата, резултат от инициативите и гражданската активност. По тези фактори и използваната от ФГУ методология общата оценка на гражданското участие в община София през 2015 е 3,71, а през 2017 е 3, 93, с което отбелязва постепенно покачване.
Включването на гражданите в процесите на взимане на решение е стратегическа цел в голяма част от европейските и национални документи, които се отнасят до активиране на младежи, хора от третата възраст в процесите за взимане на решение. Повече по темата можете да прочетете и в доклад Хора от стъпка 2 на Визия за София.